Решение № 6577 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2011 г.

Решение № 6577 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Свиленград против решение № 387/27.06.2011 г., постановено от Хасковския административен съд по адм. д. № 387/11 г. С обжалваното решение, по жалба на Пенка Пенева и Милко Пенев е отменено решение № 8000-0785/07.08.2009 г. на зам. началник на митница Свиленград. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението вкл. и в частта, в която митницата е осъдена за разноски. Ответниците в касационното производство- Пенка Пенева и Милко Пенев оспорват жалбата по съображения, развити от пълномощника им в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение на зам. началника на митница Свиленград, индивидуализирано по-горе. С обжалвания административен акт на жалбоподателите е определен за плащане ДДС в размер на 1350 лева във връзка с вноса на лек автомобил "Опел Астра" на името на Димитър Христов Пенев, който е ползвал митническите облекчения за безмитен внос, регламентиран в чл. 4 от ПМС 2/1993 г. вр. с чл. 720, ал. 1, т. 1 и чл. 721 от ППЗМ и чл. 59, т. 11 от ЗДДС. Установено е, че лицето е починало в рамките на 3-годишния срок, в който автомобилът е под митнически надзор. Направен е извод, че на осн. чл. 204, ал. 1 и 2 от Регламент 2913/92 г. за внесения автомобил е възникнало задължение за ДДС поради неизпълнение на изискванията за ползване на режима за безмитен внос. Съдът е отменил митническото решение приемайки на първо място, че то страда от порок във формата. Прието е, че митническият орган не е посочил правните основания за издаване на обжалваното решение с този резултат. За да формира този извод, административният съд е преценил, че соченото в решение правно основание- чл. 6 от регламент № 2913/92 на Съвета на ЕИО не е приложим към установените от митническия орган факти. Преценено е, че приложимата специална норма, която не се сочи в решението е чл. 753, ал. 2 от ППЗМ, но в нея наследственото отношение не е релевирано като основание. Съдът е заключил, че смъртта на титуляра на безмитния внос по чл. 720 от ППЗМ не представлява неизпълнение на ползвания митнически режим, в който смисъл е чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ независимо, че тя е настъпила в тригодишния срок. Решението е правилно. Погасяването на посоченото облекчение съобразно изискванията на чл. 753, ал. 2 ППЗМ и възникването на вносно митническо задължение е свързано само с осъществяването на лимитативно изброените в тази правна норма разпоредителни сделки - заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърлителна сделка. Наследяването не представлява сделка, а още по-малко от рода на изчерпателно изброените в посочената разпоредба. Наследяването като юридически факт не може да се отъждествява с нито една от изброените изчерпателно хипотези на чл. 753, ал. 2 ППЗМ. Всяко разширително тълкуване на тази императивна разпоредба са недопустими и не намират опора в закона. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, I отделение по този вид дела. Решението на първоинстанционния съд е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Воден от гореизложеното Върховният административен съд, I отделение,