Решение № 5859 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2008 г.

Решение № 5859 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), е образувано по касационни жалби, подадени от министъра на земеделието и продоволствието (МЗП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Иван Каменов и Националната ветеринарномедицинска служба - София (НВМС), представлявана от генерален директор Жеко Байчев, действащ чрез адвокат Тодор Тонев, срещу решение № 245/21.03.2008 г., постановено по адм. дело № 53/2007 г. по описа на Административен съд - Бургас, VII състав. В жалбите се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - кметът на Община Царево и заинтересованата страна Висш съдебен съвет, не изразяват становище по подадените касационни жалби. Заинтересованата страна Министерство на правосъдието оспорва касационните жалби и моли настоящата инстанция да ги отхвърли, като неоснователни, по изложени в писмено становище съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, трето отделение в настоящият съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби намира, че са подадени от надлежни страни в законоустановения срок по чл. 211 АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, поради следното: С обжалваното решение № 245/21.03.2008 г., постановено по адм. дело № 53/2007 г. по описа на Административен съд - Бургас, VII състав, съдът е отхвърлил жалбата на Национална ветеринарномедицинска служба, подадена срещу заповед № РД-01-81/29.01.2007 г. на кмета на община Царево. С последната е разпоредено изземване от Министерство на земеделието и горите (съобразно актуалното му наименование към момента на издаване на акта), на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ III в кв. 10 по плана на Царево и е определен 14 - дневен срок за доброволно изпълнение, след изтичане на който е насрочено принудителното изпълнение на акта. В мотивите на заповедта е изложено, че с писма от 07.02.2006 г., 12.09.2006 г. и 01.11.2006 г. кметът на община Царево е уведомил МЗГ за учреденото на Висшия съдебен съвет, право на строеж върху горепосочения имот, отреден "за съд и прокуратура" съгласно влязъл в сила ПУП - ПРЗ на Царево, одобрен със заповед № РД-01-989/09.12.2004 г., както и че е открито административно производство по чл. 65 ЗОбС. Предвид това, че общината се легитимира като собственик на имота по Акт за общинска собственост (частна) № 43/28.11.2005 г. и липсата на правно основание за владеенето или държането му от МЗГ (респективно от Националната ветеринарномедицинска служба при това министерство) е прието, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изземването му по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. В обжалваното решение е констатирано, че заповедта е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон или неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Съдът го е основал върху установите по делото, релевантни за предмета на спора обстоятелства и приложимия закон. Във връзка с доводите, наведени в касационните жалби следва да се отбележи, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително страните по делото са определени в съответствие с правилото на чл. 153, ал. 1 АПК. С оглед естеството на обжалваната заповед, съобразена е приложимата разпоредба на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, според която общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно в тази връзка от съда е взето предвид, че за имота, изземването на който е разпоредено в обжалваната заповед, има съставен Акт за общинска собственост (частна) № 43/28.11.2005 г. Във връзка с оплакванията в касационната жалба на МЗП, следва да се отбележи, че изменението на подробния устройствен план действително не влече промяна на титулярите на правото на собственост върху имотите по този план. Но в случая, след обособяването на отделни урегулирани поземлени имоти, в т. ч. на УПИ III, в кв. 10 по плана на Царево, последният е отписан от актовите книги за държавна собственост - частна (видно и от отбелязването по АДС № 1434/17.06.95 г., в който е отразено предоставянето му за управление на НВМС), съгласно заповед № РД-11-311/15.11.2005 г. на областния управител на област Бургас, издадена на основание чл. 78 ЗДС вр. § 42 ПЗР ЗОбС, по искане на кмета на община Царево. Следователно, липсва основание да се приеме, че за МЗГ към момента на издаване на обжалваната заповед е налице основание да владее или държи този имот. Ирелевантно за предмета на спора е и наведеното от НВМС твърдение, че като включен в баланса на службата (ведомство по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС), имотът има характера на публична държавна собственост и поради това горепосочената заповед на областен управител на област Бургас е издадена от некомпетентен орган според чл. 78, ал. 2 ЗДС. Изложеното сочи на наличие на спор за материално право, който следва и може да бъде разрешен само по общия исков ред, съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДС и съответно чл. 64, ал. 2 ЗОбС. Липсата на данни такъв спор да е решен с влязло в сила решение, (по което да са признати самостоятелни права върху имота на МЗГ или НВМС) и останалите установени по делото обстоятелства, налагат извод за законосъобразността на обжалвания административен акт, а оттам и за правилността на постановеното първоинстанционно решение. По изложените съображения подадените касационни жалби са неоснователни, а обжалваният съдебен акт, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение