Решение № 11249 от 7.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Митница Варна" в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Димитрова против Решение 13/29.04.2022г., постановено по адм. дело 443/2021г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено по жалба на "ЕРИК МБ" ООД - гр. Русе, Решение 32-195900 от 21.06.2021 г. към митническа декларация MRN 18BG002002H0146015/12.10.2018 г. на Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" (понастоящем Териториална дирекция "Митница Варна), с което, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с 1 14, 18, 20 и 21 по митническа декларация MRN 18BG002002H0146015/12.10.2018 г., определена е нова митническа стойност на посочените стоки, в резултат на което е определена сума за доплащане ДДС в размер на 29 786, 19 лева, ведно с лихва за забава, поправено с Решение 32-199099 от 23.06.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което в диспозитива, в табличната част "Рекапитулация" е променено от 35 944, 96 лева на 36 064, 16 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора оспорва изводите на съда, че административният акт не съдържа мотиви, както и че митническите органи неправилно са приложили чл.140 вр. чл.141 и чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Сочи се, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава митническият орган се е съобразил с Решение на СЕС от 16.06.2016г. по дело С-291/15. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. С жалбата e направено искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение от СЕС по дело С-770/21. Направено е и искане, при преценка от настоящия съдебен състав за противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС, да се отправи преюдициално запитване до СЕС, без да са изложени мотиви и конкретизация на това искане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Ответникът по касационната жалба оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Желязкова в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение, тъй като касаторът не сочи в какво се изразява противоречието между националното законодателство и правото на Европейския съюз. По искането за спиране на производството по делото: Искането за спиране на производството по делото до постановяване на решение от СЕС по дело С-770/21 е неоснователно и следва да се остави без уважение. Различията във вида на стоките, които се внасят по двете дела, както и липсата на обвързаност между поставените въпроси пред СЕС с предмета и спора на настоящия казус, обуславят липса на тъждественост между двете дела. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е Решение 32-195900 от 21.06.2021 г. към митническа декларация MRN 18BG002002H0146015/12.10.2018 г. на Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" (понастоящем Териториална дирекция "Митница Варна), с което, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с 1 14, 18, 20 и 21 по митническа декларация MRN 18BG002002H0146015/12.10.2018 г., определена е нова митническа стойност на посочените стоки, в резултат на което е определена сума за доплащане ДДС в размер на 29 786, 19 лева, ведно с лихва за забава, поправено с Решение 32-199099 от 23.06.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което в диспозитива, в табличната част "Рекапитулация" е променено от 35 944, 96 лева на 36 064, 16 лева. Според фактическите установявания, оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на цитираната митническа декларация за режим допускане за свободно обращение на 21бр. стоки, 201 колета, държава на внос Турция с получател "ЕРИК МБ" ООД с фактурна стойност 18700.88 щатски долара. Към митническата декларация са приложени: фактура, износна митническа декларация, сертификат, декларация за стойността, товарителница, платежно нареждане за плащане към бюджета на ДДС. За да отмени административния акт първоинстанционния съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че е акта е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013, уреждаща процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според мотивите на съда, изпратеното до жалбоподателя Писмо рег. 32-146127/11.05.2021 г., в което подробно са изложени съображенията, намерили място и в мотивите на оспореното решение, като съдържание, не отговаря на изискването по чл. 8, § 1, б. "в" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на жалбоподателя не е указана възможността за достъп до документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и по-конкретно правото на достъп до описаните в писмото митнически декларации с получатели трети лица, стоките по които са използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. до търговските документи, съпровождащи тези митнически декларации и съдържащи описание на използваните като аналог стоки. Прието е още, че цитираното писмо не съдържа описание на тези стоки, за да може жалбоподателят да изрази становище по отношение на това дали същите действително са сходни на внесените от него. На следващо място административния съд е приел, че е нарушено изискването на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивиране на неблагоприятното за заявителя решение на митническите органи, тъй като същото не съдържа конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието описание не може да се изчерпва само в посочване на митническите декларации, с които те са внесени и техния код по ТАРИК, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност се определя. митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Първоинстанционния съд е обосновал и извод за издаване на решението в нарушение на материалния закон, като на първо място е приел, че статистическата информация, обобщена в системата "ТЕЗЕЙ", може да бъде използвана за обосноваване на съмненията на митническите органи, необходими за отхвърляне на декларираната митническа стойност, но обстоятелството, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си относно точността на договорената митническа стойност не означава автоматично, че те законосъобразно са определили такава митническа стойност по възприетия от тях вторичен метод. Според решаващия състав ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в акта и по-конкретно, че използваните като аналог стоки по митническите декларации на трети лица са сходни - да са произведени в същата държава, и макар да не са еднакви във всяко отношение, да имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В заключение съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, вр. чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. по отношение на стоките, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД "Северна морска" е постановил незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение / ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки, без да е установил предпоставките за приложението на тази разпоредба. Формалното позоваване на наличната информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки в приблизително същия период, не обосновава приложението на чл. 74, § 2, б. б) от Регламент 952/2013 г. В оспореното решение е посочен само номера на митническите декларации послужили за определяне на по-висока митническа стойност, като административният орган не е изложил никакви мотиви защо приема, че се касае за внос на сходни стоки по тези митнически декларации. Както правилно е установил съдът, в хода на административното производство не е извършен анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в претендирания размер от 2 400 лева. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговорената и платената сума за адвокатско възнаграждение е съобразена с фактическата и правна сложност на делото, и е под нормативно определения размер съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение