Решение № 2390 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2009 г.

Решение № 2390 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Добринка Георгиева Атанасова, от гр. София, против решение № 21/1.06.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 3991/2008 г., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу заповед № ДК-02-СО-34/18.03.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, издадена наоснование чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "Магазин за автоаксесоари", находящ се в неурегулиран поземлен имот пл. № 3520, к. л. 601,624 по кадастралния план на гр. София, ул. "Андрей Ляпчев" № 32 "А", р-н "Студентски" - СО. С доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, се претендира отмяната му, с постановяване на решение по съществото на спора и отмяна на заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, с оглед нарушени права на участие в производството по делото и ненадлежното й уведомяване. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началник на СРДНСК, не се представлява, не е изразил и становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържаните доводи в касационната жалба не се споделят, тъй като не се констатират твърдяните пороци на решението, които да съставляват основания за отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За посочения правен резултат съдът е приел, че е установен в процеса незаконен, по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ строеж, извършен в поземлен имот пл. № 3520, собствен на касационната жалбоподателка, изпълнен без строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, по отношение на който е налице отказ на Главния архитект на район "Студентски" за узаконяване, на основание § 184, ал. 4 ЗУТ, поради това, че същият попада в трасето на новопроектирана улица, съгласно предвижданията на ПУП и върху сервитута на магистрален водопровод. Така изложените констатации и изводи в постановеното от първоинстанционния съд решение се споделят изцяло от настоящата инстанция. Те почиват на правилно изяснена фактическа обстановка по спора, позована и на неоспореното заключение на вещото лице по делото, изяснило обективно и в пълнота вида на построеното, действително представляващо строеж по смисъла на § 5, т. 38, във вр. с чл. 225 от ЗУТ, с оглед начина на изграждането му. За него и пред този съд, както с основание е приел административния орган, не са представени инвестиционен проект и строително разрешение, които са били необходими, както при действието на ЗТСУ (отм.), така и по сега действащия териториално устройствен закон. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушено право на защита и участие в производството на Атанасова. Видно е от данните по делото, че разпореждането на АССГ от 6.10.2008 г., с констатирана нередовност на жалбата и дадени указания за внасяне на ДТ, е било връчено лично на жалбоподателката с призовката, получена на 21.10.08 г., в която е посочен номерът на делото. Таксата е внесена на 27.10.2008 г. от адв. Ради Дишовски, като платежният документ е приложен с нарочна молба именно по дело № 3991/08 г. От друга страна, определението от 29.10.08 г., с техническа грешка в него досежно номера на делото (въз основа на което е оплакването за нарушени права), е получено в препис от съпруга на жалбоподателката на 11.11.2008 г., като приложение към призовка за насрочване за 24.11.08 г. - 9.30 ч. В последната номерът на делото е правилно изписан, а от съдържанието на съдебния акт са видими удовлетворените искания на жалбоподателката, за допуснати гласни доказателства и експертиза. След последвалото отлагане на делото, до Атанасова отново е изпратена призовка (л. 43), за 19.01.2009 г., пак по адм. дело № 3991/08 г. с нови указания за депозит, получена лично от нея. Депозитът е внесен пак от адв. Дишовски по ахд № 3191/08 г., този номер (по определението), е посочен и в молбата, изпратена по пощата, като въпреки това платежният документ е приложен по делото за което е предназначен, коригиран е и номерът му в придружителната молба, а вече за последното по делото заседание, за което от 19.01.09 г. е отсрочено разглеждането на жалбата, са приложени правилата на чл. 137, ал. 7 ГПК. При така описаните факти, с явно неположената добра грижа в хода на процеса от страна на жалбоподателката по защита на интересите й, претендираното отменително за решението основание, с оглед допуснати от съда процесуални нарушения, не е налице. На следващо място, видно е от доказателствата и че по направеното искане за узаконяване на строежа по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, е постанове отказ на Главния архитект, който няма данни да е бил обжалван по указания в него ред, а при наличието на такъв отказ, е немислимо да се изследват предпоставките по § 16 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на постройките, за които няма и доказателства. С оглед изложеното, възприетият от решаващия съд правен извод за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, изведен е в съответствие с доказателствата по делото, при правилно приложен материален закон и процесуални правила, предвид което решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,