Решение № 12929 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5126/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Димитрова Бийчър, чрез адвокат Р. Илчова, срещу Решение 329/ 18.01.2021г., постановено по адм. дело 14000/ 2019 г. по описа на Административен съд- София град (АССГ). В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и немотивираност на съдебното решение. Счита се, че е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни аргументи с оглед обосноваване на твърдението за неговата неправилност.Иска се отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора. Претендира да се присъдят сторените по делото разноски. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адв. Илчова моли за отмяна на решението на АССГ, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по съображения изложени в представените писмени бележки. Ответникът по касационната жалба Администрацията на Министерски съвет на Република България в писмен отговор възразява срещу касационната жалба, като счита изложените твърдения за недоказани и противоречащи на действителното правно и фактическо състояние. Ответникът в съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорва жалбата. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение, като законосъобразно и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството е образувано след отменителен съдебен акт- Решение 16932 от 11.12.2019г. по адм. дело 3504/ 2018г. на ВАС, с което делото е върнато на адм. съд за ново разглеждане. С обжалваното съдебно решение е бил ОТХВЪРЛЕНА, предявената от Димитрова Бийчър искова молба, против Администрацията на министерски съвет, за обезщетяване на: имуществени вреди, в размер на 25 833,33 лв., за периода от 05.07.2016 г., до 12.05.2017 г., през който е останала без работа, като последица от незаконосъобразен изричен отказ по заявления вх. 94-00-729/ 05.07.2016 г. и вх. 04.01-180/ 11.07.2016 г., обективиран в Писмо 04.01-180/12.07.2016 г., подписано от и. д. главен секретар на МС; неимуществени вреди, в размер на 7000 лв., за периода от 05.07.2016 г., до 12.05.2017 г.; мораторна лихва за забава върху главницата от 25833,33 лв., за периода от 04.05.2017 г., до 31.08.2017 г., в размер на 2 243, 34 лв. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че с влязло в сила съдебно Решение 2464 от 07.03.2016 г. по адм. дело 7447/2015 г. на ВАС, е отменена Заповед П-278 от 26.05.2015 г. на Министъра на финансите, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на лицето за длъжността директор на дирекция ОПАК в МФ. Със заявление до органа по назначаване от 05.07.2016 г. ищцата е поискала да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност. По заявлението е постановен изричен отказ на органа, обективиран в писмо 04.01-180 от 12.07.2016г. Отказът е обжалван пред АССГ, като образуваното съдебно производство по оспорването адм. дело 10014/2016 г., е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 04.05.2017 г. - решение 7675/05.12.2016 г., с което е отменен изричния отказ на гл. секретар на МС за възстановяване на Бийчър на заеманата от нея преди незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение длъжност и преписката е изпратена на гл. секретар за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направил извод за неоснователност на исковете. Приел, че със силата на присъдено нещо вече е установено, че ответникът не е бездействал. На ищеца не са били причинени от страна на ответника твърдените имуществени и неимуществени вреди, в резултат на Писмо от и.д. главен секретар, изх. 04.01-180/12.07.2016 г. За да отхвърли исковете се мотивирал, че липсват незаконосъобразни действия/ бездействие; пряка причинна връзка между отмененото писмо и невъзстановяването на длъжността директор на Дирекция ОПАК, поради което не може да бъде приета за основателна и претенцията за неимуществени вреди. Освен това не били доказани и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Решението е ПРАВИЛНО. Съгласно чл. 205 АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдени незаконосъобразни действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно ал.2 от разпоредбата се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл.203- 207 АПК, изрично е посочено срещу кого трябва да се насочи искът. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1, държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Видно от цитирания текст обезщетението е свързано с наличие на предпоставките по ал. 1 на чл. 122, ЗДСл, а именно: отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, и явяване държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. Когато вредите се претендират от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, както е в случая, споровете са подсъдни на административните съдилища, както е разяснено в т. 6 от Тълкувателно постановление 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Първоначално АССГ, е бил сезиран с иск срещу Администрацията на Министерски съвет на Република България за репариране на претърпените от Димитрова Бийчър имуществени и неимуществени вреди В резултат на бездействието на Администрацията на Министерски съвет и такива настъпили в резултата на неоснователното бездействие на ответника при осъществяване на административната дейност, относно неназначаването на Димитрова Бийчър на длъжността Директор на дирекция Оперативна програма Административен капацитет (страница трета от исковата молба). В уточнителната молба от 11.09.2017 г. се сочи, че Претендираните имуществени вреди са настъпили в резултат на неоснователно бездействие на ответника при осъществяване на административна дейност, изразяващо се . в неназначаване на Димитрова Бийчър на длъжност. Сочи се още, че Посоченото в исковата молба е следствие на незаконосъобразно бездействие и действие на ответника съответно мълчалив отказ и последвал изричен такъв". Съобразно отменителния съдебен акт- Решение 16932 от 11.12.2019г. по адм. дело 3504/ 2018г. на ВАС, решаващият състав на АССГ, в изпълнение на разпоредбата на чл.129, във вр. с чл. 101 ГПК дал указания на Димитрова- Бийчър за отстраняване на пречката за допустимостта на производството, свързана с посочването от нейна страна на ответник в съответствие с разпоредбата на чл.205 АПК. Освен това, изискал от ищцата в първоинстанционното производство уточнение във връзка с това, от какво претендира настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди. С уточняващата Молба от 08.09.2020г. от ищеца е дефинирано, че претенцията се основава на отменен с Решение 7675/ 05.12.2016 г., по адм. дело 10014/ 2016 г. на АССГ изричен отказ, обективиран в Писмо, изх. 04.01-180/ 12.07.2016г. и бездействието или отказ да се издаде искания акт за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. На стр. 3, абзац трети от уточнителната молба (лист 86 от делото на АССГ) пълномощника на ищеца е конкретизирал основанията за претенциите, като претендираните имуществени вреди са настъпили в резултат на незаконосъобразен мълчалив отказ и неоснователно бездействие на ответника при осъществяване на административна дейност, изразяващо се в неназначаване на длъжност; бездействието е следствие от незаконосъобразно бездействие и действие на администрацията на ответника съответно мълчалив отказ, приравнен на изричен такъв. Касаело се за обезщетение вследствие на незаконосъобразен мълчалив отказ за назначаване на длъжност, а не за обезщетения, което е нормативно определено, като следва да се има предвид размера, който би получавала, ако е била възстановена на длъжността. Съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил предявените искове срещу администрацията на МС, приемайки, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Претенцията на ищцата се основава на незаконосъобразен мълчалив отказ и неоснователно бездействие на ответника при осъществяване на административна дейност. Таково незаконосъобразно бездействие по чл.256 АПК по делото липсва. Не е налице и мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК, който да е отменен като незаконосъобразен. Постановеният изричен отказ, обективиран в Писмо от 12.07.2016 г., подписано от и. д. "главен секретар на МС", не може да се квалифицира като бездействие или действие по смисъла на чл.256 и чл.250 от АПК. Правилно от решаващия съд относно претенцията за имуществени вреди е отчетено, че едновременно със заявената воля за възстановяване на длъжността директор ищецът Димитрова е заявила и желание да ползва отпуск, считано от 05.07.2016г., съответно за бременност и раждане (чл. 163, ал. 1 КТ) и за отглеждане на дете чл. 164, ал. 1 КТ. Това определя, че ще се получава обезщетение, а не трудовото възнаграждение. Освен това на лицето е предложена длъжност, с която се запазва получаваното възнаграждение. В случая е налице отменен административен акт, но в конкретизирането на исковата молба не се твърди, че от него произтичат вредите. Той не съдържа отказ да бъде възстановена на длъжността. Съответно неприемането на предложението е самостоятелен юридически факт, който предопределя развитието на адм. правоотношение. Волеизявлението на ищцата да не приеме предложената й длъжност в администрацията на МС и да не встъпи в служебно правоотношение е юридически факт, който обосновава неоснователност на претенцията- чл.5 ЗОДОВ. Претендираните от лицето право или законен интерес се признават или отричат със съответните правни последици с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Този акт определя правните последици за неговия адресат. В случая няма издаден позитивен административен акт, с който лицето фактически да е продължило да осъществява служебното правоотношение. Липса действително допускане на лицето да изпълнява служебните задължения по смисъла на чл.122, ал.3 ЗДСл. От приетите по делото доказателства не се потвърждава, че твърдените неимуществени вреди произтичат от административната дейност на ответника. Липсва пряка причинна връзка между отмененото писмо и претенцията за неимуществени вреди. Правилно съдът е оценил, че показанията на свидетелите, са очевидно абстрактни и неконкретизирани. Същите не могат да се приемат за обективни и безпристрастни. Тези показания не доказват факти и обстоятелства свързани с претенцията за неимуществени вреди. В исковите производства, доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.1 ЗОДОВ. Предвид липсата на незаконосъобразни действия/ бездействие, следва да се приеме за неоснователна и претенцията за вреди. Поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдебното решение, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- Трето отделение,