Решение № 8548 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16319/2009 г.

Решение № 8548 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16319/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Разград срещу решение № 70 от 10.11.2009 г. по адм. дело № 116/2009 г. по описа на Разградския административен съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответницата - Ралица Василева Генова не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, съдът счете същата за неоснователна по същество. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 2009005919/19.08.2009 г. на внд заместник-директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Разград (ОД на МВР-Разград), с която на Ралица Василева Генова е наложена временна забрана за напускане на страната и издаване на паспорт до изпълнение на задължението на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем заглавието е изменено на "Закон за българските лични документи"). Счел е за безспорно, че физическото лице има парично задължение в големи размери към българското юридическо лице "Райфайзенбанк България" ЕАД, гр. София, установено въз основа на изпълнителен лист, издаден от Разградския районен съд, по силата на който Ралица Генова е осъдена солидарно с "Венера 777" ЕООД, гр. Разград, и Николай Неделчев Генов да заплати на посоченото юридическо лице сумата от 27546 евро, задължение по договор за банков кредит от 17.05.2008 г.; 219.14 евро - договорна лихва от 15.01.2009 г. до 15.02.2009 г.; 2304.66 евро - наказателна лихва от 16.02.2009 г. до 23.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски в размер на 2214.33 лева. Приел е за установено, че по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като обжалваната принудителна административна мярка (ПАМ) е наложена по искане на частния съдебен изпълнител, който е посочил, че жалбоподателката не е представила надлежно обезпечение за задължението и не притежава движимо и недвижимо имущество, върху което да се насочи изпълнението. Счел е, че по възражението на жалбоподателката, че задължението е обезпечено с договорна ипотека върху два недвижими имота, депозирано след направеното съобщение по чл. 26, ал. 1 АПК за започналото административно производство за налагане на ПАМ, частният съдебен изпълнител е представил становище до директора на ОД на МВР-Разград за наличие на задължение на жалбоподателката освен към "Райфайзенбанк България" ЕАД и към Националната агенция за приходите - Русе в размер на 114792.19 лева. Прието е за установено, че междувременно, на 03.08.2009 г., частният съдебен изпълнител е извършил опис на ипотекираните за обезпечаване на задължението недвижими имоти и ги е оценил общо на 312 000 лева. От правна страна съдът е счел, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно административният орган не е мотивирал отказа си да събере доказателствата, поискани и посочени във възражението на жалбоподателката. Счел е, че макар да не е длъжен да назначи експертиза за определяне пазарната цена на недвижимите имоти, предоставени за обезпечение на вземането, е следвало да изиска данни от частния съдебен изпълнител за наличието на оценка на обезпечението, която вече е било извършена на 03.08.2009 г. и е установено, че обезпечението значително надвишава стойността на задължението, предмет на изпълнителното производство. Прието е, че е налице нарушение на чл. 35 АПК, тъй като обжалваната заповед е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е приел, че е нарушена и материалноправната разпоредба на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС, тъй като задължението на жалбоподателката по изпълнителния лист в лева по фиксирания курс на еврото на Българската народна банка възлиза общо на 60025.75 лева, докато оценката на имотите, дадени за обезпечение в размер на 312000 лева многократно надвишава размера на задължението, поради което не са налице кумулативно предпоставките на цитираната разпоредба. Счетено е, че задълженията на жалбоподателката към Националната агенция за приходите - гр. Русе са публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като са задължения за данък върху добавената стойност, за здравноосигурителни вноски, за вноски към универсални пенсионни фондове и лихви върху тях. Прието е от съда, че компетентен да поиска налагането на ПАМ по отношение на лица, които имат публични задължения в големи размери е органът, установил задължението или публичният изпълнител, но не и частният съдебен изпълнител, а освен това правното основание за налагане на такава ПАМ е чл. 75, т. 5 ЗБДС (сега същата разпоредба от ЗБЛД), а не чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС, поради което въпросът за наличие на публично задължение не е относим към спора за законосъобразност на процесната заповед. Обжалваното решение е правилно. Установено е от фактите по делото, че Ралица Василева Генова има парично задължение в големи размери към "Райфайзенбанк България" ЕАД. Не се оспорва от страните по делото обстоятелството, че за обезпечаване на това задължение е учредена договорна ипотека върху два недвижими имота, собственост на "Венера 777" ЕООД, гр. Разград, и Николай Неделчев Генов (осъдени заедно с ответницата по касационна жалба да заплатят солидарно на цитираното юридическо лице посоченото задължение). Безспорно е, че оценката на недвижимите имоти, направена в хода на изпълнителното производство от частния съдебен изпълнител преди издаване на заповедта за ПАМ надвишава значително размера на паричното задължение, за принудителното изпълнение на което е образувано изпълнителното дело, във връзка с което е наложена забраната за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи. При тези данни, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно съдът по същество е счел, че обжалваната заповед е издадена, без да са преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй като видно от доказателствата по делото, оценката на недвижимите имоти, представени като обезпечение е направена преди издаването на ПАМ и директорът на ОД на МВР-Разград е бил длъжен да отчете, че същата превишава значително размера на дълга. Задължението на административния орган за изясняване на обстоятелствата по случая определя правилното прилагане на материалния закон, както законосъобразно е счел първоинстанционният съд, поради което неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът, че органите на МВР извършват само съдействие на частния съдебен изпълнител в отговор на искането за налагане на ПАМ, тъй като именно те са компетентни да налагат ПАМ по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС, поради което с оглед законосъобразното прилагане на това тяхно правомощие те са и органите, които преценяват наличието на предпоставките за налагането на процесната забрана и следователно задължението за изясняване на фактите по случая е в тежест на тези органи. Макар директорът на ОД на МВР - Разград да е основал от фактическа страна издадената заповед за налагане на ПАМ на становището на частния съдебен изпълнител, поради несъответствие на изложените в мотивите на заповедта факти с установените по делото, налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се отразява на законосъобразността на обжалваната полицейска заповед, и обстоятелството, че тя възпроизвежда становището на частния съдебен изпълнител, не може да санира допуснатото съществено нарушение. Игнорирането на обстоятелството, че е налице надлежно обезпечение на задължението е довело до постановяване на обжалваната заповед в нарушение на материалния закон - чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС предписва, че при представяне на надлежното обезпечение, което покрива задължението, ПАМ не се налага. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че дългът на ответната страна всъщност е нараснал, тъй като този по изпълнително дело № 20097610400190 е присъединен към задължението по изпълнително дело № 20097610400191. Видно от обстоятелствената част на обжалваната заповед, същата е наложена за парично задължение към "Райфайзенбанк България" ЕАД само по изпълнително дело № 20097610400190, за което е налице достатъчно обезпечение. Предвид изложеното, изводите на решаващия съд, че е налице надлежно обезпечение по смисъла на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС, което покрива размера на паричното задължение, поради което ПАМ е незаконосъобразно наложена, е законосъобразен и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Оплакването в касационната жалба за прекомерност на присъденото в тежест на ОД на МВР-Разград с обжалваното решение в частта за разноските адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева с оглед фактическата и правната сложност на делото е направено след приключване на устните състезания в първата инстанция за първи път с касационната жалба. Предвид изложеното, решението в частта за разноските също е законосъобразно, тъй като съдът по същество не е бил сезиран с искане за намаляване на разноските на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и правилно ги е присъдил в пълен размер. Отделно от изложеното, намаляването размера на разноските в случая не може да бъде извършено, защото съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, а именно 450 лева, изчислени съобразно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,