Решение № 301 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 335/2008 г.

ВКСII гражданско отделение13.05.2009 г.докладчик Емануела Балевска

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 187 от 25.10.2007 г. по гр.въз.д. № 304/2007 г. на Варненския апелативен съд, с която е оставено в сила Решение № 162 от 16.04.2007 г. по т. гр.д. № 643/2006 г. на Варненския окръжен съд в уважената част на заявения от "MSC"- гр. Ж., Ш. иск срещу А. "М", на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Мотиви

Решение № 301 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 335/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). А. "М" София обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 187 от 25.10.2007 г. по гр.въз.д. № 304/2007 г. на Варненския апелативен съд, с която е оставено в сила Решение № 162 от 16.04.2007 г. по т. гр.д. № 643/2006 г. на Варненския окръжен съд в уважената част на заявения от MSC - гр. Ж., Ш. иск срещу агенцията на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради незачитане на доказателствата по делото и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на А. "М" е оставил в сила решението на окръжния съд по уважения иск на търговско дружество "MSC" - Ж., Ш., приемайки на базата на самостоятелни фактически и правни изводи, че искът за присъждане на обезщетение за ползването на контейнери за превоз на товари по море, собственост на търговското дружество, от органите на агенция М., без основание за посочения период от време, е доказан по основание и размери на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. "MSC" - Женева, Ш. е предявил иск срещу "А"М" - България за сумата от 20419.67 лв., на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД . В рамките на надлежно регистриран предмета на дейност - превоз на контейнеризирани товари, търговското дружество ищец се легитимира като превозвач и собственик на транспортни контейнери с номера: MSCU 288240: MSCU 9229571; MSCU 8670983 CARU 4935392: CRLU 1231704 и TRLU 1831285. През 2005 г. с посочените контейнери са извършени превози до Пристанище В., при което от страна на органите на митническия контрол, по причини извън превоза, за нарушения на Закона за митниците /ЗН/ превозените стоки/ дрехи втора употреба/ са отнети в полза на държавата, без да се освободят контейнерите . Като се поддържа, че задържането е станало от ответника, без съгласие на собственика и контейнерите са ползвани като склад, без да се заплаща наем за това ползване, търговското дружество претендира обезщетение в размер на пропуснатата полза. За да уважи иска на заявеното основания - чл. 59 ЗЗД, решаващият съд е приел, че е налице неправомерно разместване на блага и съобразявайки констатациите на съдебно-икономическата експертиза за размер на сумите ведно с дължимата лихва от 30.06.2006 г., както следва - за контейнери MSCU 288240; MSCU 9229571; MSCU 8670983 CARU 4935392- сумата 4 537.52 лв.; по ф- ра № 1227/13.04.2005 г. за контейнер CRLU 1231704 - сумите 3 813.87 лв. и по ф-ра № 1169/8.04.2005 г. сумата 704.09 лв. или общо 4537.50 лв. по ф-ра № 8856/27.06.2005 г. и за контейнер TRLU 1831285 - сумата 7881.99 лв. по ф- ра № 9894/05.12.2005 г. т. е. общо за сумата 16 856.01 лв. и лихви общо за сумата 1 905.85 лв. За да приеме, че задържането на контейнерите е без основание, съдът е базирал изводите си на писмените доказателства по делото и по конкретно на Писмо М 47-77/30.03.2005 г.от Началника на митницата - до Спедиция В. за извозване на стоката до складова база и освобождаване на контейнерите и Писмо № М 47-373/15.04.2005 г. от Началника на Митница -Варна в отговор до търговското дружество, с което се признава задължението и се сочи датата 17.03.2005 г., като първи ден за изискуемост и разпоредбите на ЗМ - чл. 60, ал. 1 ЗМ за надлежните действия на органите при придобиване на стока в полза на държавата и на чл. 829 от ППЗМ, за необходимостта след поставяне на стоките отнети в полза на държавата в режим на митническо складиране т. е.за разтоварването им в митнически склад. Релевираните доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушено правото на защита в резултат на необсъждане на доводи, липсва на доказателства за наличие на облигационно правоотношение по договора за превоз, липсата на доказателства за забава на кораба при товаро-разтоварните дейности, са неоснователни и не почиват на данните по делото и събрания доказателствен материал. Правилно и законосъобразно е определен размера на дължимото обезщетение. Експертиза е определила същото като такса демюрейдж, начислявайки складовите разходи за ползване на контейнер като склад като се е позовала на Телефаксно съобщение № 833 от 21.11.2005 г., касаещо приложението на "Условия за цени и услуги на Пристанище В. ЕАД"и по конкретно посочената в т. 1 цена от 20 евро на ден. След като представителят на ответника не е оспорил в съдебно заседание приемането на експертизата като доказателство, не е поискал нейното разширяване и не е предложил друг начина на изчисляване на обезщетението или други доказателства в насока на точното изчисляване на дължимата наемна цена, а и в касационната жалба не се сочи друг начин на базата на който би довел до резултат, по благоприятен за страната, релевираният довод, че наемната цена е некоректна, тъй според посочените условия това е цена за ползването на открит/закрит пристанищен стиф - т. е. за ползване на пристанищно съоръжение, а не за складова площ, не може да бъде възприет като основателен на настоящия етап на производството по делото. Процесуално нарушение би било ако тези доводи бяха своевременно релевирани - при обсъждане или приемане на експертизата и решаващият съд не ги е анализирал. След като е нямало спор, то необсъждането им от въззивния съд не може да се вмени като негово порочно процесуално поведение - нарушение на процесуални правила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на ВКС- гражданската колегия

Цитирани разпоредби

2