Решение № 7377 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. О. Р., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез адв. В. Петков, срещу Решение 7816 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело 7706/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10944 от 05.07.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба, смята решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура с писмено становище и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. О. Р., гражданин на Руската Федерация против решение 10944 от 05.07.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че кандидатът за статут е напуснал страната си без да е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално, като първоначално е отпътувал за Турция, след което е пристигнал легално в България. Основната причина, на която се е позовал жалбоподателя е, че има различна гражданска позиция относно войната с Украйна, както и че може да бъде мобилизиран след връщането му в Русия. Предвид така установеното първоинстанционният съд е приел, че хипотетичните твърдения на жалбоподателят, че може да бъде мобилизиран не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като тази хипотетичната вероятност да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Горното го е мотивирало да приеме, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е съжденията на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустим и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Не са допуснати и съществени нарушения на процесуалния закон. Изложените от търсещият закрила съображения са свързани основно с несъгласието му с войната в Украйна, и вероятността ако се върне в страната си да бъде мобилизиран, отказът от което би довело до наказателно преследване и би го поставил в опасност от официалните власти в Русия. Горното не се подкрепя от данните и ангажираните доказателства по делото, а се основава единствено на твърденията на касатора. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касатора е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява жалбоподателят да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че касаторът е дошъл в България като е напуснал Руската федерация легално, с валиден паспорт без да са му оказвани каквито и да било пречки. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата за бежанец история, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Според нея опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Тази разпоредба е относима към нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, в която се съдържа изискването опасенията от преследване да са основателни, обосновани. В случая няма никакви данни в тази насока. В този смисъл обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му мнение по отношение на войната с Украйна или ще бъде мобилизиран, са само предположения, които не са обосновавани с доказателства. В представената в касационното производство справка не се посочва, че в Русия има обща мобилизация, като усилията на наборните служби в страната са насочени към привличане на професионални войници. В тази връзка няма твърдения и данни да е осъществен какъвто и да било контакт между касатора и военното командване, търсещият закрила не е получавал призовки до този момент, от което следва, че опасенията му от мобилизация не са основателни и обосновани, поради което не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за да получи статут на бежанец. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, настоящия състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история и правилно е достигнал до извода, че за търсещия закрила не съществуват законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред първоинстанционния съд е представена Справка вх. ЦУ-1415/19.09.2023 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация, която справка видно от проведеното на 21.11.2023 г. открито съдебно заседание жалбоподателят не е възразил да бъде приета. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил осъждан. Изрично заявява, че е напуснал страната си легално със самолет до Турция, след което е преминал българската граница на 17.10.2022 г. с българска туристическа виза. От така заявеното става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към него. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Напротив, самият молител споделя, че не е имал проблеми с официалните власти и не е получавал призовка. Следващо обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраните от органа данни за положението в Русия, се установява, че състоянието на сигурността в държавата е стабилно, както и че не се установява реална опасност от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Представената пред настоящата касационна инстанция нова справка относно Руската Федерация не сочи на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Следва да се приеме, че съобразно справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход съгл. § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение