Решение № 9901 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3901/2011 г.

Решение № 9901 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3901/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на ЕТ "Фазли Арнаудов" - София, против решение № 29 от 14.01.2011 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело 488/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК 02-БД-27/12.04.2010 г. на Началник сектор Благоевград при РДНСК - ЮЗР, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване, въз основа на конструктивно становище, на незаконен строеж "масивна сграда и подпорни стени"- (ново строителство, съгласно акта), находящ се в УПИ I по парцеларен план, извън регулацията на с. Вълкосел, общ. Сатовча. Решението се счита неправилно, при наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, претендира се отмяната му, с присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Апостолова, по съображения, подробно описани в жалбата и писмени бележки. Ответната страна - "Бос-Ей-Си-Си" ООД, се представлява от адв. Бостанджиева, която оспорва жалбата, с доводи във възражението по нея и в писмената защита, с претенция за разноски. За Началника на сектор Благоевград - РДНСК Югозападен район, юрк. Шалдупова, моли да се отхвърли касационната жалба и остави в сила обжалваното с нея решение на Адм. съд - Благоевград, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, включително и назначената и неоспорена съдебно-техническа експертиза, процесното строителство е ново, извършено на мястото на съществуваща, частично разрушена в имота административна сграда, закупена с част от терена през 2003 г., осъществено е без строителни книжа и без издадено строително разрешение, с оглед което покрива характеристиките на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Възражението, че строежът е търпим, е направено и пред съда по съществото на спора, същото е подробно обсъдено и с основание счетено за несъстоятелно, още повече, че към момента на проверката, обектът не е бил завършен, данните по двата констативни акта не са опровергани от жалбоподателя, налице е и разминаване в техническите параметри на обекта. Въпреки оплакванията за несъобразяване с наличие на условията по § 16 от ДР на ЗУТ, липсва заявление за узаконяване по § 183 и 184 от ЗИД на ЗУТ, а в документа за собственост, след закупуването на имота през м. 06.2003 г., процесният строеж не е отразен, които факти действително опровергават твърденията на касатора, че строежът е изграден преди 1987 г. от други лица и е търпим. При установен по безспорен начин нов строеж, на мястото на съществуващ такъв, основният относим факт е липсата на одобрени проекти и каквито и да са строителни книжа. Представените такива касаят други обекти, а и е нелогично твърдението за издадено разрешение за строеж от 2000-та година, при реализиран строеж (от другиго) преди 1987 г., приложеното удостоверение за търпимост касае административна сграда, впоследствие частично разрушена и на нейно място е изграден друг обект- процесното строителство, което обстоятелство е констатирано от вещото лице по делото. Наведените в пространно изготвената касационна жалба оплаквания не могат да бъдат споделени - твърдението, че жалбоподателят не е извършител на незаконното строителство, при наличните доказателства се явява недоказано, (а и настоящето производство не е административнонаказателно, за да следва субекта, обратното - собственикът на имота отговаря за всичко изградено в него), данните за образувани и неприключили прокурорски проверки са ирелевантни, редица от доводите е следвало да се направят в в хода на производството по същество, (касационната инстанция не установява факти), а дали административният орган ще спре строежа, когато е недовършен, или ще разпореди премахване, както в случая (без строителни книжа), е въпрос на оперативна самостоятелност. Доказателствената тежест правилно е разпределена в процеса, а твърденията за нарушаване на материалния закон и процесуалните правила са голословни. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото не е издадено при "сериозни нарушения" правилно е и следва да се остави в сила, като на ответната страна се следват направените по делото разноски за тази инстанция, своевременно претендирани и доказани до размера от 630 лв., без възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,