Решение № 4180 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2016 г.

Решение № 4180 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Национална служба за охрана/НСО/-С., против Решение № 2929/28.04.2016 г., постановено по а. д. № 2082/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ) . Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ отменил по жалба на Ю. В. Х. от С. решение № 112 от 28.01.2016 г. на началника на НСО, в което е обективиран отказ да се предостави достъп до обществена информация по т. 2,4 и 6 от заявление № 54 от 13.01.2016 г.; връща административната преписка на началника на НСО със задължение да предостави търсената информация в отменената част; отхвърля жалбата на Христов срещу оспореното решение, в частта с която е обективиран отказ да се предостави достъп до обществена информация по т. 5 от заявлението му за достъп . Недоволен, началника на НСО обжалва решението. Счита същото за недопустимо- търсената от Христов информация се съхранява от друг орган- нарочно създадена със закон- комисия, поради което началника на НСО не създава търсената информация. Желае обезсилване на решението, прекратяване на производството по делото и изпращане на административната преписка на компетентния орган. Алтернативно - оспорва решението в отменителната му част като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Желае отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата на Ю. Х. бъде отхвърлена; респективно отмяна на решението и връщане на съда за ново разглеждане на спора. Ответника - Ю. В. Х., чрез своя процесуален представител - адв. Кашъмов оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба на началника на НСО, възприема следното от фактическа страна: С. З. вх. № 54/13.01.2016г ., Ю. Х. е поискал от началника на НСО информация относно: На коя дата е взето решение за назначаване на охрана на Л. М.? Какви са мотивите и основанията за назначаване на охраната му? Колко души от състава на НСО и съответно автомобилна техника, са били ангажирани в охраната на народния представител? Взимано ли е решение от комисията по новоприетия ЗНСО по чл. 23 за промяна в охраната на Л. М. и на коя дата е станало това? Какви са били основанията за това? По какви правила работи към момента комисията по чл. 23 от новоприетия закон за НСО, след като редът за свикване на заседанията й и правилата за нейната работа се определят с правилник, който все още не е приет? Искането е мотивирано с обстоятелството за наличие на висок обществен интерес, свързан с работата на НСО и конкретно дейността й по отношение на народния представител Л. М. . С оспореното пред съда решение от 28.01.2016 г.- началника на НСО- отказал достъп по въпроси 2,3,4 и 5 от заявлението. Мотивите на органа са, че предвид чл. 37, ал. 1, т. 7, чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка с чл. 28, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ и т. 9 от "Списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в организационна единица НСО, утвърден със заповед № 1776/30.10.2015г на началника на НСО- търсената информация е класифицирана информация и представлява служебна тайна. За т. 6 - заявителят е уведомен, че ЗНСО предвижда, че редът за свикване на заседания на комисията и правилата за нейната работа се определят с правилника за прилагане на закона/чл. 23, ал. 4 ЗНСО/. Съгласно § 12 от преходните и заключителни разпоредби на закона - Министерския съвет е овластен да приеме правилника в 6 месечен срок от влизане в сила на закона- 01.05.2016 г. Горната фактическа обстановка е възприета и изложена накратко и в обжалваното решение на АССГ. При така установеното от фактическа страна, съставът на АССГ е приел, че жалбата на Христов против обжалваният акт на началника на НСО е частично основателна. Установено е, че по т. 2 от заявлението, решението за назначаване на охрана на лицето е взето на 24.10.2013 г. Към него момент не е действал нито ЗНСО, нито списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в организационната единица НСО, утвърден със заповед № 1776/30.10.2015 г. на началника на НСО. Изводът на съда е, че отказът за предоставяне на информация за мотивите и основанията за назначаване на охрана на соченото лице към 24.10.2013 г. не може да се обоснове с несъществували към онзи момент правни основания. Отказа по т. 3 не е оспорен от Христов пред АССГ, поради което не е разглеждан. За отказа по т. 4 - изводът на първоинстанционния съд е, че същия е незаконосъобразен. Естеството на търсената информация- взето ли е решение от комисията по чл. 23 ЗНСО - и на коя дата- сама по себе си не може да бъде класифицирана като служебна тайна- доколкото не се търси конкретна информация за съдържанието на решението, а единствено вземано ли е такова и на коя дата. За отказа по т. 6 от решението. Изводът на съда е, че фактически в решението липсват мотиви, а сочените в приложената справка са неотносими. Настоящият състав на ВАС не възприема всички направени правни изводи. Решението на АССГ касаещо отказа по т. 2 от заявлението на Христов е допуснато при съществени процесуални нарушения. За да отмени оспореният акт в тази му част съда лаконично е посочил, че естеството на търсената информация следва да се преценява единствено към момента на създаването й, без да се държи сметка за вида на тази информация/с оглед степента й на защитеност/ в по- късен етап в хода на производството. Тук спорът е разрешен при неизяснена фактическа обстановка. С. П. за устройството и дейността на Националната служба за охрана при Президента на Р. Б./ПУДНСОПРБ/, Приложение № 1 към ПМС № 151 от 05.08.1992 г., Обн. ДВ. бр. 66 от 14 Август 1992 г., отменен с § 3 от заключителните разпоредби на Постановление № 131 от 27 май 2016 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за Национална служба за охрана - ДВ, бр. 42 от 3 юни 2016 г., в сила от 03.06.2016 г., то в чл. 5 на от правилник - е предвидено: НСО при повишена степен на застрашеност и на основание решение на комисия осигурява охрана и специализиран транспорт на: народни представители, министри, кмета на Столичната община и членове на Сметната палата. В случаят търсената по т. 2 информация по естеството си касае факти относно наличието на повишена степен на застрашеност/мотиви/ и наличие на решение на комисия/основание/ за назначаване охрана на конкретен депутат. Спорът е мотивите, т. е. информацията за повишена степен на застрашеност - дали е достъпна обществена информация, същата може ли да бъде свободно оповестена във времето. В справката, неразделна част от оспореното решение, началника на НСО приема, че се касае за решение на комисията по ПУДНСОПРБ, което представлява класифицирана информация, с гриф за сигурност съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗЗКИ. Според тази норма - нивата на класификация за сигурност на информацията и техният гриф за сигурност са: 1. "Строго секретно"; 2. "Секретно"; 3. "Поверително"; 4. "За служебно ползване". Съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК- Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В чл. 171, ал. 4 АПК- е въведено задължение за съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Неизяснен е въпросът за нивото на класифицираната информация и грифът й за сигурност. Едва пред настоящата инстанция е представен списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в НСО/към м. април 2013 г./, в който принципно е прието, че цялата информация за дейността на НСО е служебна тайна, освен ако не е държавна тайна. Твърди се от касатора, че търсената информация е класифицирана като държавна тайна по силата на закон- приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, където в раздел II. Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната, в т. 9 се сочи: Доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществен ред. По делото не е изяснен въпросът дали естеството на търсената информация по т. 2 от заявлението на Христов не съдържа данни относно оперативната работа на НСО. С оглед забраната обаче за нови фактически установявания в касационното производство е необходимо решението на първоинстанционния съд в тази му част да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно отмяната на отказа да бъде предоставена информация по т. 4 и 6 от заявлението. Същите напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора въпросът за разноските следва да бъде разрешен с оглед изхода на крайният съдебен акт. Водим от горното Върховния административен съд, Пето отделение