Решение № 13094 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2016 г.

Решение № 13094 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Баумакс" ООД, гр. А., чрез адв. И. Й. обжалва решение № 1764/07.10.2016 на Административен съд, град П. постановено по адм. дело № 3296/2015 г. в частта, в която е потвърден ревизионен акт № 161105102/19.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П. с искане за неговата отмяна. Касационният жалбоподател счита, че правото на приспадане на данъчен кредит му е отказано, тъй като доставчиците му не са открити на адресите за кореспонденция от органите по приходите и от вещото лице в съдебното производство. В тази връзка излага доводи, че ревизираното дружество не следва да носи отговорност за поведението на доставчиците си и се позовава на решението на Съда на ЕС по дело С-18/13 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П., чрез процесуалния си представител гл. юрк. Кр. С. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решението в обжалваната част, административният съд е отхвърлил жалбата на "Баумакс" ООД, гр. А. против ревизионен акт № 161105102/19.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., с който е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 47 434,45 лева и съответните лихви, от които 5 822.10 лева по фактури издадени от Дидава ЕООД за данъчни периоди м. 07.2009 г., м. 08.2009 г. и м. 10.2010 г. и в размер на 41 612,35 лева по 79 броя фактури, издадени от Е. Д. Е. груп ЕООД за данъчни периоди от м. 08.2007 г. до м. 01.2009 г., от м. 05.2009 г. до м. 01.2010 г. и от м. 03. до м. 05.2010 г. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 13840/17.12.2015 г. по адм. дело № 13569/2014 г., Върховният административен съд, осмо отделение, е отменил предходно решение на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане в тази част с указания да се укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, да се обсъдят всички представени доказателства и да се изследва заприходяването и последващата реализация на стоките в счетоводството на ревизираното дружество. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не са доказани предпоставките по чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. По доставките от Дидава ЕООД в решението е установено, че се касае за доставки на стоки по фактура № 18662/22.07.2009 г. на 1 бр. мазилка гипсова, машинна, по фактура № 19415/27.08.2009 г. на 500 бр. по 50 кг цимент и по фактура № 25191/25.10.2010 г. на 50 броя мазилка силиконова 25 кг, 12 куб. м. изолация, неопор, фасаден, 200 м. армировъчна мрежа и 50 броя гипсово лепило, 30 кг. Съдът е изложил мотиви, че по тези доставки не са представени никакви съпътстващи документи за предаване и получаване на стоките, както и доказателства за плащане по фактурите. Обстоятелството, че стоки от същия вид са вложени в търговската дейност на получателя, е определено като недостатъчно да установи осъществяването на доставките. По фактурите от Е. Д. Е. груп ЕООД съдът е посочил, че за осъществяване на доставките по делото са представени преписи от фактурите, доказателства за плащане и е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), което установява счетоводните записвания при доставчика и получателя. Направен е извод, че така събраните доказателства не установяват предаването и получаването на стоките, които факти обуславят реалното осъществяване на доставките. Решението е правилно постановено. Спорът в настоящото производство е по законосъобразността на отказа на правото на приспадане по фактурите, издадени от Дидава ЕООД и Е. Д. Е. груп ЕООД. В останалата част, в която ревизионният акт е отменен относно отказа на правото на данъчен кредит по фактура, издадена от П. К. Т. ЕООД, решението е влязло в сила като необжалвано. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС правото на данъчен кредит при доставки на стоки възниква, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено в полза получателя. Националният закон се тълкува във връзка с понятието "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, което според практиката на Съда на ЕС е овластяване на получателя по доставката, да се разпорежда фактически със стоката като собственик. Поради това и релевантните факти, които подлежат на доказване при спор относно правото на приспадане, са доставянето и получаването на стоките от ревизираното лице, което претендира правото на данъчен кредит. В конкретния случай от доказателствата по делото правилно съдът е приел, че по доставките на стоки, предмет на фактурите, издадени от Дидава ЕООД и Е. Д. Е. груп ЕООД, тези обстоятелства не са установени. Събраните по делото писмени доказателства във връзка с преките доставки са преписи от спорните фактури, а по доставките от Е. Д. Е. груп ЕООД и фискални бонове за плащане в брой. Стокови разписки за получаване на стоки от вида на фактурираните са представени по предходните доставки, не и във връзка с доставянето на стоките по спорните фактури за строителни материали. Заключението на двете съдебно - счетоводни експертизи е за липса на съпътстващи продажбите документи. При новото разглеждане на делото от заключението на ССЕ е установено заприходяване в счетоводството на Баумакс ООД по сметка 302 "Материали" и сметка 601 "Разходи за материали" на стоките по вид, количество и стойност. Експертът не е установил обектите, в които са влагани строителните материали, поради липса на информация за това в счетоводството на ревизираното лице. Конкретни факти относно доставянето и получаването на стоките от Е. Д. Е. Груп ЕООД не се установяват и от показанията на св. П. С., работила като продавач - консултант в дружеството - доставчик. Според писмените обяснения на доставчика (л. 841, том 4) - стоките са доставени на Баумакс ООД с негов транспорт, като са товарени директно от складовете на производителите или вносителите и са доставяни франко обектите на купувача. Така събраните обяснения не са подкрепени с доказателства за извършен транспорт. В тази връзка следва да се посочи, че част от предмета на фактурите, издадени от Е. Д. Е. груп ЕООД включва и транспорт. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по осъществяването на транспортни услуги, но по делото не са налице доказателства за транспортиране на стоките, предмет на спорните фактурите, включително данни за маршрут и обект на получаването им. При тези доказателства, законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд, че не е доказано осъществяването на доставките и настъпването на данъчно събитие, поради което не са налице материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане по чл. 68 и сл. ЗДДС. Решението в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба, че отказът на правото на данъчен кредит е мотивиран с ненамирането на доставчиците са неоснователни, тъй като не кореспондират с установените по делото факти. Доставчиците са намерени, но събраните доказателства не удостоверяват релевантните за възникването на правото на приспадане факти. В тази връзка неотносимо към предмета на спора е позоваването на цитираните в жалбата решения на Съда на ЕС. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществената по делото защита от юрисконсулт С., в размер на 2000 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,