Решение № 3112 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6172/2013 г.

Решение № 3112 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6172/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Велинград срещу решение № 173/27.03.2013 г. по адм. дело № 50/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова заповед № 1810/14.12.2012 г. по жалба на Васил Иванов Атанасов, жив. в гр. Велинград. Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалноправна незаконосъобразност и иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването срещу заповедта и присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Васил Иванов Атанасов, жив. в гр. Велинград, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № 1810/14.12.2012 г. на кмета на Община Велинград, с която на основание чл. 97, ал. 1; чл. 90, ал. 1, т. 1; чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл. 11 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация на Атанасов е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, но е постановена в нарушение на закона. Изложени са доводи, че заповедта е издадена без да се индивудуализира конкретното нарушение, извършено от служителя и е издадена в нарушение на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл. Решението е неправилно - необосновано предвид представените по делото доказателства и материалноправно незаконосъобразно. Необосновани са изводите на съда, че заповедта за дисциплинарно наказание не съдържа индивидуализиране на конкретното нарушение, извършено от служителя. Нарушението е посочено както в изложението на фактите - посочено, е че служителят в 8ч. 50 мин. на 04.12.12 г. е извън сградата на общината при определено работно време от 8.30 ч. до 12.30 ч. и от. 13 ч. до 17 ч., водещи до извода в мотивите, че "служителят използва част от работното си време за дейности, които не са му възложени като служебни задължения"; така и в диспозитива на заповедта: на 04.12.2012 г. в гр. Велинград е нарушил трудовата дисциплина чрез неспазване на работното си време за изпълнение на възложени служебни задължения, представляващо дисциплинарно нарушение...". Настоящата инстанция счита, че посоченото несъмнено представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, вр. чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и е изложено в заповедта. На следващо място настоящата инстанция счита за необосновани изводите на АС - Пазарджик относно установеното от съда, че Атанасов е пристигнал на работа в процесния ден преди 8.30 ч., т. е. преди началото на работния ден. От преценените в съвкупност доказателства не може да се установи, че служителят е пристигнал в сградата преди началото на работното време. Същият твърди в писмените си обяснения, че е напуснал сградата на общината в периода 8.35 -8.40 ч. за да си купи кафе. Безспорно установено обаче по делото е, че входът на сградата на общината е бил заключен в часовия диапазон 8.30 - 9.00 часа от показанията на свидетелите Вецов, Йорданов и Кълвачева. Следователно е било невъзможно Атанасов да напусне сградата на общината, ако действително е бил в твърдяния от него час в самата сграда, поради което обясненията му от дисциплинарното производство не следва да бъдат кредитирани. Следвало е да бъде прието за установено, че същият не е бил на работното си място между 8.30 ч., когато е заключена вратата на общината и 8ч. 50 м., когато е съставен констативният протокол, което представлява неспазване на работното време по смисъла на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както правилно е посочено в оспорената заповед и съотвено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, за което му е определено най-лекото възможно наказание по чл. 90 от ЗДСл. - забележка. Предвид вида на наказанието - а именно това по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл процедурата пред дисциплинарния съвет не е била задължителна, поради което и неподкрепените с доказателства твърдения на ответника по касация за несъотвествие на състава на дисциплинарния съвет с изискванията на чл. 95 от ЗДСл са неотносими при преценка на законосъобразността на оспорената заповед. Предвид изложеното и като споделя останалите изложени от АС мотиви относно компетентността на органа, спазването на процедурата по издаване на заповедта и изискуемата форма, ВАС намира, че решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля оспорването по жалбата срещу заповедта на кмета на Община Велинград. С оглед изхода на делото, представен договор за правна защита и съдействие, представен списък на разноските, представен платежен документ на Община Велинград следва да се присъди адвокатско възнаграждение за производство пред ВАС в размер на 450/ четиристотин и петдесет/ лева, платимо от ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. За първоинстанционното производство е претендирано своевременно присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова също следва да се присъди в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 от АПК Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение