Решение № 10088 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А., [ЛНЧ], гражданин на Мароко, чрез адв. Н. Анастасова, против решение № 1640 от 23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 393/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково. От изложените твърдения в касационната жалба може да изведе, че се твърди наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и да уважи жалбата срещу административния акт на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на А. А. за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Ответникът – председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощник юрисконсулт М. Кръстева, в съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция оспорва подадената касационна жалба и моли съда да остави в сила решението на Административен съд – Хасково. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Хасково е било решение № 427/27.02.2026 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решението по делото съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, административният съд е изследвал подробно фактическата обстановка по делото и е формулирал правните си изводи, като е приел, че оспореният административен акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението на председателя на ДАБ са били посочени фактически и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са били налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Решението за отказ е било съответно на материалния закон и на неговата цел. За да отхвърли жалбата, съдът е взел предвид гореизложеното, като е разгледал подробно бежанската история на жалбоподателя, изложените при проведеното интервю причини да напусне страната си по произход, както и причините за нежеланието му да се завърне в родината. Съдът не е установил наличие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – по отношение на търсещия закрила не е доказано наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което е прието, че липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Изхождайки отново от бежанската история на молителя, позовавайки се на чл. 15, б. „в“ от действащата тогава Директива 2011/95/ЕО и решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, както и на актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Мароко към датата на приключване на устните състезания, Административен съд – Хасково е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут – липсват данни чуждият гражданин при завръщане в родината си по произход да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд – Хасково, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение. За пълнота и яснота следва да бъде посочено следното: Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от наличния доказателствен материал по делото, е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на А. А.. Изнесените от него мотиви да напусне Мароко са били от социален и личен характер и сочат единствено към търсене на по-добри условия за живот на лицето. Самото то е споделило в интервюто пред административния орган, проведено по силата на специалните правила за непълнолетни лица (по време на въпросното интервю чуждестранният гражданин не е бил навършил пълнолетие, респективно е попадал в категорията „непридружен непълнолетен“ по смисъла на ЗУБ), че играе добре футбол и иска да се развива, а в страната му по произход няма подходящи условия за това. За да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, следва спрямо търсещия закрила да са налице основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Тези предпоставки не са били налице в настоящия казус, затова и административният съд правилно е потвърдил изводите на административния орган в тази насока. Обосновани са и изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства за съществуването на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността на лицето в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от предоставените от ДАБ справки за актуалното обществено-политическо положение в Мароко и на база тези данни обосновано е приел, че в тази държава към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Данните, налични в представените в производството пред административния съд справки, се потвърждават и от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-02-295/10.08.2026 г. Не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Мароко сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,