Решение № 940 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2008 г.

Решение № 940 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "Бизнесконсулт" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Одесос" 19, ет. 2, ап. 3, представлявано от Елка Константинова Порязова, срещу решение № 438/24.06.08 г. по адм. д. № 1553/05 г. по описа на Варненския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Драга Жекова Севова и Крум Господинов Кондов в писмен отговор и възражения поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, началник на ДНСК-София, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със Заповед № РД-14-301/6.07.05 г. зам. началникът на ДНСК-София е наредил премахването на незаконен строеж " Масивна ограда", изпълнен от "Бизнесконсулт" ООД в УПИ ХII-674, кв. 40 по плана на ПВЗ "Ален мак". С оспореното с касационната жалба решение състав на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу цитираната заповед. Решаващият извод за законосъобразност на административния акт е възприет при напълно изяснена фактическа обстановка, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилното приложение на материалния закон. Обосновано е прието, че масивната ограда, представляваща стоеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е изградена в поземления имот през 1996 г. (заварена към датата на придобиване собствеността на върху имота) и съгласно разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и правилника за прилагането му, законосъобразното й изграждане е било обусловено от издаване на разрешение за строеж, каквото е изискуемо и от разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от сега действащия Закон за устройство на територията (ЗУТ. Обсъдени са доказателствата, установяващи приключило административнопроизводство за узаконяване, като е прието, че в това производство е издаден акт за узаконяване единствено на съществуващата в урегулирания поземлен имот вилна сграда. Касационната жалба срещу така постановеното решение с релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Основното възражение на касационния жалбоподател е във връзка с твърдението, че с приключилото с акт за узаконяване предходно административно производство е узаконена и съществуващата в имота масивна ограда. Това възражение не намира опора в материалите по делото. На л. 120 е приложено Заявление за издаване на акт за узаконяване с дата 22.12.98 г., видно от което дружеството е поискало узаконяване на "вилна сграда-хотелски тип", находяща се в имот пл. № 674, състояща се от избено помещение, сутерен, два етажа и покривна конструкция. Описанието на строежа, чието узаконяване е предмет на образуваното по повод цитираното заявление административно производство, недвусмислено сочи на обема и предмета на претенцията. Издаденият Акт за узаконяване № 47/19.06.03 г. (л. 87) изрично визира узаконяване само на вилната сграда и съдържа подробно описание на същата. Тези безспорни установявания налагат извода, че намиращата се в имота масивна ограда не е била предмет на процедурата по узаконяване. Без значение е съдържанието на представения в тази процедура инвестиционен проект, тъй като от една страна издаденият акт за узаконяване съответства на съдържанието на заявлението за узаконяване, а от друга, в случай, че касационният жалбоподател е твърдял, че претенцията е била за узаконяване и на оградата, би могъл да поиска допълнително произнасяне на административния орган, данни във връзка с което липсват. С оглед горното, решаващите правни изводи за характеристиката на масивната ограда като строеж, както по разпоредбите на действащия към периода на изграждането й ЗТСУ (отм), така и по смисъла на § 5, т 38 ДР на ЗУТ, липсата на издадено разрешение за строеж, респ. акт за узаконяване, и в тази връзка определянето й като незаконен такъв в хитопезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са обосновани и законосъобразни. Оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, мотивирано с процесуално незаконосъобразно конституиране на заинтересуваните лица Севова и Кондов е лишено от правен интерес, тъй като участието на тези лица в първоинстанционното производство не е довело до нарушаване процесуалните права на касационния жалбоподател. По изложените съображения оспореното решение се явява правилно, постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение на основание чл. 221, ал. 2 АПК