Решение № 1317 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2014 г.

Според чл. 168 страната, която има право да прекрати договора за военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. В рапорта на Генади Тодоров изрично е поискано той да се възползва от възможността, предоставена му от чл. 168 от ЗОВСРБ и договорът му да бъде прекратен преди изтичане на срока за предизвестието. При наличието на рапорт с такова съдържание министърът на отбраната е бил длъжен да се съобрази с волеизявлението на Генади Тодоров и да издаде заповед със съдържанието на атакуваната. Анализът на цитираните правни норми еднозначно определя, че законосъобразно министърът на отбраната се е съобразил с отправеното към него едностранно предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и в максимално кратък срок при предоставените възможности на чл. 168 от ЗОВСРБ е разпоредил настъпване на желаните от Генади Тодоров правни последици. При постановяване на тази заповед не са допуснати никакви процесуални нарушения. Доводите в жалбата за несъответствие на атакуваната заповед с целта на закона не са конкретизирани, за да е възможна прецизна оценка доколко и коя цел на закона е нарушена. Следва обаче изрично да бъде посочено, че ЗОВСРБ предоставя възможност с едностранно предизвестие да бъде прекратен договорът за военна служба и без да бъде спазен срокът за предизвестие, с което предоставя свобода на военнослужещите да изберат до кога и дали да продължат носенето на военна служба. В случая е отправено ясно и недвусмислено искане за прекратяване на договора от страна на жалбоподателя. Само в жалбата се съдържат аргументи за причините да бъде отправено това искане (липса на възможност за реализация в областта на придобитата специалност), но от доказателствата по делото не се установяват изявления на Генади Тодоров в този смисъл по време на действие на договора за военна служба или поставяне на условия пред приемане на рапорта му от 4.04.2014 г. По така изложените съображения съдът намира, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателят му дължи сумата 400 (четиристотин) лева.