Решение № 7280 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16042/2013 г.

Решение № 7280 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16042/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ултра Сървиз" ООД против решение № 2054 от 30.09.2013 г., постановено по адм. д. № 1220/2013 г. от Пловдивския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 6-Z13-205 от 9.04.2013 г. на кмета на Община Пловдив - район "Тракия". В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед ведно със законните последици от това. Ответникът, кметът на район Тракия Община Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за това. Жалбата е основателна. Със заповедта, предмет на контрол пред административния съд, кметът на район "Тракия", община "Пловдив" е отнел разрешително за удължено работно време № 06-0259/11.01.2013 г., издадено на обект кафе-аператив "Каручката 2", стопанисван от "Ултра сървиз" ООД. Видно от мотивите на заповедта е, че фактическите основания за това са - предложение на Районна прокуратура - Пловдив по повод постъпили многобройни сигнали и жалби от живущите в блока, в който е разположено заведението. Правното основание, посочено в заповедта е чл. 99, т. 1 от АПК вр. с чл. 100 от АПК. Административният съд е приел в решението си, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и е мотивирана. Приел е, че са изпълнени изискванията на чл. 99, т. 1 от АПК, тъй като при издаване на разрешението не е спазено изискването на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред в редакцията й към 20.12.2012 г. и по-конкретно не е съобразено становището на началника на Пето РУ "Полиция" - Пловдив, изпратено с изх. № ИЯ/05-7848 от 29.11.12 г. Съдът е приел, че с издаването на заповедта е спазен и срокът по чл. 102, ал. 1 от АПК. Решението на административния съд е неправилно. Редът на чл. 99 и сл. от АПК е приложим при отмяна или изменение на първоначален индивидуален или общ административен акт. Видно от разпоредбите е, че за да се приложи чл. 99, т. 1 от АПК е необходимо, да не е спазено някое съществено изискване за законосъобразността му. Резултатът от успешното провеждане на процедурата на чл. 99 от АПК, по аргумент от чл. 103, ал. 4 и чл. 104 от АПК е отмяна на първоначалния акт, възобновяване на производството по издаването му и издаване на нов административен акт или отказ да бъде издаден акта. В конкретния случай, не се е стигнало до отмяна на първоначалния акт, възобновяване на процедурата по издаването му и отказ да се издаде разрешение за удължено работно време, а е отнето разрешителното за удължено работно време, което кметът на района може да направи на осн. чл. 11, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред за територията на община Пловдив. В мотивите на заповедта се сочат фактически основания, както за иницииране на производството по чл. 99 от АПК (невзето предвид отрицателно становище на Пето РПУ - Пловдив) при издаване на разрешението за удължено работно време, така и основание (предложение на РП - Пловдив по преписка № 2110/2013 г. по сигнал на Началник Пето РПУ - Пловдив по повод постъпили многобройни сигнали и жалби от живущите в бл. 15, ж. р. "Тракия") във връзка с чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Тоест, обжалваната заповед е недопустимо смества двата фактически състава - този на чл. 99, т. 1 от АПК и този по чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Само това е достатъчно, за да се прецени заповедта като незаконосъобразна, тъй като не е ясна волята на административния орган. От друга страна, тъй като разпоредителната част на заповедта съответства на резултата от приложението на чл. 11, ал. 5 от Наредбата е необходимо да се изследва, доколко са налице предпоставките, визирани в хипотезата на тази правна норма. Разпоредбата регламентира, че "При неспазване на удълженото работно време от търговските обекти, определено в разрешението, издадено по реда на ал. 2, и две нарушения, констатирани с акт на контролен орган, разрешението за удължено работно време се отнема." В преписката, изпратена на съда липсват доказателства за наличие на предпоставките, предвидени в хипотезата на посочената разпоредба. В преписката се намират актове за установяване на административно нарушение (лист 16, 17 и 18 от делото), както и наказателните постановления, издадени във връзка с тях (лист 88, 89 и 90 от делото), но те не са издадени във връзка с нарушения на издаденото през 2013 г. разрешително за удължено работно време. Предложението на РП-гр. Пловдив № 2110/2013 от 27.03.2013 г. същото не осъществява състава на относимата разпоредба от Наредбата. Предложението съдържа данни, които са основание за преценка относно наличието или не на предпоставките на чл. 99, т. 1 от АПК за отмяна на издаденото вече разрешение за удължено работно време и отказ да бъде издадено такова, което не е направено с разпоредителната част на процесната заповед. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно и като незаконосъобразна обжалваната кметска заповед. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд