Решение № 9973 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2013 г.

Решение № 9973 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията), против Решение № 6320/26.11.2012 г., постановено по адм. д. № 3337/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил Решение № 35/2.03.2012 г. на КПУКИ в частта му, с която е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на Пламен Райков Вътев, по чл. 7, ал. 1, чл. 8, и чл. 9, ал. 1, пр. 1 от ЗПУКИ. Недоволен от решението, председателят на КПУКИ го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Пламен Райков Вътев, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество, касационната жалба на председателя на КПУКИ се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 35/2.03.2012 г. на КПУКИ, в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Пламен Райков Вътев по чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 1, предл. първо от ЗПУКИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на комисията е постановено в нарушение на материалните норми на ЗПУКИ. Така постановеното решение на АССГ е законосъобразно. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Пламен Вътев е общински съветник и в това си качество е лице заемащо публична личност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ, както и че работи по трудов договор, сключен с "Челопеч Майнинг" АД. В качеството си на общински съветник Вътев е участвал в обсъждането и гласуването на решения на Общинския съвет, Челопеч (ОбСЧ) № 495/5.05.2011 г., № 415/28.07.2010 г., № 401/18.06.2010 г. и № 246/29.05.2010 г., № 144/30.01.2009 г. и № 268/20.08.2009 г., като с решения № 246/29.05.2009 г., 415/26.05.2010 г. и 495/5.05.2011 г. е дадено разрешение за промяна на транспортната схема за преминаване на МПС, собственост на "Челопеч Майнинг" АД. С решение № 144/30.01.2009 г. е дадено принципно съгласие за замяна на общински земеделски земи, с решение № 268/20.08.2009 г. е дадено разрешение за замяна на общински земи с площ от 215 дка от 8 категория със земеделски земи с площ от 219 дка от 6 категория, собственост на "Челопеч Майнинг" АД, а с решение № 401/2010 г. са одобрени устройствени планове за застрояване на поземлени имоти, собственост на дружеството. При така установената фактическа обстановка законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо Вътев не са осъществени фактическите състави на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. Общинският съветник не е свързано лице с "Челопеч Майнинг" АД. Фактът, че същият работи по трудов договор с дружеството не обосновава извод за наличие на икономическа зависимост по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПУКИ. По делото не е установено Вътев да не престира труд, но независимо от това да получава трудово възнаграждение или да получава каквито и да било привилегии в сравнение с останалите работници и служители, или пък да му е упражнено влияние. Установеният от Комисията конфликт на интереси се обосновава единствено с факта на наличен трудов договор на физическото лице с "Челопеч Майнинг" АД, въз основа на което е направен и извод за наличие на икономическа зависимост. Последното не се подкрепя от събраните по делото доказателства. След като е установено, че по отношение на Вътев не са налице забраните по чл. 5 от ЗПУКИ, то не може да се приеме, че престирането на труд срещу съответното възнаграждение е равнозначно на икономическа зависимост. Отделно от изложеното, в административния акт на Комисията не са изложени фактически основания, обосноваващи наличието на всяка една от хипотезите на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 1, пр. 1 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Член 8 от ЗПУКИ регламентира, че лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. По делото не са събрани доказателства Вътев в изброените решения на АбСЧ, да е участвал в подготовката, обсъждането и приемането на решенията и да е гласувал в частен интерес, нито е посочено в какво се изразява този интерес. С решение № 495/5.05.2011 г. е дадено съгласие за спиране на движението по ул. "Рудничар" за определен период, като е възложено на кмета преди започване на движението на МПС на дружеството да състави комисия, която да направи оглед със снимков материал за състоянието на пътната настилка и да се състави протокол. Разпоредено е след изтичане срока на ползването също да се направи оглед и снимков материал на състоянието на пътната настилка и при установяване на нарушения същите да бъдат отстранени за сметка на "Челопеч Майнинг" АД. С решение 246/29.05.2009 г. е дадено разрешение на дружеството да ползва транспортната схема за определен срок при определени условия. По отношение на тези две решения Комисията е приела, че е налице конфликт на интереси, тъй като "Челопеч Майнинг" АД е освободено от плащане на такси по чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата за управление на общински пътища и уличната мрежа или такава такса изобщо не е определяна. От събраните в административното производство доказателства не е установено от така взетите решения да е настъпила облага за дружеството по смисъла на чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗПУКИ. Не е установено какъв е следвало да бъде размерът на тази такса и не е направено съпоставяне с разпоредените задължения на "Челопеч Майнинг" АД по смяна на водопровод, възстановяване и поддръжка на пътната мрежа. Не е взето предвид и решението на ОбСЧ, по силата на което е дадено съгласие за финансиране със сумата от 430 000 лв. за обект "Рехабилитация и реконструкция на уличната мрежа" на с. Челопеч със средства на дружеството, т.е. не е установено наличието на облага и свързания с нея частен интерес. Следователно не е осъществен фактическият състав на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ. Решения № 144/30.01.2009 г. и № 268/20.08.2009 г. относно замяна на земеделски земи, собственост на Община Челопеч и такива, собственост на "Челопеч Майнинг" АД, също не установяват наличие на частен интерес и облага за дружеството. Предмет на замяната са земеделски земи като общината заменя земи с по-малка площ и с по-ниско качество а получава такива с по-голяма площ и с по-добро качество. Комисията не е обсъдила, че предоставянето на земеделски земи е срещу получаването на други от по-висока категория и с по-голяма площ, поради което настоящият състав смята, че не е налице нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ, като фактически основания за наличие на материалноправното основание на цитираната норма в административния акт не са изложени. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на АССГ за липса на конфликт на интереси спрямо Вътев се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Липсата на икономическа зависимост по смисъла на закона между общинския съветник и дружеството, което е адресат на цитираните решения на ОбС, както и неустановяването на облага и свързания с нея частен интерес, обосновават извода, че спрямо лицето не е осъществен фактическият състав на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал.1, пр. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по делото, тъй като в кориците на делото не се съдържат доказателства за изплатено възнаграждение. В представения пред АССГ договор за правна защита и съдействие от 22.03.2012 г. е посочено, че платената сума е 150.00 лева, от които 150.00 лева в брой, което е достатъчно основание за присъждане на направените по делото разноски. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност. Проверил е законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно задължението му по чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. При направената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение