Решение № 7606 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2018 г.
ВАСПетчленен състав07.06.2018 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2797 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 5299/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. ОСЪЖДА М. Н. Б. от гр. В. да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите, разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7606 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Б. от гр. В., против решение № 2797/06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 5299/2017 г. по описа на Върховния административен съд, 4-то отделение. Релевира се оплакване, че в обжалваното решение липсват мотиви, от които да е ясно в какво се е състояло извършеното нарушение. Също така касационния жалбоподател твърди, че в решение не са били споменати представените от същия доказателства, както и че не е съгласен с мотива на съда, че "проверката е извършена от началник на ОСЗ-П." и неговото субективно мнение е по - важно от мнението на вещото лице. В съдебно заседание проведено на 10.05.2018 г., касатора е заявил, че в решението на тричленния състав на ВАС, се споменава чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, които се отнасят за парцели, подадени за косене. На следващо място сочи, че в протокола от теренна проверка никъде не е било казано от представителите на МЗГХ колко точно сантиметра е тревостоя и дали той надвишава допустимостта. Касационния жалбоподател, моли да бъде постановен справедлив акт, както и че същия претендира разноски по делото в размер на 510 лева. Ответникът по касационната жалба - министъра на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Г., в пледоария по съществото на спора, я оспорва като неоснователна. Прави искане да бъде отхвърлена касационната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като подробни съображения са изложени в представени писмени бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателя М. Б. е регистриран като земеделски стопанин с УИН 601201, като за 2016 г. и е заявил за подпомагане 16 парцела. Със заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, е одобрил проект на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за кампания 2016 г. С възражение вх. № АУ-43-22 от 09.02.2017 г., М. Б. е подал възражение срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, в което е описал частите от тях, които не попадат в специализирания слой и за два парцела, които изцяло са изключени от слоя. Последвало е издаване на заповед № РД 46-141/01.03.2017 г., издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006, Министър на земеделието и храните, с която е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като част от СИЗП. След извършена справка касатора в настоящото производство е установил, че възражението срещу проекта на специализирания слой не е било уважено. От предоставено писмо от страна на административния орган, се пояснява, че един от парцелите попада в частта от територията на страната покрита със сателитна снимка от същата 2016 г. и че чрез извършената дешифрация на актуалната за кампанията цифрова оротофото карта е било установено, че част от площта на парцела попада извън специализирания слой, поради негодност според критериите в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. А за останалите 5 парцела били извършени теренна проверка на физическите блокове. По делото е била допусната, изслушана и приета съдебно - техническа експертиза, която съда в решението си е обсъдил. Административния орган е оспорил заключението в частта за парцел с идентификатор № 21138-352-5-1, а по отношение на останалата част същото не е оспорено. Въз основа на установеното първоинстанционния съд е приел, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в дешифрирането на данните от снимките при извършено сателитно, заснемане, по отношение на единия парцел и отразеното в протоколите при извършените специализирани теренни проверки. На следващо място първоинстанционния съд е установил, че при извършените специализирани теренни проверки не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правил, както и че същата не е издадена в нарушение на материалния закон, като констатациите от извършеното дешифрирането на цифровата ортофото карта и извършените специализирани теренни проверки се потвърждават от заключението на вещото лице. По отношение на парцел с идентификатор № 21138-352-5-1 с площ от 3,61 ха, за който вещото лице в заключението си е установило по-голяма допустима площ, отколкото при извършената теренна проверка, тричленния състав на ВАС е направил извод, че при това различие между установеното от експерта при специализираната теренна проверка и заключението на вещото лице следва да се даде вяра на протокола. Тъй като проверката е извършена от началник на ОСЗ-П., утвърден е от директора и главен експерт в ОДЗ-В. Търново, като протоколът по същността си представлява официален документ. Съдът е приел, че неговата истинност не е опровергана чрез заключението поради това, че от снимката в GE - G. E. на 9.10.2016 г. не би могла да се установи височината на тревостоя, така както това е установено от извършителя на теренната проверка, който е придобил непосредствени впечатления от целия физически блок. Отделно от това съдът се позовал, че в раздел I от обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните изрично е посочено, че одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е чрез дешифрация на новата цифрова ортофото карта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2016 г., отразяване на резултатите от теренните проверки, извършени през годината от страна на Техническия инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общинските структури на МЗХ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой. От това следва, че проверката на физическия блок от страна на вещото лице следва да се извърши само чрез посочените способи, използвани от административния орган за одобряване на окончателния специализиран слой, а не и чрез използването на други източници и информация, различни от използваните от административния орган, като в този смисъл е решение № 1407 от 31.01.2018 г., по адм. д. № 10655/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Въз основа на което е установено, че при установен тревостой повече от допустима, според чл. 9, ал. 3 и 4 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредба № 2, според констатациите в протокола от извършената специализирана теренна проверка, правилно въпросния блок на земеделското стопанство-част от който е и парцел № 21138-352-5-1, е бил изключен от специализирания слой. Настоящата инстанция на ВАС - Петчленен състав на Първа колегия счита, че решението на тричленен състав на ВАС е правилно. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е съобразена с изискванията на чл. 170 от АПК. Решението на съдебния състав е постановено след анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК), както и на тези, представени в хода на делото пред съда, както и приета съдебно-техническа експертиза. В съответствие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК решението на съдебния състав е мотивирано, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо настоящия състав, приема за неоснователен довода на касатора за липса на мотиви на обжалваното решение. На следващо място настоящия състав счита, че от анализа на доказателствата по делото е установено, че при извършените специализирани теренни проверки не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, какъвто довод е наведен в жалбата. Сам жалбоподателят твърди, че е бил уведомен по телефона за извършване на теренната проверка, но повече не е бил търсен. А още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 105 за условията е реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, е разписан редът за извършване на специализираните теренни проверки. От нормата на чл. 15, ал. 7 е посочено, че присъствието на жалбоподателя не е задължително, като във второто изречение на нормата се уточнява, че специализираната теренна проверка се извършва и без присъствието му. Едно нарушение е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган е щял да достигне до различни изводи от направените, или когато е нарушено правото на защита на страната. В конкретния случай от приложените протоколи на извършените специализирани теренни проверки се установяват факти, които се потвърждават и от заключението на съдебно-техническата експертиза, с изключение на един от парцелите, но това е последица от заключението, а не от теренната проверка. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, а освен това е подал жалба и до съда. Обжалваната част от заповедта на Министъра на земеделието и горите не е издадена и в нарушение на материалния закон. Констатациите от дешифрирането на цифровата ортофото карта и извършените специализирани теренни проверки се потвърждават от заключението на вещото лице, поради което и това възражение, наведено в жалбата е неоснователно. Правилно тричленният състав на ВАС въз основа на така установеното от фактическа страна е установил, че обжалваната част от заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и е отхвърлил жалбата като неоснователна. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважена, като му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,