Решение № 5883 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2013 г.

Решение № 5883 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Гочев, от гр. Асеновград, срещу решение № 1483 от 31.01.2013 г., постановено по адм. дело № 13291/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в противоречие с доказателствата по делото и с относимите законови разпоредби съдът е навел извод за извършено от касатора в качеството му на държавен съдебен изпълнител дисциплинарно нарушение. По подробно развити в жалбата доводи, моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез пълномощника му по делото - юрк. Николова, оспорва касационната жалба. Моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображенията, изложени в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Гочев против заповед № ЛС-И-706 от 28.09.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 307, ал. 3 и чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ, във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 с. з. на жалбоподателя, в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Асеновград е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ. Наказанието е наложено за извършени от Гочев нарушения на чл. 297 и чл. 434 ГПК, изразяващи се в това, че въпреки издаденият изпълнителен лист от 23.11.2011 г., по силата на който Валентина Капсъзова е осъдена да заплати на Любомира Кръстева и на наследниците на Антон Пъжев сумата от 4 286 лв., получена по изп. дело № 132/2010 г. по описа на ДСИ при PC - Асеновград, държавният съдебен изпълнител не е възстановил надвзетата сума в размера, в който реално е била събрана от длъжниците към момента на узнаването от негова страна за издадения изпълнителен лист в тяхна полза, а именно към дата - 29.11.2011 г., както и в това, че ДСИ не е съставил протокол за извършеното от негова страна действие, състоящо се във възстановяване на сума в размер на 869.84 лв. на длъжниците по изп. дело № 132/2010 г., като констатираните пропуски в дейността на ДСИ Иван Гочев по движението на изп. дело № 132/2010 г. по описа на СИС при PC - Асеновград представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ, във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, решаващият съд е приел, че същата е законосъобразна, като постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Счел е, че при издаването на акта е изпълнено изискването на чл. 321 ЗСВ, като дадените от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед. Според тричленния състав в дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Съдът е приел, че заповедта на министъра на правосъдието съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 59 АПК реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването й. Наведен е извод, че оспорената заповед е надлежно мотивирана, с оглед съдържанието на придружаващите я подготвителни документи. Същата е постановена въз основа на извършена подробна проверка по подаден срещу ДСИ сигнал, в хода на която всички фактически обстоятелства и правни изводи са изложени в изготвените от инспектора и от главния инспектор докладни записки, които съдържат подробно изложение на фактическите предпоставки за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител. При преценка на материалната законосъобразност на акта тричленният състав е приел, че вмененото на ДСИ Гочев дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ е доказано. Обосновал е извод за наличие на неизпълнение на служебни задължения от страна на жалбоподателя, изразяващи се в констатираните от министъра на правосъдието пропуски в дейността му по движението на изп. дело № 132/2010 г. по описа на СИС при PC - Асеновград, а именно - неоснователно забавяне движението на изпълнително дело № 132/2010 г., несъобразяване поведението и действията му съобразно промяната във фактическата обстановка по делото и издаването на нов изпълнителен лист и удовлетворяване на дължимата престация по него и връщане на надвзетите суми, както и неспазване на предписаната от закона форма за удостоверяване и документиране на извършените действия. От доказателствата по делото е установено, че реално дължимата сума по изпълнително дело № 132/2010 г. е в размер на 3 711 лева, а от длъжниците е надвзета сума над този размер, но съдебният изпълнител им е възстановил само сума в размер на 869.84 лева, без да се мотивира защо я възстановява в такъв размер. Прието е, че не са били налице основания ДСИ да продължи да извършва изпълнителни действия по изпълнително дело № 132/2010 г. и да продължи да събира суми при наличието на изпълнителен лист, с който е постановено да бъдат заплатени на длъжниците суми, получени от взискателя. Безспорно е установено и че в нарушение на императивната норма на чл. 434 ГПК липсва съставен от жалбоподателя протокол с посочените в закона реквизити за извършеното от негова страна действие по възстановяване на сума в размер на 869.84 лева на длъжниците по изп. дело № 132/2010 г. Съдът е посочил, че всяко друго волеизявление, макар и съдържащо определени реквизити, като дата, място и др. не може да замести законовото изискване за съставяне на протокол, т. к. при изпълнителните производства обикновено следва да се документират разпоредителни действия с имуществени права, а съдебните изпълнители имат и правомощия да осъществяват държавна принуда при изпълнението им. С оглед материалния интерес на тези дела и предвидените в законодателството по-строги норми за защитата му и предвид превенцията да се избегнат злоупотреби, решаващият съд е навел извод, че следва да се спазва предписания ред за удостоверяване на съответното извършено действие, което в случая не е сторено. Според съда с поведението си, изразяващо се в неоправдано и неоснователно забавяне на действията по движението на изп. дело № 132/2010 г. и неспазване на предписаната от закона форма за удостоверяване и документиране на тези действия, жалбоподателят е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, обуславящо ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Във връзка с правната квалификация на извършеното от ДСИ деяние, съдът е преценил, че установените фактически обстоятелства не съставляват и не осъществяват състава и на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, т. к. с тях не се накърнява престижа на съдебната власт. Посочил е, че спорът не е разгласен, а е останал само между страните и в него не са намесени външни лица. След като разглежданите обстоятелства не са станали обществено достояние и не са придобили публична известност, те не са довели до отрицателна обществена оценка и до компрометиране морала и почтеността на конкретния съдебния изпълнител и на институцията, чийто представител е. Счел е, че е налице неизпълнение на служебни задължения, които по принцип биха могли да доведат до осъществяване състава на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, но в конкретния случай интензитетът им не е от естество да подкопае доверието в съдебната власт. Въпреки това, доколкото е налице дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, актът за налагане на дисциплинарно наказание на ДСИ Иван Гочев е приет за законосъобразен, включително по отношение на определеното съгласно критериите на чл. 309 ЗСВ наказание "Забележка", за което съдът е счел, че съответства на тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Решението е правилно. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция така, както е описана в атакувания съдебен акт. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на заповедта на министъра на правосъдието, като изложените в решението му обстойни и задълбочени мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съответни на закона и на доказателствата са изводите на тричленния състав за надлежно мотивиране на оспорената пред него заповед. Правилно съдът е посочил, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на формата на акта и същият се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка (в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). В случая мотивите, обосноваващи реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, се извличат от предложение до дисциплинарнонаказващия орган и от докладни записки, обективиращи резултатите от извършена проверка по постъпила в МП жалба срещу действията на ДСИ по конкретно изпълнително дело. Съдържащите се в подготвителните документи фактически основания и конкретни съображения, обуславящи постановения в заповедта резултат и изложените в самата заповед такива, водят на извод, че условието на закона за мотивиране на акта е изпълнено. Правилен е изводът на съда за извършено от касатора дисциплинарно нарушение под формата на неизпълнение на вменени му служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Съдът е издирил и установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел към приложимата правна норма. Видно от събраните по делото доказателства, ДСИ не е възстановил надвзетата от длъжниците по изп. дело № 132/2010 г. сума в размера, в който реално е била събрана от тях към момента на узнаването от негова страна за издадения в тяхна полза изпълнителен лист, с който е постановено връщане на Любомира Кръстева и на наследниците на Антон Пъжев на суми, получени от взискателя по цитираното изпълнително дело, над размера от 3711 лева. Несъобразяването на дължимото служебно поведение с новонастъпилите в процесното изпълнително производство юридически факти и извършените от касатора изпълнителни действия по събиране на суми по изп. дело № 132/2010 г. въпреки наличието на нов изпълнителен лист от 23.11.2011 г., по силата на който на длъжниците следва да бъдат заплатени суми, получени от взискателя, законосъобразно са приети от съда като такива, покриващи от обективна и от субективна страна състава на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Обоснована е преценката на тричленния състав за неспазване от страна на Иван Гочев на изискването на чл. 434 ГПК, съгласно което за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. В конкретния случай дължимото по силата на цитираната разпоредба служебно поведение на ДСИ е изисквало да се състави протокол за връщане на надвзета сума на длъжниците по изп. дело № 132/2010 г. Поставянето на обща резолюция за възстановяване на сумите върху молба от заинтересовано лице, без индивидуализирането им и обосноваване на размера, не удовлетворява нормативното изискване за изпълнение на служебното задължение за удостоверяване по законовия ред на извършеното от ДСИ действие. Това сочи на неизпълнение на служебно задължение, което по смисъла на чл. 307, ал. 3, във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ е дисциплинарно нарушение, както правилно е приел тричленният състав. Съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че конкретното поведение на ДСИ не представлява действие или бездействие, с което се накърнява престижа на съдебната власт, доколкото спорът се е развил само между страните по делото и установените пропуски в дейността на жалбоподателя не са получили негативен обществен отзвук, подриващ авторитета на съдебната власт. Констатираната липса на нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ обаче не се отразява на крайния извод за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание на Иван Гочев, т. к. същият с неизпълнението на конкретни служебни задължения по изп. дело № 132/2010 г. по описа на РС - Асеновград, виновно е осъществил състава на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. При допуснато такова следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност, каквото е извършено от административния орган с наложеното наказание "Забележка", което от своя страна е законосъобразно определено при спазване на принципите за индивидуализация и съразмерност. Ето защо, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Касаторът не е ангажирал доказателства, опровергаващи установените факти и сочещи на други правни изводи, различни от възприетите от първоинстанционния съд такива. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на министъра на правосъдието, явяващ се ответник по касационната жалба, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в полза на същия се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Иван Гочев следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия