Решение № 13445 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на Просперитас Билдинг ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. К. Танев срещу решение 2236/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 9538/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА СФД-23-РД77 -86 от 12.06.2023 г., издаден от Е. К., в качеството му на орган, възложил ревизията и Т. Р.-ръководител на ревизионния екип, потвърден с решение СОА23-РД28-36 от 21.07.2023 г. на кмета на Столична община, в частта, с която са определени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 103 697,62 лв. / главница и лихви/ за периода 01.01.2018 г.-31.12.2022 г. В останалата част, в която РА е отменен, решението е влязло в сила.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че според оценителския доклад (невъзприет от съда) земята е с остатъчна стойност от 374 207,58 лв. На второ място, касаторът сочи, че правото на строеж не може да бъде основа за облагане нито с ДНИ, нито ТБО. Позовава се на разяснение 3-1893 от 11. 12.2020 г. на НАП. Релевира доводи, че стойността на правото на строеж трябва да бъде извадена от стойността на земята като ДМА при нейното оценяване след разрушаването на старата сграда. Съответно трябва да бъде добавено като придобивна стойност към стойността на новата постройка и да бъде обложено след въвеждането й в експлоатация. Иска отмяната на съдебния акт в обжалваната му част и постановяване на друг по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответната страна кметът на Столична община, представлявана от юрк. Пападопулу, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и наведените от касатора отменителни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА СФД-23-РД77-86 от 12.06.2023 г., издаден от органи по приходите служители на Столична община, потвърден с решение СОА23-РД28-36 от 21.07.2023 г. на кмета на Столична община, с който спрямо Просперитас Билдинг ЕООД са установени задължения за ДНИ и ТБО в общ размер на 106 363,09 лв. за периода 01.01.2018 г.-31.12.2022 г.

Дружеството Просперитас Билдинг ЕООД е декларирало с декларация по чл.14 ЗМДТ от 01.03.2018 г. поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1001.260 по КККР, находящ се в гр. София, р-н Триадица, [улица] площ от 233 кв.м. и построената в него жилищна сграда с РЗП от 155 кв.м. след придобиването им съгласно нотариален акт 1, том I, рег. 162, дело 1 от 12.01.2018 г. и разрешение за ползване СТ-05-281/01.06.2022 г., като същите са заведени в баланса му. Построената сграда в имота не е била предмет на ревизията. Впоследствие с декларация по чл.14 от 09.08.2022 г. поземленият имот е предеклариран с новоизградена в него сграда с идентификатор 68134.1001.260.2 по КККР съгласно разрешение за ползване СТ-05-281/01.06.2022 г, като е посочена отчетна стойност на ПИ 1 657 138 лв. и отчетна стойност на новоизградена сграда 2 587 167,05 лв.

Съгласно удостоверение от 07.02.2019 г. придобитият през 12.01.2018 г. недвижим имот/със статут на жилищен тогава/ жилищната сграда е съборена и дружеството става собственик само на поземления имот до построяване на сградата с предназначение за здравно заведение, като имотът се облагал по тази партида до 30.06.2022 г.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в частта на задълженията за ДНИ за 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г. в съответните размери, съдът е обсъдил доказателствата по делото и е приел, че имотът е собственост на дружеството Просперитас Билдинг ЕООД като необходима предпоставка за данъчния фактически състав, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. АССГ е посочил, че поземленият имот представлява през целия период предмет на данъчно облагане, съобразно нормата на чл.10, ал.1 ЗМДТ. Първостепенният съд е съобразил, че за процесната земя има предназначение на инвестиционно намерение и не задоволявала жилищни нужди, поради което представлявала облагаем обект.

Административният съд е акцентирал върху нежилищното предназначение на имота, който с изграждането си като нов обект за здравно предназначение съгласно разрешението за ползване от 2021 г. е станал годен обект за облагане.

Първостепенният съд е съобразил неприложимостта на нормата по чл.19, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които е учредено ограничено вещно право на ползване. В този смисъл съдът е заключил, че условието е изцяло приложимо за задълженията за ДНИ за новопостроената сграда и оспореният акт се явява незаконосъобразен в тази му част. В тази част решението не се обжалва и е влязло в сила.

По отношение на задълженията за ТБО за процесните периоди съдът е приел, съгласно представените доказателства, че таксата се дължи по трите компонента (услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депо или друг и съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване) съгласно чл.64 ЗМДТ. Мотивирал се е с факта, че земята е неамортизируем актив и като такъв, за да промени стойността си следва да претърпи обезценка, а такава не била осъществена. Напротив била заведена с една отчетна стойност - 1 657 138 лв. за всички ревизирани периоди.

На следващо място, първостепенният съд е посочил, че приложима е разпоредбата на чл. 21 ЗМДТ във вр. с чл.13 от Приложение 2 към закона, според която отчетната стойност на имота е по-висока, поради което същата е приложена за данъчна основа. Дружеството в декларация от 12.01.2018 г. не е посочило отчетна стойност, едва с декларацията от 02.09.2022 г., след изграждане на новата сграда е декларирало отчетна стойност в размер на 1 657 138 лв. Търговецът не бил извършвал преоценка на актива и съдът приел, че оспореният акт е правилен и законосъобразен в тази му част.

Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната пред настоящата касационна инстанция част.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение преценява изводите на първостепенния съд като съответни на приложимите материалноправни норми.

В частта на задълженията за ДНИ в оспорената част:

По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а според чл. 21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2.

ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието "жилище, поради което и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се приема, че съдържанието му за целите на този закон следва да се възприема въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове в случая в § 5, т. 30 ДР ЗУТ. Нормата определя като жилище съвкупността от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съществено е предназначението на съвкупността от помещения - дали те са отредени за задоволяване на жилищни нужди. Релевантен за определяне на задължението за ДНИ и ТБО е не устройственият статут на един имот, а фактическото негово ползване. При данните, че в декларацията по чл. 14 ЗМДТ процесният имот не е деклариран като жилище и видно от реализираното впоследствие инвестиционно намерение съгласно строителната документация и разрешение за ползване, то правилен е изводът на АССГ, че обект на облагане е нежилищен имот на предприятие.

Ревизираното дружество е декларирало с декларация по чл.14 ЗМДТ от 01.03.2018 г. поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1001.260 по КККР, находящ се в гр. София, р-н Триадица, [улица] площ от 233 кв.м. и построената в него жилищна сграда с РЗП от 155 кв.м. след придобиването им съгласно нотариален акт 1, том I, рег. 162, дело 1 от 12.01.2018 г. и разрешение за ползване СТ-05-281/01.06.2022 г. Построената сграда в имота не е била предмет на ревизията. Впоследствие с декларация по чл.14 от 09.08.2022 г. поземленият имот е предеклариран с новоизградена в него сграда с идентификатор 68134.1001.260.2 по КККР съгласно разрешение за ползване СТ-05-281/01.06.2022 г, като е посочена отчетна стойност на ПИ 1 657 138 лв. и отчетна стойност на новоизградена сграда 2 587 167,05 лв. За имота е открита партида 7224Н211895.

Видно от представените аналитични салда на сметка 201 Земя/терени, инвентарна книга и баланс, процесната земя е заведена с отчетна стойност в размер на 1 657 138 лв. за всички ревизирани периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. Същата е декларирана с тази отчетна стойност и с декларацията по чл.14 ЗМДТ от 09.08.2022 г.

По силата на пар.1, т.17 от ДР на ЗМДТ отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

За ревизирания период не е извършвана обезценка на процесния ПИ. Такава оценка е направена едва през 2023 г., както сочи и касаторът, но същата би била относима за периода, следващ периода на извършената оценка, т.е. през 2024 г. и то след декларирането й с декларация по чл. 14 ЗМДТ съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 3 ЗМДТ, която не се прилага за нежилищни имоти, собственост на предприятия. При липсата на специална разпоредба в глава III на ЗМДТ относно периода, за който е релевантна промяната в отчетната стойност на нежилищни имоти на предприятия следва да се приеме на основание чл.46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, че променената отчетна стойност ще се вземе в предвид от 1 януари следващата година.

Предвид гореизложеното, може да се направи обоснован извод, че ревизиращите органи правилно са определили данъчната основа за облагане на процесния имот - земя, която в конкретния случай съвпада с декларираната от дружеството отчетна стойност и с тази по счетоводни данни. Следва да се посочи, че ревизираното дружество не може да черпи благоприятни последици от своето бездействие, тъй като не е подало коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ.

1. В частта на установените задължения за ТБО:

Правилно АССГ е съобразил дължимостта на същата за трите компонента на услугите по чл. 62, т.1, т.2 и т. 3 ЗМДТ. Видно от приложените заповеди на кмета на СО и данни от инспектората на СО, имотите, обект на ревизията попадат в границите за район Лозенец, в който се осъществява организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Първостепенният съд е ценил представените договори за възлагане на обществена поръчка с предмет събиране и транспортиране на битови отпадъци, разполагане и поддръжка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване в изпълнение на които са налице и съставени протоколи ежедневни и обобщени месечни за извършената дейност, актове за установяване извършените и подлежащи на заплащане дейности по сметосъбиране и сметоизвозване /транспортиране в предходната редакция на нормата/, както и фактури, отразяващи плащането на извършените услуги. Приложени са и сключени договори с Чистота-Искър ЕООД и Обединение Екосорт ДЗЗД, въз основа на които са изготвени месечни актове за приемане и съхранение на неопасни отпадъци за обезвреждането им в депа или други съоръжения, чрез тяхното обработване, депониране, сепариране, съхраняване, транспортиране и т.н., след което са извозени за третиране в изградените на територията на общината депа или други съоръжения обслужващи нуждите на населението, издадените фактури и други платежни документи. Налице са и доказателства за извършени и заплатени разходи по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване чрез предоставени писма, картони, справки и др. от дирекция Финанси на СО.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО) дължимата ТБО за нежилищните имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите, като разпределението на размера на промила е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Отчетната стойност на ПИ за ревизираните периоди е 1 657 138 лв. Ревизираното дружество не е подавало декларация по чл.23 ал.1 и молби по чл.24 ал.1 от Наредбата, какъвто е правният инструментариум за отпадане или намаляване на дължимия размер на таксата по отделните й компоненти. Следователно правилно са определени задълженията за ТБО по отчетна стойност на процесния ПИ.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. На основание чл. 15 ал. 3 ЗМДТ, завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията.

По отношение на новопостроената сграда определените задължения за ТБО са за периода след въвеждане в експлоатация от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. за съответните три компонента /отделните видове услуги/.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочената част, АССГ е постановил правилен съдебен акт.

По изложените съображения касационният състав приема, че решението в обжалваната му част не е засегнато от наведените в жалбата касационни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане, право на разноски има само ответникът, комуто се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 4325 лв. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение предвид обема на осъществената от страната процесуална защита и с оглед тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, в състав на Първо отделение