Решение № 7094 от 13.7.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производство по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. Куанг, от [населено място], общ. Севлиево, обл. Габрово, приподписана от адв. Узунов, за отмяна на основание чл. 239 т. 1 АПК на влязлото в сила решение 1960 от 16.02.2021г. по адм. дело 10607/2020г. на тричленен състав на Върховен административен съд, V - то отделение, с което е оставено в сила решение 127 от 05.08.2020г., по адм. дело 346/2019г. на Административен съд гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 295з 2686 от 11.12.2019г. на Директора на ОД на МВР гр. Ловеч, с която на И. Куанг е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които не са взети предвид при решаване на делото. Тези нови обстоятелства и нови писмени доказателства са показанията и съдържащите се в тях данни на свидетели, които са били разпитани по досъдебно производство 15/20 на Областна следствена служба /ОСлСл/ - гр. Ловеч по прокурорски преписка /пр.пр./ 2539/2019г. на Районна прокуратура /РП/ - гр. Ловеч. Твърди, че тези свидетелски показания, които са дадени при повторен разпит на свидетелите, не е можело да му бъдат известни и сочат на друга фактическа обстановка във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание. Посочва, че е разбрал за тези нови доказателства при проведена очна ставка през 2022г. Ответникът Директорът на ОД на МВР гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител юрк. Радков и с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 ал. 1 т. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Предмет на оспорване по адм.дело 346/2019г. на АС гр. Габрово от страна на И. Куанг, е била Заповед 295з - 2686 от 11.12.2019г. на Директора на ОД на МВР гр. Ловеч, с която на основание чл. 204 т. 3, чл. 194 ал. 2 т. 4 вр. чл. 203 ал. 1 т. 13, чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. С решение 127 от 05.08.2020г. по това дело съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Това решение е оставено в сила с решение 1960 от 16.02.2021г. по адм.д. 10607/2020г. на ВАС, V отделение, чиято отмяна се иска. За да постановят тези резултати и АС гр. Габрово и ВАС са приели, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения като е въвел в заблуждение граждани, от които е взимал суми за охрана за частните им имоти в община Троян като се е представял за служител на фирма Делта гард ООД, където е работил преди да стане служител на МВР. В първоинстанционното производство на АС гр. Габрово е била назначена графологична експертиза и при постановяване на решението съдът е приел за установено, че от същата се доказва, че разписките за получени суми от различни лица са попълнени и подписани от Куанг. И първоинстанционният съд и касационната инстанция са приели доказаност на вменените нарушения, за които се следва налагане на наказание от вида, който е по оспорената заповед. По исканите да бъдат събрани в настоящото производство писмени доказателства, представени от искателя въз основа на издадено съдебно удостоверение касаят разпити по образувано досъдебно производство на част от лицата, за които е било установено в дисциплинарното производство на И. Куанг, че той е събирал такси за охрана, оставяйки впечатление у лицата, че е служител на фирма Делта гард ООД. От представените писмени доказателства от разпити, направени в досъдебното производство 15/20 на ОСлО при ОП гр. Ловеч, лицата потвърждават, че И. Куанг е продължил да събира такси за охрана към фирма Делта гард ООД, като лицата едновременно с това са знаели и че той е полицай, за което той самият им е казал. Съгласно чл. 239 ал. 1 т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на нови събрани в хода на образувано досъдебно производство доказателства, като видно от представените протоколи за разпит на свидетели те са от 05.01.2022г. и протоколи за очна ставка от 08.02.2022г. Като беше посочено по горе по отношение на новите обстоятелства законодателят изисква същите да са доказателствени или юридически факти, които са възникнали до приключване на устните състезания по делото и съответно да не са били включени в доказателствения материал. В случая предвид посочените дати на разпитите, твърдяните нови обстоятелства не са възникнали преди приключване на устните състезания, тъй като същите са приключили на 20.01.2021г. Освен това не се касае за писмени доказателства за новооткрити факти, които да не са могли да бъдат доказани, поради липса на документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. В случая лицата, на чиито разпити се основава искането на И. Куанг са дали сведения в същия смисъл и в рамките на образуваното срещу него дисциплинарно производство, т.е. той е знаел, че тези лица разполагат със сведения и е могъл да поиска да бъдат разпитани и в първоинстанционното съдебно производство. Т.е. не се касае за случай, при който искателят не е знаел за тези факти или не е могъл да се снабди с доказателства за тях, а напротив при положена грижа би могъл да се снабди с тях. Следва най накрая да се посочи и че от съдържанието на представените протоколи за разпит и от очна ставка от образуваното досъдебно производство 15/20 не може да се направи извод за установяване от тях на нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 239 т. 1 АПК. Наведените в искането твърдения за лично негативно отношение на началника на РУП Троян срещу искателя са неотносими към настоящото производство. А останалите наведени възражения не касаят основанията за отмяна на влезнало в сила решение, а са относими към редовните способи за инстанционен контрол за законосъобразност на административния акт, по които се е произнесла касационната инстанция. От изложеното следва, че в случая не са налице основанията по чл. 239 т. 1 от АПК за отмяна на влезнало в сила решение. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239 ал. 1 т. 1 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седемчленен състав на втора колегия,