Решение № 46 от 3.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 698/2010 г.

Решение № 46 от 3.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 698/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма] срещу [фирма] за отмяна на решение от 15.03.2010 г. по В. № 348/2009 г. на АС при Б. в частта, с която арбитражният състав се е произнесъл по насрещния иск на [фирма] за сумата 39 668.13 лв. с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД и след извършено прихващане отхвърлил първоначалния иск по чл. 266 ЗЗД за сумата 25 143.07 лв., а акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД - за сумата 1 694.63 лв. В исковата молба се поддържа, че решението в посочената му част е недопустимо, тъй като арбитражният съд е разгледал спор, без да е имал компетентност да се произнесе по него. Правоотношението, от което се черпели права, произтичало от договор, по който ищецът не е страна, а съконтрахенти по него били ищецът по насрещния иск и трето лице на процеса лице. От представения по делото договор с това трето лице не било видно, че в предмета му се включват дейности за отстраняване и поправка на извършени от него СМР. Същият бил със срок на действие до 2006 г., докато отношенията между него и ответника продължили и са изпълнявани в много по-дълъг период. Ответникът [фирма] оспорва така предявения иск, като в депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор и представените в хода на производството писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на въведеното от ищеца твърдение за наличие на предпоставките на чл. 47, т. 2 ЗМТА, като моли за отхвърлянето му и присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведеното от ищеца основание и провери данните по делото съобразно правомощията си в настоящето производство, приема за установено следното: По допустимостта на иска: Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязло в сила решение на Арбитражния съд при Б., което обуславя допустимостта на иска. По основателността: Искът по чл. 47, т. 2 ЗМТА е неоснователен. Производството пред АС при Б. е образувано по иск на настоящия ищец срещу [фирма] за заплащане на възнаграждение по договор № 189 от 17.01.2007 г. за извършване на латексово боядисване на курортен комплекс "Е. " - Блок В, С, D и Е по плана на [населено място], възложено му от ответника. По реда на чл. 9, ал. 4 от Правилника на арбитражния съд при Б. е приет за съвместно разглеждане насрещният иск на [фирма] за сумата 39 668.13 лв., представляваща част от вземането му за извършени от него необходими разходи за поправка на извършените от първоначалния ищец СМР по договори № 058 от 22.02.2006 г., № 188 от 17.01.2007 г. и № 189 от 17.01.2007 г. за изпълнение на гипсова машинна мазилка, на варо-циментова машинна мазилка и шпакловка и боядисване с латексова боя за Първи етап от строителството на същия обект. По възражението на настоящия ищец срещу компетентността на арбитражния съд по насрещния иск решаващият орган се произнесъл с определение от 29.09.2009 г., като същото е отхвърлено по съображения, че източник на претенцията не са правоотношения с трето за спора лице, а подлежащи на възстановяване разходи, извършени от възложителя за отстраняване на недостатъците, с които са изпълнени част от СМР по трите сключени между страните по делото договори, съдържащи перфектни арбитражни клаузи. Настоящият състав приема, че не е налице соченото от ищеца основание за отмяна на арбитражното решение. От съобразителната му част може да се направи извод, че се касае както до некачествено изпълнени работи, така и до неизпълнени такива, които допълнително са възложени на това трето лице, при които фактически изводи относим в производството пред АС при Б. би бил въпроса дали тези СМР са били актувани от настоящия ищец и са му били заплатени, при която хипотеза основанието на иска ще стои в чл. 55 ЗЗД. Насрещният иск обаче е квалифициран като такъв по чл. 265, ал. 1, като е направен извод, че се касае до недостатъци, които това трето лице е отстранило за сметка на възложителя. В настоящото производство ВКС не може да навлиза в материалноправните отношения между страните и да пререшава спора между страните, предмет на арбитражното решение. Това следва непосредствено от специфичните отменителни основания, предвидени в чл. 47 ЗМТА. Същественото в случая е, че строително-монтажните работи, чието изпълнение е обсъждано с атакуваната част на решението, са предмет на процесните договори, което обуславя извод, че компетентността на сезирания арбитражен съд произтича от съдържащата се в тях валидна арбитражна клауза. По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице предвиденото в чл. 47, т. 2 ЗМТА основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. При посочения изход на спора на ответника се следват направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 950 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение