Решение № 15399 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2011 г.

Решение № 15399 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вива Експорт" ЕООД гр. София, срещу Решение № 590/11.02.2011 г. постановено по адм. д. № 3780/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу ревизионен акт № 2000804030/04.11.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 346/13.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП в частта на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 27 831, 02 лв. по фактури, издадени от "Хипо Алпе-Аутолизинг" ЕООД и в частта за доначислен ДДС в размер на 35 244, 68 лв. за непризнати ВОД на стоки по фактури, отразени за данъчни периоди м. 04 и м. 06.2008 г., като са начислени и лихви за забава върху установените задължения. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението и се иска отмяната му. В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от адв. Урумова, която по подробни съображения изложени и в писмена защита, поддържа жалбата и желае решението като неправилно да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По първия пунк от оспорването на РА относно непризнатия данъчен кредит за лек автомобил "Ауди" съдът е изложил подробен анализ на възраженията на оспорващия и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Установено в хода на ревизията е, че за данъчен период 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г. в дневника за покупки на дружеството - жалбоподател са отразени, издадени от "Хипо Алпе - Аутолизинг" ЕООД фактура № 33845/29.05.2008 г. с предмет на доставката такса управление с данъчна основа 1374, 05 лв. и ДДС - 275, 01 лв., фактура № 33855/29.05.2008 г. с предмет на доставката такса регистрация с данъчна основа 280 лв. и ДДС - 56 лв., фактура № 33830/29.05.2008 г. с предмет на доставката първоначална вноска по договор с данъчна основа 27 500, 01 лв. и ДДС 5500, 01 лв., кредитно известие № 33863/29.05.2008 г. към фактура 33830/29.05.2008 г. и фактура № 33862/29.05.2008 г. с предмет на доставката стойност по договор за физическо лице с данъчна основа 137 500 лв. и ДДС - 27 500, 01 лв. По посочените фактури ревизиращите органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит, като са приели наличие на основание по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая основанията за отказ по тази разпоредба са дадени в алтернативност, поради което при безспорно установеност на едно от основанията, не е било необходимо да се установява другото, както в случая са събирани доказателства и са обосновавани двете основания в кумулативност. Безспорно е, че лекият автомобил, който е бил преустроен в товарен, не е доказано да е ползван за дейности, свързани с икономическата дейност на дружеството. Липсват данни от счетоводството на дружеството, които безспорно биха установили подобна дейност. Поради безспорна установеност на това основание като изключение от общото правило за приспадане на данъчен кредит, законосъобразно е отказан данъчния кредит, поради което изследвано на наличието или не на второто основание за отказ по текста - безвъзмездна доставка, не води до извод за незаконосъобразност на отказа, поради това, че текста визира две хипотези като основание за отказ, дадени в алтернативност, а не в кумулативност. По втория пункт от оспорване на РА относно доначислен ДДС от непризнати доставки на стоки като ВОД, първоинстанционният съд правилно е анализирал и тълкувал разпоредбите на чл. 7 ЗДДС относно ВОД и чл. 45 от ППЗДДС, в относимата редакция. Доказването на ВОД е с представяне на документи по чл. 45 ППЗДДС, в редакцията на текста преди изменението ДВ, бр. 6/2010 и бр. 10/2011 г. Като доказателства по спора са представени фактури за доставката на процесните стоки - дъвки "Орбит" и напитки "Ред Бул", като същите са издадени от доставчика "Вива експорт" ЕООД на евентуалния получател "Euro Novatex LTD"-Romania, като в същата е посочен идентификационния номер по ДДС/VIN на евентуалния получател. Както административния орган, така и съда са приели, че не са налице документите по т. 2 на чл. 45 от ППЗДДС. С оглед на това, че са представени международни товарителници, в които е отразено наименование на фирмата, извършила транспорта, органът по приходите при насрещна проверка на фирмата-превозвач "ИМС" ЕООД е установил, че същата не притежава като собствени или наети товарни автомобили по отразените регистрационни номера в товарителниците. Отделно, в счетоводството на превозвача се установяват кредитни известия към издадените фактури за международен транспорт, и по обяснения на представляващия дружеството се установява, че същите са анулирани, поради отказ на клиента да плати услугата. При тези данни, органът по приходите не е кредитирал международните товарителници и е приел за недоказано наличието на осъществена вътреообщностна доставка по процесните два броя фактури. Съдът е направил изводи във връзка с приложимостта на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, във връзка с изискването на наличието на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга - държава членка. Посоченият текст предполага извършването на транспорта от трето лице, различно от доставчика или получателя на стоките. Поради това, че в представените товарителници, в графата приложени документи, са посочени фактури, различни от тези, по които се претендира наличието на осъществена вътреообщностна доставка, независимо от наличието на съвпадение на количеството на стоките, описани в товарителниците и във фактурите, поради което не може да се направи обоснован извод за наличието на доказана вътреообщностна доставка на стоките по процесните фактури. Отделно, направената насрещна проверка във фирмата превозвач - "ИМС" ЕООД не установява наличие на товарни превозни следства с отразените регистрационни номера в международните товарителници, представени по делото. Във счетоводството на тази фирма е констатирано отразяване на издадени кредитни известия към процесните фактури, за анулиране на сделките, тъй като клиентът е отказал да плати услугата "международен транспорт". При тези безспорно установени данни, недоказано е транспортирането на стоки от РБългария до РРумъния, при което не е налице предпоставката за наличие на осъществен ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. Както правилно е приел първоинстанционния съд, по отношение на стоките, по процесните фактури остава недоказано осъществяването на техния транспорт с оглед изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. В хода на оспорването на РА по съдебен ред са представени от жалбоподателя и приети като доказателства по спора приемо-предавателни протоколи, които като частни документи са оспорени от административния орган и в тази връзка не са ангажирани доказателства за установяване на доказателствената им стойност. Отделно, приемо-предавателни протоколи са издадени във връзка с доставките по други фактури, голямата част от които са издадени за периоди, различни от ревизираните, поради което са и неотносими към спора доказателства, както правилно е приел съдът. Не може да се приеме за доказване на траспортирането на стоките наличието на писмено потвърждение от получателя на стоките по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС (приложимата му редакция към момента на издаване на процесиите фактури), след като не е установено транспортирането на стоките с проведено успешно оспорване на представените от ДЗЛ международни товарителници. Представените в хода на оспорване пред съда приемо-предавателни протоколи/декларации за получаване на стоките от получателя, също са оспорени от административния орган като издадени от търговско дружество със седалище в Република Румъния, но не идентично с това, отразено в процесните две фактури. При така установените данни, правилно не са ценени от съда като доказателства по смисъла на чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС представените пред съда допълнителни писмени доказателства. За разлика от вътрешната доставка, на територията на страната, ВОД от РБългария до друга държава членка на ЕС, в случая до Румъния, следва да се установи с физическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на другата държава членка. Именно този факт не е доказан по делото. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на частни документи, които са били оспорени от административния орган и във връзка с това е направена насрещна проверка при превозвача за безспорно установяване на транспортирането на стоките до РРумъния. Оспорването е обосновано с мотиви, съдържащи си в РА и потвърждаващото решение на решаващия административен орган - ДД"ОУИ"-Бургас. Решаващо за спора е недоказването с относими за това документи, транспортирането на стоките - "Ред Бул" и дъвки "Орбит" в количествата по процесните фактури, до Румъния, за да е безспорно установено, че ВОД от страна на българското дружество е реално осъществена. Позоваването на отразяването във VIES декларацията на процесните ВОД не е самостоятелно основание за безспорна установеност на същите, поради това, че с ревизията ВОД са оспорени като недоказани. При недоказаност на нормативно установения за ВОД факт на физическото изнасяне на стоката, правилно ревизиращият орган по приходите е приел, че е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната, която е облагаема със стандартната ставка 20%, за което допълнително е начислен с ревизионния акт ДДС върху стойността на доставките по фактурите. По изложените съображения, не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения на закона при постановяване на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но поради това, че такова в размер на 1711, 51 лв. е присъдено с първоинстанционното решение, същото е за цялото производство и второ такова за касационната инстанция не се дължи, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,