Решение № 6850 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2012 г.

Решение № 6850 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Велко Василев Кисьов от гр. Девин срещу решение № 384 от 9.01.2012 г. по адм. дело № 399/2011 г. на Смолянския административен съд, като са изложени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. От пълномощника на ответника по касационната жалба ОД на МВР Смолян е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Смолянския административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Велко Василев Кисьов срещу решение № ЯД -130 от 29.09.2011 г. на Началника на Районно управление "Полиция" гр. Девин, с което е отказано подновяването на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси, като неоснователна. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила, а материалният закон е приложен в съответствие с фактическото основание изложено в административния акт. Съдът е изложил мотиви във връзка с обстоятелството, че отмененият Закон за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси /ЗКВВООБ/ и последната редакция на изменението му със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ по един и същ начин регламентират разрешителния режим за предоставяне на разрешение за носене и съхраняване на оръжие за физическо лице за самоотбрана. В двете редакции е въведен критерия "недоказаната необходимост", като основание за отказ за предоставяне на разрешение за оръжие. Прието е от съда, че органът, компетентен да издаде разрешението, във всеки конкретен случай проверява необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана въз основа на твърденията на заявителя и представените доказателства. Правилно е разпределена от съда доказателствената тежест, като съдът е приел за недоказана необходимостта за носене и съхраняване от жалбоподателя на оръжие, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Първоинстанционният съд след като е обсъдил релевантните за настоящото производство факти е стигнал до извода, че не са представени от жалбоподателя доказателства за наличие на непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността или имуществото му. Този извод на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция. Видно от данните по делото, административното производство е започвало по заявлението на Велко Кисьов до началника на районно управление "Полиция" гр. Девин, като същият е мотивирал необходимостта от носене на оръжие за отбрана и самоотбрана, с упражняваната от него професия - експерт по кредитиране - пренасяне, съхранение и работа с лични данни, ценни книжа и доказателства. Пред административния орган не са представени доказателства за естеството на упражняваната от жалбоподателя работа и за произтичащите от това рискове за личната му безопасност, каквито оплаквания са направени на по-късен етап пред съда. Представена е служебна бележка от местоработата на жалбоподателя, установяваща, че същият заема длъжност "експерт" в Банка, с което се потвърждава изложеното от него в искането. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че и от приложените пред него доказателства не би могло да се наложи извода за наличие на опасност, налагаща издаване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси. Нуждата от самоохрана не е установена, поради което е валиден принципа, намерил регламентация в специалния закон, че притежаването на огнестрелно оръжие противоречи на целта на закона, а разрешителния режим за това право произтича от необходимостта от носене и съхраняване на оръжие, като в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на това обстоятелство. Позоваването на мотива за самоохрана във връзка с работата, не обосновава правото на ползване на огнестрелно оръжие за самозащита. Върховният административен съд в настоящия състав възприема извода на съда, че при липсата на данни за непосредствена потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и боеприпаси не е доказана. Предотвратяването на евентуални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаването на разрешение, тъй като заплаха от действия с такъв характер съществува хипотетично по отношение на всеки един гражданин. Искането пред административния орган е направено от В. Кисьов в качеството му на физическо лице, позоваващо се на необходимостта от разрешение за оръжие, поради службата, която заема. В случая изложеният довод на касатора преценката на законовия критерий "необходимостта" да включва и предотвратяване на бъдещи вероятни събития, представлява разширително тълкуване на закона, което би обезсмислило разрешителния режим за притежаването на оръжие, поради което е неоснователен. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което