Решение № 6275 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2014 г.

Решение № 6275 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "Хан Крум", № 12, представлявано от управляващия съдружник Б. М. Б., против Решение № 498 от 6.03.2014 г. на В. административен съд по адм. д. № 3029 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 181300767/07.05.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 346/25.07.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - В., с който на дружеството са установени задължения за д. п. м. 08.2012 г. по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 7 200,00 лева по 6 фактури на "В." ЕООД с предмет бяло и червено трапезно вино. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неизлагане на собствени мотиви по спорните фактически и правни въпроси; необосновани фактически изводи за липса на реални доставки по процесните фактури и наличие на обективни данни за злоупотреба с ДДС. Още в ревизионното производство ревизираното дружество и дружеството-доставчик представили достатъчно доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки, а в съдебното производство от трето на спора лице - ТД на НАП София били изискани и приети допълнителни доказателства; съдът без основание не кредитирал приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не е взел предвид спецификата на доставките - дейност по производство и търговия с вино, която е стриктно контролирана и представените в тази връзка доказателства за заприходяване на стоката в дневниците за материална отчетност на данъчния склад, който съгласно чл. 40б от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/ ревизираното дружество е било длъжно да води, както и за подаване на ежемесечни декларации по чл. 87 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Експертното заключение е установило декларирането на процесните стоки. То е установило и пълната проследяемост на стоките от доставчика през влагането им в производството и реализацията им на трети лица, а в таблица 13 на заключението е отразено съответствието на всяка фактура с представените придружаващи я документи относно транспортирането на стоката. Доставките са платени, а регистрацията на фискалното устройство на доставчика не е било във властта на РЛ да проверява. В нарушение на процесуалните правила и необосновано съдът не кредитирал представените в съдебното производство доказателства за транспортиране на стоката от самото ревизирано дружество. Доказана е и последващата реализация на предмета на процесните фактури при безспорното обстоятелство, че РЛ не е имало други доставчици през ревизирания данъчен период. Неправилно данъчен кредит е отказан поради недоказване на произхода на стоката. Съдебното решение е в противоречие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, дадено в Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Необосновани и за първи път изложени от първоинстанционния съд са съображенията за неполагане на дължимата грижа от страна на ревизираното лице като предпоставка за санкционирането му с отказ на данъчен кредит. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОДОП" В. при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, чиято е тежестта да докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки, като първа предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит, не е доказал посочения факт с правно значение. Съдът се е мотивирал по следния начин: 1. не е доказано транспортиране на стоката от самото ревизирано дружество - представените в тази връзка частни документи - товарителници и пътни листи са оспорени от ответника и съдът не ги кредитира; 2. Дейността по производство и търговия с вино е стриктно нормативно регламентирана, доставчикът не е бил регистриран като производител на вино, а РЛ е било длъжно да се осведоми за произхода на стоката, в случай, че не я купува от производител. 3. Не е доказано мястото на съхранение и предаване на стоката; 4. Придружителните документи за превоза не са представени пред компетентната данъчна дирекция съгласно Наредбата за придружителните документи при превоз на местни и вносни вина; Видно от писмо, изх. № 04-01-2-1/21.01.2014 г., доставчикът изобщо не е подавал справка по образец съгл. Приложение № 3 от Наредбата за придружителните документи, в която да фигурират придружителните документи на вино и спиртни напитки.; 5. Не могат да бъдат приети доводите на жалбоподателя, че от негова страна погрешно са изтълкувани разпоредбите на Наредбата за придружителните документи, и доколкото е действал и като превозвач е издал превозните документи. Съдейки по обстоятелството, че РЛ се е снабдило с издадени по съответния ред кочани придружителни документи в периоди преди процесните, режимът за транспортиране на вино е бил известен на жалбоподателя, включително изричните и недвусмислени разпоредби относно задълженото да ги издава лице - изпращач; 6. фискалните бележки, доказващи плащането са издадени от фискално устройство, регистрирано на името на лице, различно от доставчика. Този факт, ведно с обстоятелството, че на фискалната бележка е посочен адрес в гр. София, а виното е "натоварено" в с. Т., обл. П. и платено в брой там, идва в подкрепа на извода, че фискалните касови бележки са съставени с оглед целите на производството. От тези обстоятелства, които съдът е намерил за обективно установени, въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, е приел, че жалбоподателят е знаел или би следвало да е знаел, че покупките му са част от злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, и по принцип би следвало да носи отговорност за използването на фактури, които са издадени от субект, различен от действителния доставчик, или които съдържат невярна информация. В това отношение се е позовал на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС. Решението е неправилно. Постановено е при необоснованост на фактическите изводи на основата на събраните доказателства, довела до неправилно прилагане на материалния закон. Основателно в касационната жалба се поддържа, че нито неоткриването на доставчика на декларирания данъчен адрес, нито което и да е от действията му във връзка със спазване на правилата за търговия с вино, нито липсата на регистрация на негово име на касовия апарат, от който са издадени доказателствата за плащане на данъчната основа и данък по процесните фактури, са относими към предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит на ревизирания получател по фактурите, освен ако, въз основа на обективни данни е установено, че получателят знаел или не е могъл да не знае, че участва в данъчна измама. Това е така, защото това би било частен случай на санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка с отказ на претендираното право поради действия на трето лице, за които той не отговаря. Такава практика е отречена от задължителната съдебна практика по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС на Съда на ЕС и на Съда за защита на правата на човека и основните свободи. Основателни са касационните оплаквания за съществени процесуални нарушения от страна на решаващия съд относно преценката на събраните доказателства. Вярно е, че в ревизионното производство ревизираното лице не е представило пътни листи и товарителници във връзка с твърденията си, че само е извършило превоза на родовоопределената стока със собствени и наети транспортни средства, управлявани от шофьор на дружеството /за което са представени доказателства/, но такива документи не са му били изискани конкретно в ревизионното производство. Видно от представеното бланково Искане за представяне на документи /л. 117 от административната преписка/ от РЛ са поискани транспортни документи във връзка с извършени вътреобщностни доставки /ВОД/, каквито в случая изобщо не се обсъждат. От друга страна, представените едва в съдебното производство пътни листове и товарителници, съответни на всяка от процесните фактури, оспорени от насрещната страна, необосновано са игнорирани от страна на съда с оглед единствено на характера им на късно представени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна факти. Това е така, защото с писмо от 29.11.2013 г. на директора на офис "В." при ТД на НАП София, представено по искане на първоинстанционния съд, е удостоверено и са изпратени придружителни документи за превоз на вино и спиртни напитки серия МФ А-2012, с № № 17751, 17752, 17753,, 17754, 17757 и 17758, изпратени с пощенско клеймо и обратна разписка с ИД PS 7100 001 AM 1 N от 16.08.2012 г. от доставчика "В." ЕООД с посочен точен ЕИК по Булстат. В представените придружаващи документи като изпращач на стоката е вписан прекият доставчик и тези документи на посочената дата са представени на органите по приходите, което е удостоверено от такъв именно орган. Обстоятелството, че това е станало не пред ТД на НАП по регистрацията на получателя, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Загл. доп. - ДВ, бр. 64 от 2003 г.), не променя факта, че такива документи са съществували на посочената дата, в тях като изпращач е посочен именно прекият доставчик и те кореспондират с представените в съдебното производство пътни листове и товарителници. Основателно в касационната жалба се поддържа, че при решаването на основния спорен фактически въпрос: дали фактурираното количество вино е било предадено и налично при ревизираното лице и без което е било невъзможно осъществяването на последващи облагаеми доставки, свързани със същия предмет, първоинстанционният съд е следвало да има предвид, че ревизираното дружество е ползвател на данъчен склад по Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Съдът изобщо не е взел предвид представените в съдебното заседание на 3.12.2013 г. копия на извлечения от Дневници № № 2, 3, 4, 5 и 6, водени по ЗАДС и Наредбата, издадена по чл. 40б от Закона за виното и спиртните напитки и подадените декларации по чл. 87 и Дневници за складова наличност по чл. 88 от ЗАДС. Тези доказателства не са и оспорени в следващото съдебно заседание - на 18.02.2014 г. от ответната страна. В представеното копие от Дневник № 2 за постъпилите суровини и материали за технологични цели процесните фактури са отразени конкретно с точни дати, посочен доставчик, количество на стоката, номер на сертификат за качество. Същите фактури са подробно описани и в мотивите на представения акт за установяваване на административно нарушение по ЗАДС, след което е издадено наказателно постановление по ЗАНН за налагане на имуществена санкция на ревизираното дружество. Всички тези доказателства, преценени в съвкупност, подкрепят тезата на ревизираното лице, че фактурите, по които е отказан данъчен кредит отразяват действителни продажби на вино. Предвид всички изложено, настоящият състав на касационната инстанция намира за необосновани фактическите изводи на административния съд за фиктивност на процесните фактури и доколкото това е било основанието за отказ на претендираното право на данъчен кредит, решението е и материално незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново по същество, с което по жалбата на РЛ РА бъде отменен. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят доказаните направени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 620 лв. общо /545 лв. депозит за вещо лице и 75 лв. държавни такси/. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение