Решение № 4852 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г. и заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Велинова, срещу Решение 3979/21.11.2024 г., постановено по адм. дело 546/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Плевен, с което е отменено негово Решение РД-02-14-760/23.05.2024 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по декларирания окончателен разход с Фактура 100000025/19.12.2023 г. за сумата от 482 036, 08 лева (246 464, 91 евро) по Договор 16/04.02.2022 г., сключен с изпълнителя - Консорциум "ПОИС-ДУНАВ 2015", на стойност 1 506 140,87 лева без ДДС, респ. 1 807 369,04 лева с ДДС, както и по декларирания окончателен разход с Фактура 1050/19.12.2023 г. на стойност 18 696,00 лева с ДДС (9 559, 26 евро с ДДС) по Договор 321/16.12.2018 г., сключен с изпълнителя "СЕТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, на стойност 93 480, 00 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Мотивира становище за наличие на соченото в акта нарушение на принципа за добро финансово управление, заложен в чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), и по-специално на тези, съдържащи се в разпоредбата на чл. 33, §1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046). Противопоставя се на решаващия мотив на съда, че в двата договора, във връзка с чиито окончателни плащания са констатирани пороци, послужили за обосновка на тезата за наличие на нередност, не е предвидено задължение за заплащане на процесните суми след съставяне на съответните актове за строителство. Поддържа, че с приемането на закъснялото изпълнение и заплащането на услугата в пълен размер е допуснато съществено изменение, което засяга икономическия баланс в полза на изпълнителя. Оспорени са и съображенията на съда, че решението е издадено при същите обстоятелства, при които и актът за верификация, като в тази връзка касаторът излага аргументи за самостоятелност на двете производства. По същество твърди, че както е посочено и в атакувания индивидуален административен акт, е налице нарушение на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, доколкото към датата на окончателното плащане не е било налице основанието за неговото извършване, а именно съставен Акт Образец 15 съгласно изискванията на Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г. (Наредба 3/2003 г.), а сочените от бенефициера документи, свързани с обявленията за приключване на договорите, не удостоверяват тези обстоятелства. Фактът, че дейностите по строителството не са били завършени към момента на плащанията според жалбоподателя се установяват и от извършената на 05.02.2024 г. проверка, която е приета без забележки от представители на водещия бенефициер. А аргументът на решаващия състав, че в договорите не е предвиден краен срок, което прави и дейностите и целите по проекта изпълнени на 12.06.2024 г., е оспорен със съображения, че подобна клауза съществува и тя задава конкретни параметри на срока за изпълнение. Наред с горното, касаторът излага аргументи за допуснато при издаването на атакуваното волеизявление съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е установил спорните факти и обстоятелства, както и не ги е съотнесъл към релевантната нормативна уредба. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на сторените в двете съдебни производства разноски. Прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника за адвокатско възнаграждение. Ответникът Община Никопол, с БУЛСТАТ 000413885, със седалище в гр. Никопол, п.к. 5940, ул. "Александър Стамболийски" 5, в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Н. Киркова от Софийска адвокатска колегия (САК), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Подадена е и частна жалба от Община Никопол, представлявана от кмета Е. А. Ц., чрез процесуален представител адв. Р. Воински от САК, срещу Определение 21/03.01.2025 г., постановено по адм. дело 546/2024 г. по описа на АС - Плевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по същото дело Решение 3979/21.11.2024 г., в частта на разноските, за присъждане на жалбоподателя на пълния размер от претенцията за адвокатско възнаграждение, възлизаща на 40 000,00 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то, във връзка с чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК. Жалбоподателят счита, че съдът е направил погрешна оценка на фактическата и правна сложност на делото, като не е отчел броя на съдопроизводствените действия по събиране на доказателства, и по-специално на извършения разпит на двамата свидетели, което е отклонение от типичното развитие по аналогични дела. Поддържа, че претендираното възнаграждение леко надвишава минималния размер, посочен в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба 1/2004 г.), с оглед на което моли за отмяна на постановеното определение и присъждане на разноски в размер на 1700,00 лева държавна такса и 40 000,00 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът ръководителят на НО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Д. Велинова, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежно легитимирани страни. Разгледани по същество, на посочените в тях основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същите за неоснователни, по следните съображения: С Решение 3979/21.11.2024 г., постановено по адм. дело 546/2024 г. по описа на АС Плевен е отменено Решение РД-02-14-760/23.05.2024 г. на ръководителя на НО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г. и заместник министър на регионалното развитие и благоустройството за определяне на финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по декларирания окончателен разход с Фактура 100000025/19.12.2023 г. за сумата от 482 036, 08 лева (246 464, 91 евро) по Договор 16/04.02.2022 г., сключен с изпълнителя - Консорциум "ПОИС-ДУНАВ 2015", на стойност 1 506 140,87 лева без ДДС, респ. 1 807 369,04 лева с ДДС, както и по декларирания окончателен разход с Фактура 1050/19.12.2023 г. на стойност 18 696,00 лева с ДДС (9 559, 26 евро с ДДС) по Договор 321/16.12.2018 г., сключен с изпълнителя "СЕТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, на стойност 93 480, 00 лева с ДДС. Със същото решение на Община Никопол са присъдени разноски за държавна такса в размер на 1 700,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 24 672,00 лева, като искането на общината е отхвърлено за разликата до пълната претенция, възлизаща на 40 000,00 лева. С Определение 21/03.01.2025 г., постановено по същото дело е оставено без уважение искането за изменение на постановеното Решение 3979/21.11.2024 г., в частта на разноските, за присъждане на пълния размер от претенцията за адвокатско възнаграждение в размер на 40 000,00 лева. За да отмени атакувания индивидуален административен акт, съдът е приел от фактическа страна, че Община Никопол е водещ бенефициер по Договор за субсидия 3288/14.03.2017 г., както и е страна по Договор РД-02-20-132/29.05.2017 г. За разходване на средствата по така сключените договори общината е провела две процедури за избор на изпълнител по чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Първата, с предмет "Изпълнение на строително-монтажни работи и изграждане на обект Музей на открито "Археологически парк "Пристани на времето" по програма "ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България", е приключила със сключването на Договор 16/04.02.2022 г. с избрания за изпълнител участник - Консорциум "ПОИС-Дунав 2015", на стойност 1 243 653, 10 лева без ДДС, респ. 1 492 383, 72 лева с ДДС, който е приключен, считано от 25.12.2023 г. Втората, с предмет "Упражняване на строителен надзор", с две обособени позиции, е приключила със сключването на Договор 321/13.11.2018 г. с избрания за изпълнител участник - "СЕТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, на стойност 77 900, 00 лева без ДДС, респ. 93 480, 00 лева с ДДС, който е приключен, считано от 20.12.2023 г. Обществените поръчки са били предмет на последващ административен контрол, при който е установено и констатациите са описани в доклад от 05.02.2024 г., че окончателните плащания по така сключените договори са извършени на 19.12.2023 г., но въпреки че съгласно публикуваните обявления тези договори са приключени съответно на 20.12.2023 г. и 25.12.2023 г., изпълнението по тях не е било завършено към тези дати, вкл. към момента на плащанията. Контролните органи са отчели, че съгласно клаузите на договорите срокът за изпълнение на услугите е определен в календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Протокол Образец 2 и приключва със съставянето на Протокол Образец 16, а окончателните плащания се извършват в срок до 15 работни дни от завършване на обекта и съставяне на Акт Образец 15, респ. Акт Образец 16. Доколкото изпълнителите са поели задълженията да изготвят съответните актове за строителство, както и да спазват стриктно клаузите на договорите, извършването на окончателни плащания на 19.12.2023 г., както е в случая, при положение че Акт Образец 15 по отношение и на Договор 16/04.02.2022 г., и на Договор 321/13.11.2018 г., е издаден едва на 02.01.2024 г., а и към момента на проверката е имало и незавършени строителни работи, е нарушение, което според проверяващите води до засягане на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. Наред с горното, по отношение на първия договор е налице и закъснение в изпълнението на договорените строително-монтажни работи (СМР), както и превишение на договорения срок за отстраняване на гаранционни дефекти с 11 дни. Проверката е завършила с констатации за нарушение на чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 13, чл. 24 и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Договор 16/04.02.2022 г., последното във връзка с Допълнително споразумение 1/08.11.2022 г., както и на чл. 9, б. "в", във връзка с чл. 26, т. 1, във връзка с чл. 28, т. 2, във връзка с чл. 2 от Договор 321/13.11.2018 г. Прието е, че по този начин са засегнати принципите, заложени в чл. 4, §8 Регламента. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, ръководителят на НО (РНО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вмененото нарушение е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 100% от допустимите разходи по засегнатите договори. В контекста на възраженията, че констатираните с доклада пропуски са резултат от гаранционни дефекти, РНО е посочил, че установените несъответствия в изпълнението не могат да бъдат гаранционни, доколкото на първо място, според клаузите в договорите гаранционният срок започва да тече от издаването на разрешение за ползване, каквото и по двата договора не е установено да има, и на второ в съставения Акт Образец 15 е посочено, че изпълнението е прието без забележки. В отговор на тезата, че дефектите са отстранени, е изложено, че документите, удостоверяващи тези обстоятелства според бенефициера, не са входирани по надлежния ред в деловодната система на Община Никопол, поради което нямат доказателствена стойност в производството. За изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства съдът е допуснал до разпит двама свидетели, чиито показания са обективирани в протокол от проведено на 14.11.2024 г. открито съдебно заседание. Според показанията на свидетеля Д. към момента на съставяне на доклада от извършената проверка на 05.02.2024 г. той е заемал длъжността директор на Дирекция "Административно обслужване и правни дейности" със спомагателни и технически спрямо процесния проект функции и го е подписал като представител на общината, но няма лични наблюдения дали констатираното отлепени плочки и немонтирана вентилация, е отговаряло на обективната действителност. Допълва, че не е бил запознат с техническото състояние на обект "Музей на открито", както и не е твърдял, че същият е незавършен. Свидетелят А. заместник кмет на община Никопол, е подписал доклада именно в това си качество, но е разбрал за съдържанието му едва когато го е получил с превод на български език, което е след съставянето му. Твърди, че не е имало незавършено строителство, а към момента на проверката са извършвани дейности по отстраняване на дефекти, появили се през месец декември 2023 г. поради неблагоприятни метеорологични условия. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Формулирал е заключение за липса на твърдяното нарушение по съображения, че договорите не предвиждат ограничение досежно по-ранното изплащане на сумата за окончателно плащане, а само обвързват завършеността на обекта със съставянето на Акт Образец 15 и Акт Образец 16, каквото в случая е сторено, вкл. след издаване на решението за определяне на финансова корекция. Посочил е още, че макар да не е посочена в административния акт, разпоредбата на чл. 65, §2 Регламент 1303/2013 е цитирана по смисъл, поради което и следва да бъде обсъдено съобразяването й. Според съда тя не е нарушена, доколкото предвижда краен срок за извършване на плащания до 31.12.2023 г., а процесните са извършени на 19.12.2023 г. Оборена е тезата за нарушение на принципа на икономичност с аргумент, че СМР са изпълнени, както и целите по проекта, а фактически твърдения, че ресурсът не е предоставен на най-добра цена, липсват. Не е споделен и изводът за нарушение на принципа за ефикасност, като в тази връзка съдът е посочил, че основната теза на органа тук е свързана с липсата на Акт Образец 15 и Акт Образец 16, но същите са налични по делото. На последно място, според решаващия състав не е допуснато и нарушение на принципа на ефективност, доколкото РНО не е обосновал как не е постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси и предприетите действия, а от съставените актове се установява качествено изпълнение, което дори съгласно договорите не е било обвързано с краен срок. В заключение, като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на решението е посочен, че липсва обосновка на избрания процентен показател от 100%. По изложените съображения АС Плевен е отменил по жалба на Община Никопол атакуваното решение за определяне на финансова корекция. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА РНО ПО ПРОГРАМА ИНТЕРРЕГ V-A РУМЪНИЯ БЪЛГАРИЯ 2014 - 2020 г.: Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановените процедура и форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая органът е цитирал като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ установява състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушение на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 Регламент (ЕС) 2018/1046. Според предписанието на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно §2 от същата разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление, използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея, буква "з") и член 247, § 1, буква "д"). Според предписанието на чл. 33, §3 Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз (ЕС/Съюза), и в по-специално тази, включваща средствата от ЕФСУ, е такава част от бюджета на Съюза, която представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който именно неговото проектно предложение (ПП) ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния управляващ орган цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. Чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства, а чрез въвеждането на принципа на икономичност е предвидена проверка на начина, по който се предоставя помощта, с оглед нейната своевременност, подходящо количество, качество и най-добра цена. Следователно, за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, §1, б. "а" Регламента, органът следва да извърши анализ на начина, по който е предоставена съответната БФП, като при извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена такава, би могъл да обоснове нарушение на посочената разпоредба. За да мотивира тезата си за нарушение на принципа за ефикасност, имплементиран в чл. 33, §1, б. "б" Регламент 2018/1046, следва да направи анализ на следните три категории обстоятелства: заложените с проектното предложение цели, предлаганите действия и предоставения ресурс, като развие съображения, че съотношението между тях не е най-доброто, а за да аргументира тезата си за нарушение на принципа на ефикасност, заложен в чл. 33, §1, б. "в" Регламента да се ангажира с преценка относно степента на изпълнението на целите, посредством предприетите действия. В случая, за да мотивира тезата си за нарушение на принципа на икономичност по отношение и на двете проверявани възлагателни процедури, административният орган е посочил, че към момента на извършеното окончателно плащане не са били изпълнени договорните условия за това, т.к. все още не е бил издаден Акт Образец 15, респ. Акт Образец 16, а впоследствие са установени и незавършени СМР, а по отношение на едната процедура и сключения Договор 16/04.02.2022 г. е налице и забавено изпълнение на услугата. Същевременно, видно от горецитираната дефиниция, принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. Очевидно така изложените твърдения не са достатъчни, за да обосноват тезата за нарушение на описания принцип, т.к. евентуалното несъобразяване на договорните клаузи, регламентиращи начина за извършване на окончателното плащане, а още по-малко забавеното изпълнение на договора за обществена поръчка, не води автоматично до извод за изразходен ресурс на цена, която не е най-добрата цена, каквато хипотеза, предвид словесното описание в акта, е избрал административният орган. Квалификацията предполага органът да обоснове не само предпоставките, при които се явяват нарушени съответните договорни клаузи, но и да мотивира защо счита, че тези факти правят ресурса изразходен по начин, който не отговаря на чл. 33, §1, б. "а" Регламента. Липсата на подобни разсъждения прави заключението в тази част немотивирано, което от своя страна препятства и проверката му от съда по същество. На следващо място, липсват конкретни аргументи в подкрепа и на тезата за нарушение на принципа на ефикасност. Изразявайки се в най-доброто съотношение между предоставения ресурс, предприетите действия и постигането на целите, този принцип ще бъде спазен едва тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение е най-доброто измежду всички възможности, т.е. не са налице други дейности, които при същия или по-малък размер на финансиране, да водят до исканите резултати. За да обоснове тезата си в тази част, РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г. е посочил по отношение на Договор 16/04.02.2022, че не са събрани доказателства за извършването на всички дейности от обхвата на договорите за обществена поръчка, което компроментира и постигането на целите, а именно навременното и качествено изграждане на Археологически парк-музей "Пристани на времето", а по отношение на Договор 321/16.12.2018 г. че предвид извършването на окончателното плащане без да е установена годността на обекта със съставянето на Актове Обр. 15 и 16, и заложената цел по договора извършване на строителен надзор, не е постигнато най-доброто съотношение между използвания ресурс, предприетите дейности и постигането на целите. Тези фактически твърдения очевидно не предлагат дължимия анализ с оглед избраното правно основание, т.к. то предполага изследване на начина, по който си взаимодействат заложените цели, предприетите действия и използваните ресурси. Очевидно подвеждането на фактите под конкретната хипотеза е схематично и категорично непридружено от необходимата с оглед разпоредбата на чл. 33, §1, б. "б" Регламента обосновка. Още повече, че целите, които административният орган е проследил, съвпадат с предметите на обществените поръчки, а не със заложените такива по сключения договор за субсидия. Горното е относимо и към тезата за нарушение на принципа на ефективност. В акта си органът лаконично е възпроизвел съдържанието на принципа, който по дефиниция преценява степента, в която чрез предприетите дейности се постигат предвидените цели, но не е обосновал фактически заключението си. И макар преди това да е изложил пространно множество факти и обстоятелства, очевидно не ги е привързал по никакъв начин с извода за нарушение на този принцип. Изписването на различни обстоятелства, следвани от бланкетно заключение за нарушение с изведена правна квалификация, не е равнозначно на изпълнение на задължението за мотивиране на волята, регламентирано изрично в чл. 59, ал. 2 АПК. За да бъде съобразен императивът на посочената норма, е необходимо издателят на акта да е разгледал фактите, които според него обосновават разпоредителната му власт, през призмата и предпоставките на избраното от него правно основание. Едва тогава ще бъде ясна закрепената в акта воля и ще позволи извършването на цялостна съдебна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146, т. 1 т. 5 АПК. След като в случая това не е сторено, съдът не може да разгледа по същество и това твърдение. Предмет на контрол през призмата на принципа за ефикасност очевидно е не генералното наличие на елемент, който хипотетично да компроментира постигането на заложените цели в цялост, а степента, в която се постигат те. Видно е, че наднационалното право въвежда преценка за това каква част от всичко планирано е изпълнено, до каква степен, а не дали са достигнати в пълнота заложените резултати. Последното е проследимо в контекста на поставените по проекта индикатори за изпълнение, което обаче е извън настоящата проверка. В контекста на твърдението за нарушение на предписанията на чл. 24, доколкото има превишение на срока за отстраняване на дефекти с 11 дни, и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Договор 16/04.02.2022 г., последното във връзка с Допълнително споразумение 1/08.11.2022 г., поради закъсняло изпълнение на договора с 8 месеца, следва да се посочи, че визираните норми регламентират задължения за срочно изпълнение и времетраене на отстраняването на гаранционни дефекти. Неизпълнението им обаче не само не може самостоятелно да бъде обвързано с твърденията за нарушение на принципите за икономичност, ефективност и ефикасност, т.к. последните предполагат по-различен предмет на изследване и по-нататъшна аргументация, но и не е привързано по никакъв начин с поддържаната теза за нарушение на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. Направеният прецизен прочит на атакувания индивидуален административен акт показва, че изложените в него фактически твърдения не обосновават крайния извод на органа за нарушение на принципите, заложени в чл. 33, §1 Регламент 2018/1046. Органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание. В контекста на принципа на ефикасност не е обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, а при обосновка на нарушението на принципа на ефективност не е предложен анализ на степента на постигането на заложените с проекта цели. Мотивирането на извода за нарушение на принципа за икономичност не е придружено от анализ на начина на предоставяне на процесната БФП, с оглед нейната своевременност, цена, количество и качество. Подобни пороци в мотивирането на акта за определяне на финансова корекция представляват достатъчно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни спорове съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав на съда споделя. (Виж например: Решение 1174 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 7893/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 9037 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 5571/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 13253 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 8282/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 14854/03.12.2018 г., постановено по адм. дело 8340/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 28.08.2020 г., постановено по адм. дело 2248/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2258/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 10857/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8900/29.07.2021 г., постановено по адм. дело 5100/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5181/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 9454/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 5978/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 12023/2021 г., VII о. на Върховния административен съд.и др.). Логиката следва от липсата на възможност съдът да допълва мотивите на органа, т.к. това би представлявало недопустима намеса в неговата дискреционна власт да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. След като последните не мотивират упражненото властническо правомощие, последното се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на съдебна отмяна. Изложеното налага извод за липса на нарушение на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и да бъде квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Този извод прави безпредметен и анализа относно останалите елементи от състава на нередността. Не е дължимо и обсъждане на определения размер на наложената финансова корекция. За прецизност на изложението следва да се посочи и че не следва да се преценява и спазването на цитираната от съда норма на чл. 65, §2 Регламента, т.к. тя не е посочена като основание за издаване на атакувания административен акт. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Съдът е изследвал всички спорни въпроси и се е произнесъл по предмета на делото в обхвата по чл. 168 АПК. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. Същата, видно от приложения в настоящото производство списък, е за присъждане на разноски в общ размер от 29 606,40 лева с ДДС, съставляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд. Предвид материалния интерес по спора от 500 732,08 лева (100 % от стойността на допустимите разходи по декларирания окончателен разход с Фактура 100000025/19.12.2023 г. за сумата от 482 036, 08 лева (246 464, 91 евро) по Договор 16/04.02.2022 г., сключен с изпълнителя - Консорциум "ПОИС-ДУНАВ 2015", на стойност 1 506 140,87 лева без ДДС, респ. 1 807 369,04 лева с ДДС, както и по декларирания окончателен разход с Фактура 1050/19.12.2023 г. на стойност 18 696,00 лева с ДДС (9 559, 26 евро с ДДС) по Договор 321/16.12.2018 г., сключен с изпълнителя "СЕТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, на стойност 93 480, 00 лева с ДДС) и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г. (Наредба 1/2004 г.), размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 24 672 лева без ДДС или 29 606,35 лева с ДДС. При липсата на обосновано възражение за прекомерност и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде осъденo да заплати на Община Никопол разноски в общ размер на 29 606,35 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА НА ОБЩИНА НИКОПОЛ: Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, какъвто е и настоящият случай, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Следователно Община Никопол в качеството си на жалбоподател в първоинстанционното производство действително е имала правото да получи възстановяване на сторените разноски. Спорно е дали присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 24 672,00 лева съответства на нормативната уредба. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба 1/2004 г., размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 24 671,96 лева без ДДС, при материален интерес по спора от 500 732,08 лева (100 % от стойността на допустимите разходи по декларирания окончателен разход с Фактура 100000025/19.12.2023 г. за сумата от 482 036, 08 лева (246 464, 91 евро) по Договор 16/04.02.2022 г., сключен с изпълнителя - Консорциум "ПОИС-ДУНАВ 2015", на стойност 1 506 140,87 лева без ДДС, респ. 1 807 369,04 лева с ДДС, както и по декларирания окончателен разход с Фактура 1050/19.12.2023 г. на стойност 18 696,00 лева с ДДС (9 559, 26 евро с ДДС) по Договор 321/16.12.2018 г., сключен с изпълнителя "СЕТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, на стойност 93 480, 00 лева с ДДС). Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). В контекста на изложеното, присъждането на адвокатско възнаграждение от 24 672,00 лева отговаря на размерите, определени съгласно приетия на основание чл. 36 ЗАдв. подзаконов нормативен акт - в случая Наредба 1/2004 г. Следва да се посочи, че действително, според Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдв С (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото. Цитираното решение дава индикация за възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение в по-ниски от минимално предвидените размери, каквато не е настоящата хипотеза, но същевременно с това разкрива и критериите, от които решаващият състав следва да се ръководи при определянето на размера на възнаграждението като цяло. В случая образуваното пред АС Плевен производство предполага проверка на законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, за определяне на финансова корекция. Спорът не е сложен от фактическа страна и не е разменяна значителна кореспонденция между страните. Работата на адвоката на жалбоподателя се изразява в процесуална защита по спор, който не се отличава с особена трудност, а разпита на двама свидетели не променя този извод, затова и възнаграждението за тази инстанция, което настоящият състав на Върховния административен съд намира за справедливо и обосновано, е в размер на присъдения минимум от 24 672,00 лева без ДДС, каквото, видно от приложената на л. 1887 от делото фактура, не е начислено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение