Решение № 7671 от 11.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, представляван от юрисконсулт Димитрова против решение 8022 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело 10461/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата срещу постановения от административния орган отказ на Н. Мохамад да се събере на територията на Република България със своите пълнолетни деца и неговата майка. Ответникът - Н. Мохамад, без гражданство, роден в Сирия, не изразява становище по касационната жалба. Редовно призовани за съдебното заседание, ответникът не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, съдът в производство по чл. 84, ал,3 вр. 34, ал.3 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ е отменил решение 15469 от 24.10.2022 г. на Зам. - председателя на ДАБ при МС, с което на Н. Мохамад, роден в Сирия, без гражданство е отказано да се събере на територията на Република България със своите пълнолетни деца А. Нралдин и Б. Нуралдин и неговата майка Ф. Дияб, като е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ при МС в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че решението на зам. - председателя на ДАБ при МС, макар постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при неизяснени и необсъдени относими обстоятелства, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда, при постановяване на административния акт, административният орган следва да приобщи по преписката и обсъди доказателства за условието на чия издръжка се намират децата и майката на жалбоподателя, ползват ли се с необходимата семейна подкрепа в страната, в която се намират. По отношение на състоянието на децата, съдът преценил, че административният орган следва да изиска становище от компетентно медицинско лице и да прецени адекватно заболяванията на децата. При постановяването на административният акт, органът не е взел предвид, че са палестинци по произход без гражданство и се намират в Ливан. По тези съображения първоинстанционният съд е намерил за незаконосъобразен извода на административния орган, който следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да се обсъдят обясненията на чужденеца и да представи своите доказателства, съобразно с разпоредбите на чл.26 и чл.35 АПК. Постановеното решение е правилно. Сочените основания за отмяна не са налице. Този извод се обуславя от правилния извод на административния съд, че при издаване на административния акт са нарушени административнопроизводствените правила от административния орган. Изложените в касационната жалба съображения за недопуснати такива по повод образуването и провеждането на административното производство се явяват неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгластно б. б и б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Съгласно разпоредбата на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., държавите - членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно § 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24 - 35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и 34 от ЗУБ гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Следователно, административният орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на това право. Съгласно общите административнопроизводствени правила на чл. 26 и чл.35 АПК, административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите страни за образуваното административно производство, да им осигури право на участие в процеса и гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците. Първостепенният съд правилно е установил, че административният орган е издал административният акт, без предварително да изясни всички обстоятелства, относими към подадената от чужденеца молба и преценка за нейната основателност, при това без да бъде предоставена възможност на чужденеца, да представи допълнителни доказателства за изясняване на съдържащите се в преписката непълни и противоречиви сведения относно здравословното състояние на неговите деца и майка му. Въпреки, че към момента на произнасяне на административния орган (24.10.2022 г.) децата А. Нралдин и Б. Нуралдин са пълнолетни лица, следва да се извърши преценка относно състоянието им предвид данните за психологическа травма и неврозно напрежение, придружени с главоболие, страх, задух и психотично поведение диагностицирани, съобразно представените медицински документи. Навършването на пълнолетие на децата не означава, че административният орган не е следвало да извърши преценка за наличието или не на "семеен живот" между тях и молителя, както и с неговите братя и сестри съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на Европейския съюз (ЕС), поради което и на основание чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС (Хартата) нейните разпоредби следва да се прилагат от държавите членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Още в Преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава отново правата, които произтичат от общите за държавите членки конституционни традиции и международни задължения, както и от КЗПЧОС. По отношение на майката на чужденеца, конкретните медицински документи сочат, че тя страда от[ диагноза], нуждаела се от постоянна медицинска грижа за здравето ѝ поради невъзможност тя сама да следи за здравословното си състояние. Пред административният орган, чужденецът е заявил, че след като баща му починал, майка му се разболяла от[ диагноза] и нямало кой да се грижи. При тези данни, административният орган е следвало да събере, включително служебно, всички необходими и допустими за установяване на това обстоятелство доказателства, в това число да даде възможност на чужденеца да представи обяснения и/или писмени доказателства, съдържащи по-подробна информация относно заболяването на майка му. Наред с това, преценката на доказателствата по делото налага извода, че органът не е изяснил, дали майката на чужденеца има и други деца, предвид наличието на данни в преписката, че той има още двама братя и четири сестри. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение за правилната преценка налице ли е втората задължителна предпоставка от легалната дефиниция на понятието "член на семейството", дадено в § 1, т. 3, б. "в" ДР на ЗУБ, а именно - дали в случая се налага майката на касатора да живее в едно домакинство именно с него, като неин син и близък роднина. В това производство административният орган е следвало да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с това на посочените лица. Като съобрази изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,