Решение № 6627 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2020 г.

Решение № 6627 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД "Тракийска" към Агенция "Митници", чрез гл. юрк. Симеонова, срещу решение № 2204 от 31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2351/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на индивидуален административен акт - действията по митническа декларация с MRN 19 BG003009016515 R6/07.05.2019 г. на директора на ТД "Тракийска" към Агенция "Митници", потвърдени с Решение №Р-677/32-202720/11.07.2019 г на Директора на Агенция "Митници". Касаторът твърди, че решението постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на форма и реквизити на акта. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Ламарина 2005" ЕООД, гр. Пловдив – в депозиран писмен отговор, чрез адв. Обретенов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд Пловдив е бил ИАА - действията по митническа декларация с MRN 19 BG003009016515 R6/07.05.2019 г. на директора на ТД "Тракийска" към Агенция на Митници, потвърдени с Решение №Р-677/32-202720/11.07.2019 г на Директора на Агенция "Митници", изразяващи се в изменение на задълженията за мито по посочената декларация и устното уведомяване на управителя на задълженото дружество за дължимото мито. С обжалваното решение, съдът е обявил нищожност на ИАА, изразен в действия и е върнал преписката на директора на ТД "Тракийска" към Агенция "Митници" за провеждане на административното производство при съобразяване с дадените задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. За да обяви ИАА за нищожен съдът е приел, че начисляването на защитно мито безспорно представлява "Мито или друго публично държавно вземане", поради което установяването на такова следва да стане във формата и по начина, установени в чл. 19б ЗМ вр. чл. 59, ал. 2 АПК. Тъй като в чл. 19б ЗМ не се съдържат разпоредби относно формата на акта, съдът е приел, че са приложими изисквания на чл. 59, ал. 2-3 АПК за писмена форма и задължителни реквизити на акта. Приел е, че доколкото случаят не попада в хипотезата на чл. чл. 59, ал. 3 АПК и чл. 58, ал. 1 АПК, то актът, който е постановен във форма, различна от писмената, е нищожен. Решението е правилно. Законът за митниците изисква по въпросите, които касаят прилагането на митническото законодателство, компетентните за това органи, да се произнесат с решение. В процесния случай, начало на производство по издаване на такова решение, изобщо не е било поставяно. След като на 03.05.2019 г. "ЛАМАРИНА 2005" ЕООД извършва внос от Турция на територията на Република България на 41395 кг. гв галванизирана ламарина от нелегирана стомана, оформен със съответните митнически документи, митническите органи са преценили, че следва да бъде извършена корекция на подадената от дружеството декларация MRN 19 BG003009016515 R6/07.05.2019 г., с която задълженията за мито са изменени от 0 лв. на 12485, 04 лв., за част от процесната стока поради изчерпване на тарифната квота на 07.05.2019 г. Независимо, че корекция на митническата декларация може да бъде извършено служебно от митническите власти, при наличие на предвидените за това предпоставки, тази промяна изисква спазването на самостоятелно производство, което да приключи с издаване на ИАА, с който да бъде приведена в изпълнение диспозицията на правната норма. В случая административният орган е пренебрегнал възложеното му от закона задължение за провеждане на самостоятелно производство по корекция на подадената от дружеството митническа декларация и начисляване на дължимото мито чрез издаване на решение за възникване на задължение за заплащане на мито. Независимо, че корекцията се е наложила поради определеното от Комисията изчерпване на квотата на 07.05.2019 г., действията по определяне размера на защитното мито и уведомяването на задълженото лице се осъществяват в съответствие с местното приложимо законодателство на мястото, където възниква митническото задължение. Този извод следва от Митническия кодекс на Съюза. Съгласно чл. 19 ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции, съответно с определената им в закона компетентност и се връчват на адресата по указания в чл. 19а ЗМ ред, като по аргумент от чл. 19б ЗМ, от момента на връчването на решението, лицето се счита за уведомено за установеното митническо задължение. От цитираните разпоредби личи, че законодателят не е предвидил друг ред за уведомяване на длъжника за възникналото задължение, освен връчването на издадено решение. Същото по своя характер представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което правилно съдът е приел, че следва към него да бъдат приложени изискванията на чл. 59, ал. 2-3 АПК за писмена форма и задължителни реквизити. В случая, актът, постановен във форма, различна от писмената, доколкото не попада в хипотезите на чл. 59, ал. 3 АПК и чл. 58, ал. 1 АПК, е нищожен. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основания чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение