Решение № 8574 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3698/2021 г.

Решение № 8574 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3698/2021 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 вр. чл. 128а, ал. 3 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. срещу Решение № 213/14.01.2021 г. на Административен съд – Габрово по адм. дело № 215/2019 г., с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за обявяване нищожността на Определение № 3195 от 06.03.2019 г. по адм. дело № 14878/2018 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав – II колегия за прекратяване на производството, образувано по молба на Караджова за отмяна на Решение № 4508/28.03.2012 г. на ВАС по адм. дело № 1737/2012 г. (с което е оставено в сила решението на АС – Габрово по адм. дело № 154/2011 г., отхвърлящо жалбата на Караджова против Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на началника на РДНСК – Северен централен район за премахване на незаконните части от строеж).

Ответникът - началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Габрово, чрез процесуалния си представител, изразява позиция за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Предметът на първоинстанционното дело се изчерпва с произнасянето по предявения иск за нищожност на Определение № 3195 от 06.03.2019 г. по адм. дело № 14878/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, а на настоящото производство – с проверката на правилността на изводите на първостепенния съд относно основателността на искането, респ. валидността на съдебния акт на ВАС. Доколкото с постановяването му определението е станало окончателно – чл. 229, ал. 2 АПК, то не подлежи на последващ контрол за (не)допустимост и (не)правилност (чл. 209, т. 2 и 3 АПК) – изследването им предполага възможността за оспорване на съдебния акт. Искът по чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване на нищожност е самостоятелно средство за защита против съдебни актове, което стои извън редовната инстанционна проверка по пътя на обжалването.

1. Правилни са съжденията на съда, с които е отречена заявената нищожност на определението.

а. За да доведе до нищожност, порокът трябва да е толкова съществен по вид и тежест, че да изключи въобще пораждането на правни последици от съдебния акт. Този признак обединява всички актове от категорията на нищожните, вкл. съдебните.

б. Определението на 5-членния състав на ВАС е постановено от законен състав, в надлежната форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и волята му е изразена ясно и разбираемо. При изпълнението на посочените изисквания, утвърдени от теорията и съдебната практика и обсъдени в решението на административния съд, съдебният акт е валиден. Анализът на съда, основан на съотнасянето на условията за действителност на съдебните актове към атакуваното определение, се споделят и от настоящата инстанция, повторното им казуистично възпроизвеждане не е необходимо, а препратката към мотивите на първоинстанционното решение е допустима според чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

1. По същество искът и касационната жалба против отхвърлящото го съдебно решение почиват на твърдения за законност на строежа и незаконосъобразност на разпореждащата премахването му заповед, както и относно срока, в който е направено оставеното без разглеждане от 5-членния състав искане за отмяна по реда на чл. 237 и следв. АПК, и основанията, на които то е предявено.

а. Въпросите за законосъобразността на влязлата в сила заповед за премахване на строежа и възможността за евентуалната й повторна проверка са окончателно разрешени и преразглеждането им в това производство, освен че е неотносимо към предмета на настоящото дело, е и недопустимо – чл. 223 АПК.

б. Преценката на основанието на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и обусловеното от нея заключение дали са спазени преклузивните срокове по чл. 240 АПК за подаване на искането са съдържателно свързани с правилността на определението на 5-членния състав на ВАС (съответствието със закона на решаващия извод за просрочие на искането и последицата от него), а не с валидността му, както е приела и първата инстанция. Затова и обсъждането на доводите с очертания предмет, с оглед разграничението между отделните категории пороци на съдебните актове по чл. 209 АПК, не е допустимо. Разглеждането им е преклудирано с постановяването на прекратителното определение по адм. дело № 14878/2018 г. Искът за нищожност не е средство за преодоляване на необжалваемостта на съдебните актове с възможност за оспорването им на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, която би накърнила признатия от чл. 229, ал. 2 от кодекса стабилитет на акта.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение