Решение № 10774 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2015 г.

Решение № 10774 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на околната среда и водите срещу решение № 4149 от 15.04.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 4896/2013 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Аркутино" ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 105 от 5.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите. С оспорения административен акт на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в приложение към т. 2 на заповед № РД-664 от 22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, представляващо координатен регистър на координатите на точките, описващи границите на защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че границите на защитената местност са определени с поправената заповед № РД-664 от 22.08.2012 г. съгласно приложения координатен регистър към тази заповед. С оспорената заповед министъра на околната среда и водите не е отстранил очевидна фактическа грешка в поправената заповед, а определя нови граници, с които разширява площта на защитената територия. При този решаващ правен извод, съдът е приел, че в случая не е допустимо по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК да се изменят границите на защитената местност, определени с влязъл в сила административен акт. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразен административен акт - издаден в нарушение на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. Обжалваното решение е неправилно. Предмет на оспорване е заповед, с която административния орган на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в предходна своя влязла в сила заповед. Съобразно мотивите на оспорената заповед установената грешка е в приложение към т. 2, представляващо координатен регистър на координатите на точките, описващи границата на защитена местност "Беглик таш - Ропотамо" и се изразява погрешно отразяване на границата на буферната зона на резерват "Ропотамо", прекатегоризирана в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка по смисъла на нормата представлява несъответствието между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в акта. Правната теория и практика приема, че това са грешки свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални грешки при ясно изразено воля на административния орган. С оглед разпоредителното действие на оспорената заповед основния спорен въпрос по делото е относно това дали в заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите е допусната фактическа грешка в координатния регистър на координатите на точките, описващи границата на защитената местност "Беглик таш - Ропотамо", изразяваща се в погрешно отразяване на границата на буферната зона на резерват "Ропотамо", прекатегоризирана в защитена местност с поправената заповед. Следващият спорен въпрос е дали с оспорената заповед е поправена евентуалната фактическа грешка или административният орган по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК е изменил поправения акт, като е разширил територията на защитената местност. С оглед мотивирания от оспорващата страна правен интерес, изясняването на спорните въпроси следва да се съотнесе към двата поземлени имота, за които са представени доказателства, че са собственост на "Аркутино" АД. При този предмет на спора, настоящият състав счете, че в първоинстанционното производство съдът е събирал и обсъждал неотносими доказателства. Неотносими към спора са фактите установени с експертизата, изготвена от Веселин Митрев Вълчанов - магистър биолог. По отношение на тази експертиза, настоящият състав счита, че заключението по поставените задачи в т. 1 и т. 2 са извън компетентността на този експерт. С тези задачи се цели изясняване на въпроси относно проведени процедури по определяне и трасиране на граници на поземлени имоти и тези задачи са извън компетентността на експерт биолог. За изясняване на тези въпроси съдът е допуснал и приел три експертизи, изготвени от вещо лице инженер геодезист. Задачите по т. 3 и т. 4 са неотносими към спора, тъй като в случая не става реч за провеждане на процедура за обявяване на защитена територия. С поправената заповед на основание § 78, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗБР, обн. Дв бр. 88/2005 г., е прекатегоризирана буферна зона, обявена по реда на Закона за защита на природата, в защитена местност. Настоящият състав счита, че с оглед предмета на спора, неотносима е и експертизата изготвена от вещото лице инж. Сара Коен. Въпросите относно застрояването на територията преди обявяването на буферната зона, както застрояването преди прекатегоризирането на буферната зона в защитена местност са относими към законосъобразността на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Тази заповед е била обявена в Държавен вестник и е могла да бъде оспорена в преклузивния месечен срок пред съда. След изтичане на срока за оспорване, заповедта е влязла в сила и като стабилен административен акт е породила целените правни последици. Недопустимо е в производството по оспорване на заповед за поправка на очевидна фактическа грешка да се разглеждат доводи, относно законосъобразността на влязлата в сила заповед, с която е разпоредено прекатегоризиране на буферната зона, определена със заповед № 318 от 7.05.1992 г. на министъра на околната среда, в защитена местност. Във връзка с релевантните за спора факти е установено, че със заповед № 318 от 7.05.1992 г. на министъра на околната среда на основание чл. 15 и 22 от Закона за защита на природата е възстановен резерват "Ропотамо" и е разширена територията му на 1000,7 ха. Със същата заповед е обявена буферна зона на резерват "Ропотамо" с обща площ 707,7 ха. В заповедта текстово са описани отделите от действащите към този момент лесоустройствени планове, които влизат в границите на обявената буферна зона. Със заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание § 78, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, обнародван в Държавен вестник бр. 88/2005 г., е прекатегоризирана буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо", при граница на защитената местност описана с координати на точките по чупките й в координатна система 1970 г. съгласно координатен регистър - приложение към заповедта. Съгласно разпоредбата на § 78, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗБР, обнародван в Държавен вестник бр. 88/2005 г., в срок една година от влизането в сила на този закон всички буферни зони, обявени по Закона за биологичното разнообразие и по Закона за защита на природата, се прекатегоризират като защитени местности по Закона за защитените територии, като запазват своя обхват, граници и режими. Прекатегоризацията се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите без съгласуване по реда на чл. 42, ал. 2 на Закона за защитените територии. С оглед законовата разпоредба, регламентираща реда за прекатегоризиране на буферните зони в защитени територии, настоящият състав счита, че неправилно решаващият състав е приел, че границите на защитената местност са определени със заповед № РД-664/22.08.2012 г. Правното основание, на което е издадена тази заповед, изрично предвижда, че буферните зони, прекатегоризирани в защитени територии запазват своите граници. Необоснован е правният извод на решаващия съд, че при обособяване на буферната зона не са определени граници, поради което границите на защитената местност за първи път се определят с поправената заповед. За да стигне до този извод, съдът е приел, че след като границите на буферната зона не са били маркирани и обозначени, съобразно изискванията на приложимата наредба, то за тази територия липсват установени граници. Този извод е неправилен. Границите на буферната зона са определени със заповед № 318 от 7.05.1992 г. и това са границите на описаните в заповедта отдели по действащия тогава лесоустройствен план. Липсата на маркировка и обозначение, не означава, че обявената буферна зона няма определени граници. Посочените от съда дейности са по изпълнение на заповед № 318 от 7.05.1992 г. на министъра на околната среда и изрично са разпоредени в задължение на Държавно лесничейство Ропотамо. Неизпълнение на задълженията за маркиране и обозначаване на границите на буферната зона, не означава, че за тази територия не са определени граници. В случая границите са описани текстово с посочване на включените отдели по действащия лесоустройствен план. Поправената заповед № РД-664/22.08.2012 г. е издадена на основание § 78, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗБР, обн. Дв бр. 88/2005 г. и съобразно законовата норма буферните зони се прекатегоризират като защитени местности, като запазват своя обхват, граници и режими. Съгласно приложимата правна норма със заповедта за прекатегоризиране не се определят граници на защитената местност, а се запазват границите на буферната зона, поради което и на това основание извода на решаващия съд е неправилен. С оглед на тези доводи, настоящият състав счита, че основният спорен въпрос по делото е именно дали в поправената заповед е допусната фактическа грешка при отразяване в координатния регистър на границата на буферната зона, обявена със заповед № 318 от 7.05.1992 г. на министъра на околната среда. За да се произнесе по този спорен въпрос съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза със задача след сравняване на границите на буферната зона, определени със заповед № 318 от 7.05.1992 г. на министъра на околната среда, и границата на защитената територия, съобразно оспорената заповед, да даде заключение дали е налице тъждественост. По така поставената задача вещото лице е дало заключение, на както в депозираното писмено заключение, така и в доклада на вещото лице в проведеното съдебно заседание, не е отговорено категорично на поставения въпрос. Вещото лице условно приема, че границите на буферната зона в по-голяма степен се доближават до границите, определени в координатния регистър на оспорената заповед. Констатирани са известни различия в източната част, за които вещото лице не дава заключение на какво се дължат и при поставена допълнителна задача е дал заключение, че не може да отговори на какво се дължи тази разлика. Не е изяснен и въпроса дали тези различия засягат имотите, собственост на оспорващото дружество. Настоящият състав счита, че приетите от съда експертизи, необходими за изясняване на основния спорен въпрос, не дават категоричен отговор. Назначената техническа експертиза не дава отговор и на другия основен въпрос, а именно дали границите по координатния регистър, приложение към заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, съответстват на границите на буферната зона, определени със заповед № 318 от 7.05.1992 г. на министъра на околната среда. Изясняването на този въпрос е от съществено значение, тъй само по този начин може да се установи дали в поправената заповед е допусната очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранено по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че по делото не е изяснен основния спорен въпрос, а именно дали в поправената заповед е допусната фактическа грешка и дали с оспорената заповед тази евентуална грешка е отстранена. Приетите по делото съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице инженер геодезист не дават категоричен и еднозначен отговор на този въпрос. За изясняването на този релевантен въпрос е необходимо назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, която при съпоставяне на лесоустройствения план, по който са определени границите на буферната зона и действащата карта на възстановената собственост, да даде категорично заключение допусната ли е фактическа грешка в заповед № 664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите при отразяване в координатния регистър на координатите на точките, описващи границата на буферната зона, прекатегоризирана в защитена местност. Вещото лице следва да даде заключение и по въпроса дали с оспорената заповед границите на защитената местност, описани в координатния регистър на координатните точки, приложение към заповедта, съответстват на границите на буферната зона. Поради неизясняване на тези основни спорни въпроси, правният извод на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е необоснован и незаконосъобразен. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Тъй като за установяване на тези релевантни факти, събирането на писмени доказателства не е достатъчно, настоящият състав счете, че на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, след отмяна на обжалваното решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия