Решение № 5245 от 17.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ ЦИТАДЕЛА - ММ - М. МИЛАНОВ , подадена чрез адв. Кънев против решение 411 от 01.11.2022 г. по адм. дело 380/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ ЦИТАДЕЛА-ММ-М. МИЛАНОВ , против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-91-0450623 от 15.04.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и едноличния търговец е осъден да заплати на НАП сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът неоснователно е приел, че при издаването на индивидуалния административен акт са спазени изискванията на чл. 146, т. 2 АПК относно неговото съдържание, като са посочени фактическите и правни основания за издаване на заповедта за налагане на принудителна административни мярка. Съдът неоснователно е приел, че за административния орган са били налице правните основания на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г вр. чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за издаване на ЗПАМ. Двете доставки на горива са отразени в паметта на ЕСФП. След зареждане на резервоара при всяка доставка е разпечатки служебен бон от ЕСФП, в който е посочено количеството доставено гориво - 12075 литра на 14.01.2022 г. и 12058 литра на 17.02.2022 г., като е отразено, че доставките на гориво са успешни. Видно от събраните по делото писмени доказателства в служебните бонове изрично е отбелязано ОК , от което следва, че устройството е работило и е подавало връзка към НАП. Двете доставки на горива са съпроводени с акцизни данъчни документи, декларации за съответствие на качеството на течните горива, товарителници и фактури. Касаторът твърди, че системата е отчела доставките, но същите са останали непредадени поради технически проблем чрез дистанционна връзка, което няма как да бъде вменено във вина на търговеца. За предаването на данните от нивомерната система в търговския обект към ИС на НАП не се изисква намеса на служител от търговския обект, а това става автоматично като функция на самата нивомерна система. Нито се твърди от органите на приходната агенция, нито са налице данни, още по-малко доказателства, дори и индиция, че техническият проблем, водещ до временно нейзпращане ца данните, се дължи на неправомерно поведение на търговеца или че е налице целенасочена външна намеса върху уредите, имаща за последица подаването на некоректни данни в НАП. Веднага след установяване, че дистанционната връзка с приходната агенция е нарушена търговецът е взел мерки, уведомил е сервизния техник като бе изяснено, че причината за прекъсването е техническа и дистанционната връзка е възстановена, а изискуемите по закон данни са подадени коректно към НАП. В касационната жалба е посочено, че в случаи, в които несъответствията са резултат от технически проблем в нивомерната система, а не следствие на неизпълнение на законовите изисквания за отчет към НАП, налагането на ПАМ е незаконосъобразно. В този смисъл касаторът се е позовал на практиката на Върховния административен съд по адм. дело 8034/2021 г., адм. дело 5626/2021 г. и адм. дело 5452/2021 г. На касатора са съставени два АУАН за същите нарушения. Според касатора е неправилен и изводът на съда, че срокът на принудителната административна мярка е обоснован и е съразмерен с тежестта на извършеното нарушение. При извършената проверка не са установени други допуснати нарушения, представляващи неизпълнение от страна на търговеца задължения, регламентирани в Наредба Н-18/2006г. на МФ.Твърди се, че в ЗПАМ липсват конкретни съображения за обосноваване продължителността на наложената мярка, което опорочава заповедта до степен на пълна липса на мотиви, поради което счита, че актът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Лимберова, оспорва касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.17). Алтернативно иска на касатора да му бъдат присъдени разноски в минимален размер предвид ниската фактическа и правна сложност на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна, по следните съображения: С оспорената ЗПАМ е разпоредено запечатване на търговски обект - Ведомствена бензиностанция 1, находяща се в град Стара Загора, ж.к. Кольо Ганчев , ул. Загоре 29, стопанисван от ЕТ ЦИТАДЕЛА - ММ - М. МИЛАНОВ , и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква г ЗДДС вр. с чл.118 ал.6 ЗДДС, вр. с чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазйн (Наредбата). За да отхвърли жалбата на едноличния трърговец срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 146, т. 2 АПК. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е установено извършването на нарушение по чл.186, ал.1, т.1, буква г ЗДДС и ЗПАМ е законосъобразна. По делото е установено, че едноличния търговец е задължено лице по чл.118 ЗДДС и по чл.3 от Наредбата, а на 14.01.2022 г. и на 17.02.2022 г. са извършени доставки на течно гориво - дизел с количество 12 075 литра и 12 058 литра, за които доставки не са подадени данни от ЕСФП по чл.118 ал.6 ЗДДС относно количеството заредени течни горива. Съдът е изложил съображения, че за непредаването на данни от НИС към ЕСФП е било известно на търговеца още на 14.01.2022 г., като проблема се е повторил и на 17.02.2022 г. Според съда няма обстоятелства, които да освобождават търговеца от задължението му да предприеме мерки за своевременно отстраняване на нарушението, съгласно правилата на Наредбата. В допълнение съдът е приел, че оспорената заповед е обоснована по отношение на срока, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй като органът е съобразил, че на два пъти не са подавани данни за половината от доставеното гориво, което сочи на съразмерност на мярката. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. г ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в НАП. В конкретния случай мярката е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Тази норма предвижда задължение за регистрираните и нерегистрирани по ЗДДС лица, които извършват продажби на течни горива от търговски обект да предават по дистанционна връзка в НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В конкретния случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС е наложена за установено несъответствие в доставените количества горива на 14.01.2022 г. и на 17.02.2022 г. по документи (АДД) и количествата в резервоарите, отчетени от нивомерната измервателна система. Констатациите на органите по приходите са направени по данните, подадени от дружеството от работещата в обекта ЕСФП в изпълнение на задължението му по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Реалното количество получено и налично гориво е установено по данните в служебните бонове за документална доставка, което се разминава с данните за количествата гориво по служебните бонове за нивомерна доставка, както е приел и първоинстанционният съд. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че ПАМ е наложена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано описаното в административния акт нарушение. По делото не е било спорно, че нивомерната система в търговския обект е работела на 14.01.2022 г. И 17.02.2022 г., когато в обекта са получени две доставки на горива. Системата е отчела доставката и е предала данните към ЕСФП, а чрез нея - по безспорно изградената дистанционна връзка с НАП и към ИС на НАП. Предадените от нивомерната система данни за извършените на горепосочените дати доставки, по неустановени причини не са постъпили на сървърите на НАП за цялото количество. Това обстоятелство, само по себе си, не може да обоснове извод, че адресатът на мярката е извършил нарушение. По делото е установено, че система предава данните към ИС на НАП автоматично. Не е било спорно, че след зареждане на резервоара при всяка доставка е разпечатан служебен бон от ЕСФП, а именно служебен бон С 0006414/14.01.2022 г. и служебен бон с 0006815/17.02.22 г. В тези служебни бонове е посочено количеството доставено гориво 12075 литра на 14.01.2022 г. и 12058 литра на 17.2022 г. и е отразено, че доставките на гориво са успешни, като успешно са постъпили зареждания по нивомер за 6151.03 литра по служебен бон 006414 и съответно за 6080.37 литра по служебен бон 006815 при 15 градуса. В административното производство по издаване на акта не е установено, че неотчитането на цялото количество гориво се дължи на бездействие на дружеството или поради неизпълнение на задълженията за въвеждане на данни за доставени горива. От доказателствата по делото се установява, че двете доставки на горива са отразени в паметта на ЕСФП. След зареждане на резервоара при всяка доставка е разпечатки служебен бон от ЕСФП, в който е посочено количеството доставено гориво - 12075 литра на 14.01.2022 г. и 12058 литра на 17.02.2022 г., като е отразено, че доставките на гориво са успешни. Приложените по делото служебните бонове са с отбелязване ОК , от което се доказва, че устройството е работило и е подавало връзка към НАП. По делото не е било спорно, че двете доставки на горива са били съпроводени с акцизни данъчни документи, декларации за съответствие на качеството на течните горива, товарителници и фактури. От представените по делото доказателства се установява, че между едноличния търговец и ВЕНТО ЕНЕРДЖИ ЕООД е сключен договор за абонаментно техническо поддържане от 01.12.2021 г. (л.144), видно от което търговецът е имал сключен договор за сервиз към датата на доставките на гориво. Съдът неправилно е приел, че преди датата на проверката от служители на НАП дружеството, което осигурява абонаментната техническа поддръжка на ЕСФП, не е било уведомено за технически проблем със системата. Този извод на съда е направен на база на показанията на свидетеля Христов, който обаче е сервизен техник в дружеството В. ЕНЕРДЖИ ГАЗ ЕООД на основание Договор за абонаментно техническо поддържане (л.113), сключен на 16.03.2022 г., след датата на извършените доставки на гориво. От показанията на разпитаната свидетелка В. Николова служител в ЕТ ЦИТАДЕЛА-ММ-М. МИЛАНОВ се установява, че тя веднага след откриване на несъответствието в литрите на доставеното гориво се е обадила на техника, който я е посъветвал да декларира към НАП, количеството гориво посочено в акцизния данъчен документ и фактурата, независимо, че в разпечатката е посочено по-малко количество. Това служителката е и направила. От показанията на Николова става ясно още, че техникът е бил извън града за няколко дни и не е успял да посети обекта на място, а при последващите доставки гориво не е имало разминаване в доставените количества гориво. От показанията на сервизния техник Х. Христов, работещ за В. ЕНЕРДЖИ ГАЗ ЕООД, се установява, че техническият проблем не е възникнал по вина на дружеството. Свидетелят е заявил, че разликата между количеството по документална доставка и отчетните от нивомерната система може да бъде породена от корозиралата връзка между сондата и устройството за отчитане или спиране на тока, токов удар, промяна в напрежението. Посочено е, че това е защита на ел. системите и търговецът не може да предотврати разликата между документалната и нивомерната доставка. Настоящият състав намира , че необосновано при тези показания, съдът е приел, че описаното в ПАМ административно нарушение е извършено. При тези фактически установявания, съдебният състав на касационната инстанция намира, че административният орган не е доказал наличието на неправомерно поведение на дружеството при предаването на неточни данни в НАП за наличното количество гориво на обекта. Не може да се приеме, че дружеството е организирало дейност в отклонение от данъчното облагане. В случая не е доказано наличието на извършено неправомерно действие или бездействие от страна на проверяваното дружество, обосноваващо налагането на ПАМ спрямо него. Изложеното обосновава извод, че в случая мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение, поради което тя следва да бъде отменена. Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на ЗПАМ. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 120 лв., представляващи заплатени държавни такси за пръва инстанция в размер на 50 лв. и за касационна инстанция в размер на 70 лв. Пред първоинстанционният съд е представен списък на разноските (л. 22), договор за правна помощ и процесуално представителство и фактура за платен адвокатски хонорар в размер на 1 800 лв. В представения договор и фактура е посочено, че сумата е платена по банка, но не са представени никакви доказателства в тази насока, поради което сумата в размер на 1 800 лв., не следва да се присъжда. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение