Решение № 8859 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2013 г.

Решение № 8859 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Ема Реджепова Данзилова и Либаска Реджепова Бекташева, двете от гр. Петрич против решение № 327 от 5.03.2013 г. по адм. дело № 31/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № КД-14-01-1382/22.11.2012 г. на началника на СГКК - Благоевград. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и прекратяване или отхвърляне на оспорването на заповедта. Ответната страна СГКК - Благоевград не взема становище. Ответникът Министър на физическото възпитание и спорта, преобразувано в Министерство на младежта и спорта, оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, въз основа на акт за непълноти и грешки, който не е подписан от пряко заинтересувано лице, в границите на чийто ПИ е нанесен реституиран имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е одобрено изменение на ККР на гр. Петрич, с което в границите на ПИ с идентификатор 56126.603.8211, собственост на Държавата и нанесен ПИ с идентификатор 56126.603.8212, възстановен с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Нанесените в КК данни и записванията в КР са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР и затова Държавата, в случая представлявана от Министъра на младежта и спорта, доколкото имотът е предоставен за управление като спортен обект на министерството, е пряко заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и задължително следва да участва в производството по изменение на ККР. Нанасянето на реституиран имот в границите на отразен в кадастъра ПИ се допуска само въз основа на акт за непълноти и грешки, подписан от заявителите и от пряко заинтересуваното лице, или въз основа на влязло в сила съдебно решение по спор за право на собственост върху имота, който се нанася. В случая актът не е подписан от представител на министерството, на което е предоставено управлението на имота, а и липсва влязло в сила съдебно решение, което със СПН да установява спрямо министерството правата на заявителите. Съдебните решения, на които се позовават касаторите, установяват само правото на възстановяване на собствеността, но нямат характер на решения по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Приложението на реда за съставяне на акт за непълноти и грешки ( подписан от всички пряко заинтересувани лица, чиито имоти са засегнати от изменението) и при нанасяне в КК на реституиран имот е изрично установено в чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КККР. Като е одобрил поисканото от касаторите изменение в ККР без подписан от представител на министерството акт за непълноти и грешки административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. Последното е постановено по допустима жалба на министъра, който при наличие на записвания в КР не е задължен да доказва с други доказателства право на собственост на Държавата върху нанесения в КК ПИ. Отделно от това, административният орган и съдът не могат да разрешават спор за право на собственост върху ПИ, чието нанасяне в ККР е заявено от касаторите. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,