Решение № 9450 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], чрез адвокат Тодев, срещу решение № 8583 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1049/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск срещу Административен съд - Враца. Ответникът - Административен съд – Враца в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град се е развило по исковата молба на Н. Н. А. против Административен съд - Враца, с която на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на принципа за справедлив процес от страна на Административен съд – Враца, поради непредоставяне на правна помощ с определение № 95 от 13.02.2020 г. по адм. дело № 734/2019 г., оставено в сила с определение № 192 от 03.04.2020 г. по адм. д. № 145/2020 г., по описа на Административен съд Враца и определение № 435 от 18.09.2020 г. по адм. дело № 734/2019 г., оставено в сила с определение № 515 от 27.10.2020 г. по адм. д. № 531/2020 г., по описа на Административен съд Враца. Касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Съгласно разпоредбите на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ отговорността на административните съдилища за вреди от правораздавателната им дейност може да бъде ангажирана, само ако вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В случая обстоятелства, обуславящи допуснато съществено нарушение на това право не се съдържат в исковата молба. Претендират се неимуществени вреди от твърдяна неправилност на определение № 95 от 13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 734/2019 г., оставено в сила с определение № 192 от 03.04.2020 г., постановено по адм. дело № 145/2020 г., по описа на Административен съд Враца и определение № 435 от 18.09.2020 г. по адм. дело № 734/2019 г., оставено в сила с определение № 515 от 27.10.2020 г., постановено по адм. дело № 531/2020 г., по описа на Административен съд Враца. От правна страна искът се основава на чл. 47, във вр. с чл. 52, § 3 и 4, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, Хартата), във вр. с чл. 6,, чл. 13 и чл. 17 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 6 от Договора за Европейския съюз. Приложното поле на ХОПЕС е определено в чл. 51 от нея. Тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на ЕС извън компетенциите му, не създава никакви нови компетенции или задачи за ЕС и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите – Определение на Съда от 30 април 2020 година по съединени дела С-818/19 и С-878/19. Съгласно чл. 51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато те действат в приложното поле на правото на Съюза. Съгласно чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи – Решение на Общия съд от 14 юли 2021 г. Ищецът не сочи в исковата си молба конкретни материалноправни разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата и Конвенцията), правата по които е искал да защити чрез предприетото от него съдебно производство, но не е успял да го стори, поради постановените определения, с които съдът го бил лишил от достъп до съд. Въпреки дадената му възможност с изрично определение на съда, това не е станало и в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че със сочените в исковата молба определения е постановен резултат, от който ищецът не е останал доволен, не може да обоснове допустимост на иск за защита на нарушено право на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото поради недопустимостта на исковата молба, по която е образувано, а не да постанови акт по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,