Решение № 7333 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Ш. чрез адвокат С. Манджукова против решение 2797/24.03.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 424/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1284/03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи се отнасят до преценката на съда относно фактите от история на касатора, причините за напускане страната на произход и актуалната ситуация, свързана със сигурността в Сирия. В тази връзка са изложени съображения, че неправилно съдът е приел за достоверна информацията, съдържаща се в представените от агенцията справки на дирекция Международна дейност ДАБ, които не се ползват с доказателствена сила на официален документ по чл. 179 ГПК. Изложени са и аргументи, че съдът с оглед на заявленията на молителя в съдебните заседания и актуалната към момента на постановяване на решението обстановка в Сирия, е следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.2 и 3 от ЕКПЧОС. Искането е за отмяна на решението. Подробни съображения в подкрепа на касационните доводи са изложени в представените по делото писмени бележки от адв. С. Манджукова. По реда на чл. 219, ал.1 АПК касаторът представя писмени доказателства, както и справка от 22.02.2025 г. относно обстановката в гр. Манбидж, подписана от отговорен общински съветник на гр. Манбидж, Сирия. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Представя справки за актуалната обществено политическа обстановка в Сирийската арабска република. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 1284/03.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на Б. А. Ш., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при липса на допуснати процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУБ. В мотивите си съдът е посочил, че в административното производство е изискано и е представено становище на ДАНС съгласно чл. 58, ал.10 ЗУБ. Проведено е интервю, в което търсещият закрила е изложил причините за напускане страната на произход. Интервюто е проведено в присъствието на преводач от арабски език. За проведеното интервю е съставен протокол съгласно чл. 63а, ал. 3 ЗУБ, който молителят е подписал с изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него в съответствие с чл. 63а, ал. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото съдът е установил, че Б. А. Ш. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, [етническа принадлежност], [вероизповедание], неженен, с начално образование и владее арабски език. В проведено интервю е заявил, че не е осъждан и не е арестуван (в страната си на произход), не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членува в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка, не е заплашван и не е бил жертва на насилие. Като причини за напускане на Сирия е посочил, че има война, няма работа и материалното положение е много зле. Посочил е, че при тях от една страна са кюрдите, а от другата страна са от свободната армия. Турците подкрепят свободната армия и обстрелват кюрдите и мирните жители са жертва на това. И досега се бият свободната армия, подкрепяна от турците срещу кюрдите. Заявил е, че понастоящем селото му е под контрола на кюрдите, а съседното село се контролира от свободната армия. Между двете села има река Саджур и те се бият през реката. В интервюто е посочил, че майка му, братята и сестрите му са в Сирия, с изключение на една от сестрите му, която е в Турция от година и половина. Не съобщава да е отбивал военната си служба или да е търсен да постъпи в армията. Напуснал без разрешение РПЦ Харманли и тръгнал за Германия, но бил задържан от сърбите и върнат в България. В съдебно заседание на 17.03.2025 г. Б. А. Ш. е заявил пред съда, че на 28.12.2024 г. е за загубил двама от братята си във войната. Семейното жилище е разрушено. Майка му, брат му и сестра му вече са извън Сирия, във Франция. При тези факти, съдът е приел, че спрямо Б. А. Ш., гражданин на Сирия не са налице твърдения от преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. В тази връзка са изложени съображения, че в случая не се констатират нарушения на основните права на лицето или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Липсват данни лицето да е било политически ангажирано, арестувано или осъждано, като не твърди и да е търсен за военна служба. Обоснован е извод, че не се установява осъществено спрямо Б. А. Ш. преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход. Съдът е посочил, че не са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал Сирия или да е извършена от него дейност след отпътуването, които да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нежеланието му да се върне в държавата по произход е обусловено от причини от личен характер, а не от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Предвид установената липса на осъществено преследване спрямо лицето съдът е счел, че не е необходимо да се изследва предоставянето на закрила по смисъла на чл. 8, ал. 7 ЗУБ, както и установяването му в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ. С тези мотиви съдът е приел, че отказът за предоставяне на статут на бежанец на Б. А. Ш., е законосъобразен. Приел е, че не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на лицето по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Позовал се е и на решение по дело С 465/07 на Съда на Европейския съюз /Съда на ЕС/ по тълкуването и прилагането на член 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие и е приел, че в случая от страна на търсещия закрила не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито са налице тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ/. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Приел е, че споделената пред интервюиращия орган информация за личното положение на Б. А. Ш. и останалите доказателства по делото, в това число и представените в административното и в съдебното производство справки за актуалната обстановка в Сирия, не водят до извод, че обстановката в страната на произход е на ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията й, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. С подробни мотиви, основани на ангажираните по делото информационни източници за обстановката в страната на произход, съдът е обосновал извод, че към момента на постановяване на съдебното решение, в Сирия не е налице безогледно насилие и не съществува реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспореното решение. Решението е правилно постановено. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 2 АПК и в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е приел, че спрямо Б. А. Ш., гражданин на Сирия не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че търсещия закрила свободно е напуснал Сирия по суша и е преминал през Р. Турция, без да бъде възпрепятстван от правителствените власти или други лица. При проведеното на 03.09.2024 г. интервю е заявил, че не е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения, не се занимава с политическа дейност, не е отбивал военна служба и по отношение на него не е упражнявано физическо насилие. Не е осъждан и не е имал проблеми с властите в родната си страна. Поради липсата на работа и поради лошото икономическо положение в страната му търсел начин как да помага на майка си и затова искал да отиде в Германия и да остане там. Изложеното води до извод, че причините, които са накарали лицето да напусне Сирия са икономически, а не са свързани с преследване или тежки посегателства в родината му и по категоричен начин обуславя извод за липсата на предвидените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Доводите в касационната жалба относно наличието на основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, са неоснователни. Правилно при преценката си съдът е съобразил решението на Съда на ЕС по дело C-465/07. При постановяване на обжалваното решение са обсъдени подробно всички налични в първоинстанционното производство данни за обстановката в Сирия и правилно е прието, че при завръщането си в страната на произход, търсещият закрила няма да бъде изложен на тежки посегателства, поради самия факт на присъствието си на територията й. Това се потвърждава и от представените както пред първоинстанционният съд справки от 29.01.2025 г. и от 03.02.2025 г., така и от представените пред настоящата инстанция справки за актуалната обстановка в Сирия от 22.02.2025 г., 03.04.2025 г. и 19.05.2025 г. Същите са изготвени в съответствие с Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището (Европейската служба за подкрепа в областта на убежището) за изготвяне на информация за страните на произход (2023 г.). От справките се установява, че е настъпила съществена промяна в обществено - политическата обстановка в Сирия - напускане на страната на президента Башар Асад, сформирано е временно правителство и е обявена обща амнистия. Увеличено е финансирането на хуманитарния план, налице са данни за завръщането на сирийски бежанци на територията на страната, възобновени са международните полети. От данните в личната карта на чужденеца, представена в административното производство в превод на български език, се установява, че е роден и адресът му е в [населено място], община Манбидж (обл. Халеб). Общината се намира в тази част от Сирия, която, според данните от представените справки, е под контрола на Сирийската национална армия (SNA), подкрепяна от Турция и на Сирийски демократични сили (SDF), ръководени от кюрдите. Според информационните източници обстановката в тази част от страната е нестабилна. Това се потвърждава и от представената от касатора в касационното производство справка от 22.02.2025 г., подписана от общински съветник в гр. Манбидж. Според справката, представена от Държавната агенция за бежанците, на 18.02.2025 г. ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет са се споразумели да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Смята се, че споразумението включва Автономната администрация на Северна и Източна Сирия, известна като Рожава , която е гражданската власт, управляваща контролираните от SDF райони на Сирия. Съобщението е на командира на Северната бригада на SDF, Абу Омар ал Идлиби и е отразено в кюрдските и арабски медии, посочени в справката. От тези данни се установява, че ситуацията в региона, от който идва касатора остава несигурна и след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г., но не се установява да е в степен на безогледно насилие, пораждащо тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради самото му присъствие в страната на произход, което е предвидено като основание за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че при интервюто Б. А. Ш. не е посочил конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия и в региона, от който идва. Твърденията, че е загубил двама от братята си на 28.12.2024 г. т.е. след напускане на Сирия, както и че семейството му вече е извън страната на произход, направени за първи път в съдебното производство не променят изводите на първоинстанционния съд, че не е налице реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ, която да обоснове предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,