Решение № 8301 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2016 г.

Решение № 8301 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Видин срещу решение № 137/2.11.2016 г. на Административен съд Видин по адм. д. № 196/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата на С. Ц. О. от [населено място] срещу заповед рег. № 953 р 483 от 28.01.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Видин бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба, С. Ц. О., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Видин е заповед рег. № 953 р 483 от 28.01.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Видин, с която на основание чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е иззето свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ № [номер], издадено на 7.04.2015 г. от ОДМВР - Видин. Въз основа на установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което я е отменил. Обосновал е, че заповедта е издадена на основание заповед № РД – 01 – 79/07.01.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – София относно анулиране на резултатите от проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", която не е влязла в сила. От друга страна е обосновал, че наложената ПАМ не е предвидена в закон, поради което и налагането й е в противоречие с чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Решението е правилно. Съгласно чл. 19 от Наредба № I-157, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в наредбата, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. Безспорно е, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя е издадено от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], с оглед на това съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Според касационния състав, прилагането на мярката не изисква влизане в сила на изписаната в мотивите заповед, но това обстоятелство и ирелевантно с оглед изхода на спора. Изземването на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 19 от Наредба № I-157 е принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. С мярката по чл. 19 от Наредба № I-157 се цели да се преустанови извършването на правнорегламентираната дейност - управление на моторно превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание или не по установения ред. В тази насока, достатъчна е констатацията за настъпването на релевантния факт, която да обоснове извод и необходимост от определяне на ПАМ. Определената мярка е изземване на свидетелството за правоуправление, а не отнемането му. Същата има временен характер до решаване на въпроса касаещ законосъобразното придобиване на правоспособност от водача, на когото е издадено процесното свидетелство. /В тази насока е и Решение № 4604 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10837/2014 г., VII о. /. Правилни са изводите на решаващия състав досежно противоречието на наложената мярка с разпоредбата на чл. 23 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, а в наредба. Принудителните административни мерки и административните наказания са различни видове административна принуда, която по своята същност е правова принуда, но и в двата случая е задължително да бъде нормативно установена. Като отделни видове административна (правна) принуда и принудителните административни мерки, и административните наказания трябва да бъдат нормативно установени (основания за прилагане; субектите и обектите на съответната принуда; мерките за въздействие, в които тя се изразява; редът за прилагането й). С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт не се допуска. /В тази насока са решения по адм. д. № 12932/2013 г.; 5061/2003 г.; 10981/2013 г.; 4780/2010 г.; 10510/2010 г.; 3656/2010 г.; 3418/2012 г. и др. по описа на ВАС/. В конкретната хипотеза няма законова правна норма, която да установява ex lege процесната принуда – "изземване на свидетелството за управление на МПС/. От друга страна, видно от предмета на наредбата - определен в чл. 159 ЗДвП, същият няма никакво отношение към принудителните мерки, установени в закона. Предметът на регулиране от страна на наредбата е определен като регулиране на условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебно предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи. По определението на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. От това следва, че за издаването на наредба с цел регулиране на определен вид отношения следва да има, макар и неизчерпателна, законова уредба. Когато такава липсва, както в конкретния случай, следва да се приеме, че административният орган не е имал основание да уреди материята посредством издаването на подзаконов нормативен акт. Установяването на принудителната административна мярка, на органа, който я прилага и на начина на нейното приложение в наредба, а не в закон, е нарушение на чл. 23 ЗАНН. С оглед на това органът и съдът са били длъжни, на основание чл. 5, ал. 1 АПК, да не приложат разпоредбата на наредбата. Като е съобразил противоречието на чл. 19 от Наредба № I-157 с чл. 23 ЗАНН и е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд