Решение № 8399 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2010 г.

Решение № 8399 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Клавдия Александрова Веселинова, от гр. София, чрез нейния пълномощник срещу Решение № 60/10.02.2010 по адм. д. № 7204/2008 г. на Административен съд - София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Контрол по строителството" - СО не взема становище. Ответникът Валентин Тодоров Василев лично и чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентин Тодоров Василев срещу Заповед № РД-20-11/27.06.2008 г. на първия ответник, с която му е наредено да премахне неподходяща по местонахождение и разположение ограда от колове и мрежа, която навлиза в УПИ IV-2220а и в новопроектирана улица "тупик", осигуряваща достъпа до УПИ IV-2220а, собственост на касаторката. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че са налице отменителни основания- съществено нарушение на процедурни норми и противоречие с материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че констативният протокол, послужил като основание за издаване на обжалваната заповед, е съставен и подписан само от един служител. Освен това заинтересованото лице, адресат на обжалваната заповед не е бил изслушан. Липсва и сформирана комисия, назначена от кмета, която да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа. Така на практика липсва установяване от посочения за това орган - комисията по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, на релевантните за спора факти. Поради това изводът на решаващия съд за наличие на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ изискването за изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от процедурата, задължително е и следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Неизпълнението на това императивно правило от комисията е съществено нарушение на процедурата и е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. На второ място в обжалваната заповед липсват фактически основания, които да обосновават приложението на нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В този аспект съдът правилно е установил е, че за приложението на посочената като правно основание правна норма не са налице релевантните за приложението й факти. Нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни факти от която и да е от двете хипотези, да са настъпи една от правните последици на чл. 195, ал. 5 ЗУТ - премахване в едната хипотеза или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността, на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите в другата хипотеза. В конкретния казус не е налице неподходяща по местоположение и разположение ограда, която да преустановява достъпа на собственик на съседен имот чрез улица "тупик", тъй като уличната регулация за проектиране на такава улица не е приложена и не е проведено отчуждително мероприятие. При липсата на предвидените в хипотезиса факти, не може да настъпи правната последица на диспозицията на правната норма - премахване на сграда. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за касирането му и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение