Решение № 7450 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15479/2018 г.

Решение № 7450 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15479/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. С. - младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" при при РУ - Радомир към ОД на МВР - П. против решение № 374/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 515/2018 г. на Административен съд - П.. В жалбата са развити подробни доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Ц. И., чрез процесуален представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което пледира да бъде оставено в сила. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 374/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 515/2018 г. по описа на Административен съд - П. е отменена заповед за задържане на лице рег. № 328 зз-147/14.09.2018 г., издадена от младши автоконтрольор Р. С. в група "ОП" при РУ - Радомир, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи е задържана Ц. И.. За да отмени оспорената пред него заповед, Административният съд е приел, че е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, но при липсата на посочени фактически основания, съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Съдът е изложил подробни мотиви, относно липсата на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържане на лицето, както и наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Прието е в обжалваното решение, че заповедта не съдържа мотиви и не са посочени конкретните фактически основания за задържане на лицето, което нарушение се изразява в порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК и самостоятелно основание за отмяната му. Отделно съдът е счел, че е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона - основание за отмяната й по чл. 146, т. 5 от АПК. Така постановеното решение е правилно. В отменената заповед за полицейско задържане на лице е посочено само правното основание, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с данни за извършено престъпление, но не са посочени фактическите основания, при които е издадена. Видно от съдържанието на заповедта, в нея не се съдържа никакво описание на престъплението в което е заподозряно задържаното лице. Посочено е единствено "лица установени на МП я посочват като придружител". Липсва и описание на факти и обстоятелства, относно извършено от Иванова деяние, което е възможно да бъде квалифицирано като престъпление и както правилно е посочил административният съд липсата на описание на фактите възпрепятства установяването им. Следва да се сподели извода на съда, че такива основания не се установяват и от представените по делото доказателства, получен сигнал в сектор "03" на отдел "04" при ГД "БОП" - МВР за извършвано престъпление - изнасяне на папки и компютри от офиса на "Джи Пи Груп" АД и предприети действия с цел унищожаване на доказателства, данни от проведени срещи между служители на ГД "БОП" и Д. С. - репортер в издание "Бивол", както и проведени телефонни разговори и информация, че документацията се превозва с два леки автомобила и пътува към с. Е.. В административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи че към момента на издаване на заповедта за задържане са били налице данни за съпричастност на касаторката към извършено престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по- дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по касационната жалба, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление, тъй като липсва посочване на конкретно престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е сторено. Доводът, че при задържането на Иванова са били налице данни, че той с поведението си е съпричастен към извършване на престъпление е неоснователен, след като такива данни не са отразени в оспорения акт и по преписката не са приобщени съпровождащите издаването му документи, които да индицират фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Правилно е приел първоинстанционният съд, че посоченото в заповедта като данни за извършено престъпление /лица установени на МП я посочват като придружител" не представлява фактическо основание за издаване на оспореният акт, тъй като не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства е направено обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление и респективно е съпричастно към извършване на конкретно престъпление. Непосочването на фактическите основания за издаване за заповедта и конкретно за задържането на лицето, правилно е отчетено от съдът като тежък порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, ал. 2 от АПК, представляващ самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. Съответни на материалния закон са и изводите на първонистанционният съд, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК и целта на закона, допълнителни основания за незаконосъборазност на заповедта, правилно отчетени в оспореното решение. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, Върховният административен съд с този си акт препраща към мотивите на първоинстанционният съд в тази част на оспореното решение, които възприема като свои. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна по наведените в нея касационни основания, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение