Решение № 12714 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2016 г.

Решение № 12714 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Център за нови стоки и мода" /"ЦНСМ"/ ООД, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. С., против решение от 26.02.2016 г. по адм. дело № 1444/2015 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на "Център за нови стоки и мода" ООД, гр. С., против Заповед № 8-Z-811/19.06.2015 г. на кмета на община - С., с която по отношение на дружеството е наредено премахването на незаконен строеж: "Полумасивна сграда", находяща се в ПИ-ти с идентификатори 67800.503.553 и 67800.503.191 по КККР на гр. С., на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съотвествие с материалния закон и целта му. Обсъдени са събраните по делото доказателства, вкл. и неоспореното заключение на СТЕ, при което са изведени изводи за наличие на строеж, за който има издадени строителни книжа - одобрени проекти и РС № 61/30.11.1984 г. при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), но въпреки това и с оглед разпоредбата на § 50а, ал. 1 от ПЗР на ЗТСУ / ДВ, бр. 124/1998 г./, отм. е прието, че тези строителни книжа са изгубили действието си след 19.01.2001 г., което прави строежа незаконен. Изведени са изводи за неприложимост на § 17, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, с оглед съществуващата частна собственост върху терена, където се намира строежа и е отречена приложимостта на § 16, ал. 1 и 2 от ПРЗУТ, респ. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, спрямо строежи с временен характер. Въпреки това са обсъдени предпоставките на цитираните разпоредби за наличие на "търпим" строеж и са направени изводи, че по отношение на процесния строеж те не са налице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите му, че разпоредената за премахване полумасивна сграда, състояща се от сгради № 1, № 2, № 3 и № 4, функционално свързани помежду си, съгласно заключението на СТЕ и скицата към него, е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрени проекти и РС, с каквито строежа е разполагал към датата на извършването му, видно от приетото като доказателство РС № 61/30.11.1984 г., с отразени в него одобрени проекти от 17.10.1984 г. РС е издадено за временно строителство на "Експериментално предприятие на ЦНСМ", при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), в терен извън регулацията на гр. С. Установено е, че строежа е извършен в периода 1984 - 89 г., когато - 1989 г. е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план, в който процесните сгради, са заснети като съществуващи в ПИ № 1470. С последващото изменение на ПУП-ПРЗ, извършено със заповед № Z-239/28.03.2007 г. на кмета на община - С., територията на ПИ № 1470 попада в нов кв. 91, от който се образуват четири УПИ-та / IV, V, VI и VII/, като процесния строеж попада в УПИ VI-1470, отреден за ново строителство на триетажни сгради със съответните устройствени показатели, както и в част от улица, без да бъде запазен. По одобрената със Заповед от 04.10.2007 г. КККР на гр. С., УПИ VI, кв. 91 е заснет като ПИ, с идентификатор 67800.503.553, собственост на К. А. и А. А., притежаващи нот. акт № 145/2010 г., а частта от строежа, попадащ извън този имот, е заснета като улица с идентификатор 67800.503.191, публична собственост на община - С. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че към момента процесния строеж е незаконен, тъй като представлява временен строеж, по отношение на който издадените строителни книжа са обезсилени по право, считано от 19.01.2001 г., по силата на законовата разпоредба на § 50а, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ / нов Д. в. бр. 124/1998 г./, отм., вр. с § 6а от ПЗР на ППЗТСУ /ДВ, бр. 6/1998 г./ отм., т. е. строежът е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Налице е и основанието за незаконност по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, поради посочените по-горе предвиждания на действащия от 2007 г. за гр. С. ПРЗ, по силата на който строежа не се запазва. Правилни са и другите изводи на решаващия съд за неприложимост на § 17, ал. 1 и 2 от ПР ЗУТ, с оглед съществуващата частна собственост върху ПИ 67800.503.553, където се намира строежа в по-голямата си част, което прави невъзможно запазването му като временен строеж, респ. придаването му на траен градоустройствен статут, а и по делото не са представени доказателства за провеждането на такива процедури от собственика му. Обосновани и законосъобразни са и другите изводи на съда, че строежа подлежи на премахване, поради това, че не е "търпим", в хипотезите на § 16, ал. 1 и 2 от ПР ЗУТ: в първата, поради това, че е построен в терен извън регулация, при липса на одобрен ПУП и каквото и да е застроително решение, а във втората, поради това, че не е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. за узаконяване. Предвид изложеното неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с КА № 7, относим към заповеди за спиране по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, а не към заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Такова нарушение липсва, тъй като важно е съдържанието на акта и наличието в него на достатъчно обосновани факти за наличие на незаконен строеж, вкл. и скица на имота върху който се намира този строеж, а не посоченото от съставителя му правно основание. Не е такова нарушение и липсата в заповедта на мотиви за търпимост на строежа, защото съдът е служебно задължен да изложи такива. Неоснователно е и другото оплакване, за приложимост на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, вр. с § 17, ал. 1 от ПРЗУТ, за премахване на строежа. Приложимостта на цитираните разпоредби е в зависимост от приложението на § 17, ал. 1 ПРЗУТ, а както бе посочено по-горе, последната разпоредба за случая е неприложима. Строежът не е "търпим" в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като разпоредбата е относима към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. /обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001 г. /влизането му в сила/, а в случая строежът е извършен преди него. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение