Решение № 6397 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2009 г.

Решение № 6397 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Петрова срещу решение № 1050 от 17.11.08 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 3998/07 г., в частта му, в която е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № 20003485 от 06.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1171/23.07.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 16698.74 лв. и определения допълнително корпоративен данък в размер на 3265.25 лв. ведно със съответните лихви и относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2005 г. със сумата 22602.60 лв. и определения допълнително корпоративен данък в размер на 3390.39 лв. ведно със съответните лихви, както и в частта за определените лихви върху невнесени авансови вноски за 2005 г. С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че приложението на разпоредбите на чл. 13 и 14 във вр. с чл. 15 от ЗКПО изискват наличието на определен противоправен резултат. След като законодателят е посочил като основание за корекция на финансовия резултат отклонението в размер на по-малко и повече от 1/4 от законната лихва към момента на сключването на процесната сделка, то на още по-голямо основание същият следва да бъде коригиран в случаите, когато лихва изобщо не е била договорена. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло РА, както и присъждане на юристконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Емония Фарматех" - ЕООД - гр. София - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. За да отмени РА в частта му, в която е увеличен финансовият резултат на ревизираното дружество за данъчните периоди 2004 г. и 2005 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 13 и 14 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО , съдът е приел, че прилагането на цитираните законови норми изисква наличието на определен противоправен резултат като пряка последица от търговските и финансови взаимоотношения между страните, а такъв в случая не е налице. Административният орган твърди, че жалбоподателят осъществява търговските си и финансови взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата му, но това негово твърдение не се доказва от събраните по делото доказателства. Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., касационната жалба е основателна. От фактическа страна е установено, че през 2004 г. между "Емония Фарматех" - ЕООД в качеството му на заемодател и "Емония Фарматех Интернационал" - ООД - Румъния като заемополучател са сключени три договора за заем съответно - на 23.04.04 за сумата от 100 000 евро или левовата равностойност на 195 583 лв. ; на 23.04.04 г. за сумата 36 000 евро или левовата равностойност на 70 409.88 лв. и на 03.02.04 г. за сумата от 30 000 евро или левовата равностойност на 58 674.90 лв. Сумите, според уговореното в договорите, следва да бъдат върнати, когато заемополучателя отчете печалба. Лихва не е договорена. Не се спори също така, че страните по договорите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО . Органът по приходите е приел, че от страна на жалбоподателя лихва не е начислявана и отчитана като приход, поради което е налице отклонение от данъчно облагане, поради намаляване размера на печалбата по смисъла на чл. 13 и 14 от ЗКПО и чл. 15, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 2 от същия закон. В чл. 14.