Решение № 7592 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1818/2018 г.

Решение № 7592 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1818/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен" - О. П., чрез проц. представител юрисконсулт К. С., против решение № 2257/18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1815/2017 г. по описа на Административен съд П. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Л. П. против заповед № РД-17-379 от 24.04.2017 г. на кмета на район "Централен" - О. П., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: стопанска постройка с приблизителна площ 12.00 кв. м., намираща се в югоизточната част на ПИ 818, вкл. в УПИ II-818, 815, кв. 468-стар, по плана на Трета градска част, с адм. адрес: ул. "Г. В." №..., гр. П., изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ - без одобрени проекти и без надлежно издадено разрешение за строеж. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни крайни изводи. Правилно решаващият съд е отбелязал, че в оспорената заповед изобщо не са изложени мотиви за годината на построяване на сградата и такива за приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Не е изследвано и изпълнението на основното застрояване и отразяването на процесната постройка в отменените планове - ПУП-ЗРП и КП и действащите планове. Липсата на мотиви относно посочените обстоятелства, обаче, не освобождава първоинстанционния съд от задължението да ги изследва и изложи мотиви в тази връзка, което е сторено. Установено е, че и към годината на построяване и към сегашната нормативна уредба, постройката е можело да бъде разрешена като допълващо застрояване в имота, след като вече е била изпълнена жилищната сграда от основното застрояване през 1958-1960 г. И от двете страни тя е долепена до плътни огради, което предполага нейната нормативна допустимост. Видно от извлеченията по плановете, одобрени през 1965 г., 1972 г. и 1984 г., постройка на мястото на сегашната процесна такава е имало още през 1965 г. с размери, близки до сегашните. В. е изведеният краен извод, че процесният незаконен строеж не подлежи на премахване като търпим такъв. В тази връзка правилно и законосъобразно е приета изслушаната СТЕ, в която вещото лице е изложило подробни и обосновани факти и изводи относно приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ въз основа на доказателствата. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Н. Л. П. следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300 (триста) лева, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав