Решение № 11891 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15542/2013 г.

Решение № 11891 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15542/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Синти" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Петров против решение № 484/01.10.2013 г. на Административен съд -Велико Търново, постановено по адм. д. № 347 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Синти" ЕООД против РА № 121202065/10.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 120/08.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. В полза на Д"ОДОП" гр. Велико Търново са присъдени разноски в размер на 857.87 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон чл. 72, ал. 1 от ЗДДС - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевират се доводи и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви при издаването на ревизионния акт. Моли за отмяна на решението и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, я е оспорил с писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. По възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви при издаването на обжалвания ревизионен акт, съдът правилно е посочил, че мотиви са налице след като има ревизионен доклад, предхождащ съставянето на ревизионния акт, каквото е и правилото на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Счита, че не са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Посочено е че, в чл. 72, ал. 1 от ЗДДС е регламентиран периода за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, като регистрираното по този закон лице може да упражни правото на приспадане на данъчния кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Но в настоящият случай "Синти" ЕООД не се е възползвало от това право, тъй като справките-декларации за месеците март и септември 2010 г. са били подадени едва на 04.11.2011 г., след изтичане на законоустановения срок за подаване. Неупражняването на право на данъчен кредит е резултат единствено от бездействието на получателя на данъчната фактура и правна последица от това се явява преклудирането на тази възможност, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По оспорване от "Синти" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт РА № 121202065/10.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 120/08.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 426.07 лв. за данъчни периоди м. 03.2010 г. и м. 09.2010 г. в резултат на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие в рамер на 4017.78 лв. Правото на признаване на данъчен кредит е отказано на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че обжалваният РА е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионното производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на гл. 15 от ДОПК, завършило е с издаването на ревизионен акт, който е постановен в установената законна форма. Съдът е приел, че в хода на ревизията на се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по съществото на спора е приел, че РА е постановен при правилно приложение на материалния закон. Административен съд-Велико Търново е установил по безпротиворечив начин следното: За данъчни периоди -месец март 2010 г. и месец септември 2010 г. "Синти" ЕООД не е включило в СД по ЗДДС по чл. 125 от ЗДДС размера за данъчния кредит и за същите данъчни периоди не е включило фактурите в дневника за продажби по чл. 124 от ЗДДС. Справките декларации и дневниците за продажби за тези данъчни периоди (м. 03.2010 г. и м. 09.2010 г.) са подадени едва в хода на ревизията на 04.11.2011 г. Дружеството е било поканено с писма, изх № 10/11.10.2010 г. и № 10-09/25.10.2010 г., получени от представляващия дружеството съответно на 22.10.2010 г. и 27.10.2010 г. да подаде справка декларация за съответния данъчен период, но такива действия от страна на дружеството не са предприети. Органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 426.07 лв. за данъчни периоди м. 03.2010 г. и м. 09.2010 г. в резултат на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие в рамер на 4017.78 лв. Мотивът за постановения отказ е, че ревизираното дружесто не е подало справки декларации и дневници за продажби в законоустановените срокове за това (чл. 125, ал. 5 от ЗДДС), същите са подадени в хода на ревизията на 04.11.2011 г. след изтичане на 12 месечния срок по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС в редакцията изм. ДВ бр. 95/2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. Правилно съдът е приел, че мотивите на РА се съдържат в ревизионния доклад като фактическите основания и правните изводи в последния представляват мотиви на РА. В този смисъл е разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, както и константната съдебна практика. Не се установява твърдяното в касационната жалба противоречие между разпоредителната част на РА и констатациите по РД. Безспорно доказано по делото е, че в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС процесните фактури не са били включени в СД и в дневниците за продажби. Спорът по делото е какви са последиците от това, съответно законосъобразно ли е отказано правото на данъчен кредит. В случая отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество е обоснован с действието на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Не е спорно обстоятелството, че ревизираното лице е упражнило правото на данъчен кредит извън срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /в приложимата му редакция след изменението с ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г./. Издадените фактури са включени в дневниците за покупки и СД извън 12 месечния период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че посоченият законов срок за упражняване на правото на данъчен кредит е преклузивен. Установяването му в националното законодателство не противоречи на Директивата за ДДС и съдебната практика на СЕ по тълкуването й. Прилагането на посочения срок не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на правото на данъчен кредит. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че съдът правилно е тълкувал и приложил закона в случая. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, съществуването на преклузивен срок за упражняване на правото на данъчен кредит е допустимо съгласно чл. 179, § 1 и и чл. 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС). Този срок обаче не трябва да прави прекомерно трудно упражняването на правото на данъчен кредит (т. 46 от решение от 8 май 2008 г. по съединени дела С-95 и С-96/07). В конкретния случай, съдът е извършил правилно именно тази необходима преценка - достатъчен ли е 12 месечният срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията й след изменението й с ДВ, бр. 95 от 2009 г.) за упражняването на правото на данъчен кредит. Изменението на разпоредбата и удължаването на тримесечния срок на 12-месечен срок от законодателя е индиция, че тримесечният срок е недостатъчен. До този извод водят и мотивите към проекта на ЗИДЗДД (№ 902-01-32 от 19.10.2009 г.), с чието приемане се постига удължаването на срока, в които е посочено: " Предвид постановеното с решения на Съда на Европейските общности е променен срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Срокът от тримесечен е променен на 12-месечен. Така ще се спази принципът на ефективност, като с предложения срок няма да се затруднява упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Също така ще се постигне по-голяма равнопоставеност с лицата-платци на данъка (самоначисляване), които могат да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя, както и за лицата, които имат право на приспадане на данъчен кредит за получени от тях стоки или услуги. " В същия смисъл е и диспозитивът на Решение от 12.07.2012 г. на СЕС по дело С-284/11, съгласно който "член 179, § 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО и на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок като този в главното производство, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по ЗДДС, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. " Предвид изложеното, първоинстанционният съд е извършил правилно преценката за съобразяване на принципа на ефективност, т. е. определяне на условия, които не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на права, предоставени от общностния правен ред, която в конкретния случай следва да бъде извършена и при съобразяване на посоченото задължително тълкуване на СЕС. Настоящият касационен състав счита, че нормите в ЗДДС, отнасящи се до правото на данъчен кредит и неговото упражняване са категорични спрямо срока, в който лицето трябва да го упражни. Основен принцип в правото е, че притежаващият дадени права, може да ги упражни в определен времеви период, след което правото се погасяват. Европейското право относно приложението на механизма на ДДС, възпроизведено и в действащия ЗДДС, не ограничава държавите в националните си уредби да предвидят преклузивен срок за упражняване на правото, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Този срок трябва да се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното и общностното право, като срокът не следва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняване на правото. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява като правилно решението на административния съд. Съдът правилно е приложил материалния закон, при правилно тълкуване на приложимата разпоредба в съответствие с разпоредбите от Директивата за ДДС и съдебната практика на СЕС. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение