Решение № 3746 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16543/2013 г.

Решение № 3746 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16543/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адриана Петкова Трифонова, чрез адв. Чечова като процесуален представител, против решение № 6465 от 28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6374/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения относно неправилното прилагане на нормата на чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), тъй като тази разпоредба е специална спрямо общата такава по чл. 3 от същия закон. Твърди, че в случая е изпълнена и хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗСПД - двамата родители са български граждани и детето се отглежда в страната. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Слатина, чрез юрк. Стоев като процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разглеждана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Адриана Петкова Трифонова срещу заповед № ИЗ-419/27.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, издадена на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във вр. с чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД, с която на касационната жалбоподателка е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година поради това, че съгласно чл. 3, т. 3 от ЗСПД право на семейни помощи по чл. 8в от ЗСПД имат семейства, в които един от родителите е български гражданин - за деца с българско гражданство, които се отглеждат в страната, а детето Амори Ришар Якоб Павлоф е гражданин на Белгия и няма българско удостоверение за раждане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, в изискуемата писмена форма с означение на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че нормата на чл. 8в от ЗСПД урежда правото на майка - студентка да получи еднократна помощ при отглеждане на дете до навършване на една година, която е записана в редовна форма на обучение и детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за отглеждане на деца, но наред с тези предпоставки следва да отговаря и на останалите, визирани в чл. 3 от ЗСПД. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е българска гражданка, учаща в редовна форма на обучение, отглежда дете в Република България, но то не е български гражданин и не попада в нито една от хипотезите на чл. 3 от ЗСПД. По тези съображения е отхвърлил оспорването на Трифонова. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор, че с молба-декларация от 13.05.2012 г. жалбоподателката е поискала от административния орган да й бъде отпусната еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година като студентка в редовна форма на обучение. Установено е, че детето Амори Ришар Якоб Йозеф Еммаел Павлоф е роден на х.хх.хххх. в Белгия, а майката е записана през 2012/2013 г. във втори семестър на втори курс за студентка в редовна форма на обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност "Икономика на туризма" във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. При така установените факти и при правилно тълкуване на относимите законови разпоредби Административен съд София - град е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД дава право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година за майка (осиновителка), която е студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. В чл. 2 от ЗСПД са изброени видовете семейни помощи, като в т. 4 е посочена еднократната парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение. Съгласно чл. 3 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че за да получи исканата семейна помощ, касационната жалбоподателка следва да отговаря не само на условията по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, но и на общите изисквания по чл. 3 от закона. Ето защо, доводът в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е специална и изключва приложението на изискванията по чл. 3, не може да бъде споделен. Правното основание, на което административният орган е отказал изплащането на еднократната помощ, е чл. 3, т. 3 от ЗСПД. Носители на правото на семейни помощи за деца по чл. 3, т. 3 от Закона за семейни помощи за деца са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, децата също са с българско гражданство и се отглеждат в страната. По делото е установено, че детето е белгийски гражданин. Обосновано е заключението на съда, че в случая не е налице предвидената законова хипотеза, тъй като детето не е български гражданин. Формулираното и изложено в касационната жалба възражение относно изпълнението на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗСПД, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и при стриктното тълкуване на посочената норма. Решението на административния съд, с което жалбата е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 3 от ЗСПД. Административният съд е отчел обстоятелството, че жалбоподателката е българска гражданка, учаща в редовна форма на обучение, отглежда дете в РБ, което не е български гражданин. По делото е установено, че и бащата на детето е български гражданин. Няма данни родителите да са сключили граждански брак. Жалбоподателката поддържа, че разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗСПД предвижда правото на семейни помощи за деца по отношение семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната, като няма изискване те да са български граждани. В случая следва да се отбележи, че законът не поставя разлика между деца, отглеждани в семейства по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД и деца, отглеждани от родители, които нямат сключен граждански брак. С оглед изложеното не може да бъдат поставени в по - неблагоприятно положение деца на родители, които не са съпрузи, не живеят заедно или живеят във фактическо съпружеско съжителство. Освен това даденото в тази разпоредба легално определение на понятието "семейство" е неприложимо в хипотезата на деца с родители, несключили граждански брак, тъй като в семейството няма съпрузи по смисъла на закона. От анализа на чл. 3, ал. 2 от ЗСПД следва изводът, че правото се предоставя на семействата на българските граждани за техните деца - български граждани, а не и в хипотезата, когато децата са чужди граждани. Възприемането на тезата на жалбоподателката би довела до разширително тълкуване на нормата, което е в противоречие с целта и смисъла на закона. При тези данни условията по чл. 3, т. 2 от ЗСПД не са изпълнени - родителите са български граждани и детето се отглежда в страната, но то не е български гражданин. С оглед установените факти не може да бъде приложено и предвиденото от чл. 3, т. 5 ЗСПД изключение, което се отнася до семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Ето защо, като е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,