Решение № 3625 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Околна среда" 2021-2027 г. (ПОС) срещу Решение 4695 от 08.12.2024 г. на Административен съд Пазарджик по административно дело 1051/2024 г.

С обжалваното решение съдът отменя Решение N-162 от 29.08.2024 г. на ръководителя на УО на ПОС, с което на Община Пазарджик е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор 99-ЗОП-30 от 06.12.2023 г. с Балкант ЕООД, за нередност за нарушения на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.).

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Програма "Околна среда" 2021-2027 г., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че от първоинстанционния съд, не е извършен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и съдържанието на акта, а това е довело до неправилни правни изводи, за липса на посоченото нарушение.

Сочи, че неправилно и необосновано е прието от съда, че в административният акт, не са изложени фактически обстоятелства към сочената за нарушена разпоредба на ЗОП , тъй като в последния, прецизно са установени фактите, относими към констатираното нарушение.

Излага подробни доводи, че с оглед предмета на процесната обществена поръчка и наличието на една единствена възможност за предаване на отпадъците при хипотезите на чл. 39, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), възложителят е следвало да представи възможност да участват в обществената поръчка икономически оператори, които притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци и имат сключен договор с лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по реда на чл. 35, ал. 1 ЗУО, за дейности с ОЧЦМ (отпадъци от черни и цветни метали).

Като не е направил това, според касатора, възложителят Община Пазарджик, е ограничил участието на икономическите оператори, които разполагат с регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци и имат сключен договор с лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително, но самите те не притежават комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 ЗУО.

Твърди, че поставеното изискване, изключвайки хипотезата на чл. 39, ал. 3, т. 3 ЗУО не е съобразено с предмета и сложността на поръчката, тъй като на пазара има икономически оператори с по-лек регистрационен режим, които са способни да изпълнят предмета на поръчката.

Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, в случай че същите са над минимално определения размер съгласно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) като същото бъде съобразено и с даденото тълкуването в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.

Ответникът по касационната жалба Община Пазарджик, счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения по касационните основания, като счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт.

Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е Решение N-162 от 29.08.2024 г. на ръководителя на УО на ПОС, с което на Община Пазарджик е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор 99-ЗОП-30 от 06.12.2023 г. с Балкант ЕООД.

На 13.03.2024 г. между УО на ПОС и Община Пазарджик е сключен Административен договор Д-34-10 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16FFPR002-5. 001 За по-чист въздух! , за изпълнение на проект BG16FFPR002-5. 001-0002 Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Пазарджик , на стойност 48 699 163, 01 лева.

На 17.09.202 г., с Решение 11-00-355, кметът на Община Пазарджик обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Демонтаж и предоставяне за рециклиране стари високоемисионни отоплителни устройства (печки и котли) за битово отопление, работещи с твърдо гориво дърва и/или въглища .

В предмета на поръчката са включени следните дейности:

1. Демонтаж на стари отоплителни устройства на дърва/въглища и прилежащите им елементи в жилищните имоти на лица, сключили договор с Община Пазарджик за подмяна на тези устройства, посочени от възложителя в

изричен списък;

1. Обезопасяване и превеждане в състояние за транспорт на демонтираните стари отоплителни устройства и прилежащите им елементи.

1. Пренасяне (изнасяне) на отоплителното/отоплителните устройство/устройства и прилежащите им елементи до външния вход на сградата, в която се намира домакинството на лицето по т.1.

1. Натоварване и транспортиране на демонтираните отоплителни устройства и прилежащите им елементи до площадка, притежаваща необходимите документи за предварително третиране и временно съхраняване с цел последващото им предоставяне за рециклиране.

1. Разтоварване на демонтираните стари отоплителни устройства и прилежащите им елементи на площадката за третиране на отпадъците.

1. Претегляне на кантар на доставените демонтирани отоплителни устройства и прилежащите им елементи, идентификация на отпадъка, издаване на Протокол за приемане отоплителни устройства на площадка за третиране на отпадъка, ведно с кантарни бележки, съдържащи вида и количеството на приетия отпадък и документ за изкупната стойност на отпадъка. Завеждане на отпадъка в отчетните книги с цел последващото му третиране за рециклиране.

1. Превеждане на изкупната стойност на формирания отпадък от старите отоплителни устройства по банкова сметка на възложителя.

В Раздел III Правна, икономическа, финансова и техническа информация , т. 1. 1) Годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри , от обявлението от страна на възложителя са поставените следните изисквания:

1. Участникът в процедурата трябва да притежава регистрационен документ за дейности с отпадъци, издаден по реда на Глава пета, Раздел II от ЗУО, във връзка с чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО, за събиране и транспортиране на отпадъци с код 20 01 40 - метали.

1. Участникът трябва да притежава разрешение, издадено по реда на Глава пета, Раздел I ЗУО или комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, раздел II ЗООС. Разрешението за дейности с отпадъци трябва да е за площадка/и за временно съхраняване и разделяне на отпадък с код 20 01 40 с разрешение за дейности по оползотворяване с код R12 и R13.

Документацията за обществената поръчка е публично достъпна на интернет адрес: https: //app. eop. bg/today/329211.

На 06.12.2023 г. между Община Пазарджик и Балкант ЕООД е сключен Договор 99-ЗОП-30 с предмет: Демонтаж и предоставяне за рециклиране стари високоемисионни отоплителни устройства (печки и котли) за битово отопление, работещи с твърдо гориво дърва и/или въглища , на стойност 269 535, 00 лв. без ДДС, съответно 323 442, 00 лв. с ДДС.

На 17.07.2024 г. ръководителят на УО на ПОС уведомява Община Пазарджик за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 29.07.2024 г. Общината представя възражение.

На 29.08.2024 г., с Решение N-62, ръководителят на УО на ПОС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) определя на Община Пазарджик финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор 99-ЗОП-30 от 06.12.2023 г., с Балкант ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед РД-772 от 02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на акта е определен за ръководител на Управляващия орган на Програма Околна среда 2021 - 2027 г. .

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, от формална страна в исканата от закона писмена форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

Излагайки подробен анализ на фактите по делото и относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд приема, че в дейностите по процесната обществена поръчка, се включва и демонтажа на отоплителните устройства на дърва/въглища и прилежащите им елементи, изнасянето, натоварването и транспортирането им до площадка, притежаваща необходимите документи за предварително третиране и временно съхраняване, претеглянето на кантар и разтоварването им, разкомплектоването, разделянето и сортирането на получените метални отпадъци по вид, наименование и код съгласно Наредба 2 за класификация на отпадъците, предаването на сортираните метални отпадъци за последващо оползотворяване с цел рециклиране и превеждането на получените приходи от предаването на металните отпадъци по банкова сметка на възложителя.

Според съда именно изброените дейности попадащи в предмета на процесната обществена поръчка, в това число не само по събиране и транспорт, но и за третиране на събраните отпадъци, налагат поставянето на изискване от възложителя, участниците да притежават разрешение издадено по реда на Глава пета, Раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, Раздел II от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУО.

Обосновава изводи, че извършването на дейности по третиране на събраните отпадъци, могат да бъдат осъществявани само от лица, разполагащи със съответното разрешение по ЗУО или със комплексно разрешително по ЗООС, предвид което счита, за неправилни и необосновани изводите на УО, че поставеното изискване е непропорционално спрямо предмета на процесната обществена поръчка и ограничително по отношение на потенциалните участници и има възпиращ ефект по отношение на последните.

Съдът приема, че предметът на обществената поръчка и нейният обхват могат да бъдат изпълнени и от участници, които притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, които имат сключен договор с лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 за дейности с ОЧЦМ, като за изпълнението предмета на поръчката не е от значение дали участникът ще бъде лице по чл. 39, ал. 3, т. 2 ЗУО или лице по чл. 39, ал. 3, т. 3 ЗУО.

Предвид изложеното първоинстанционният съд приема, че не е налице посоченото от УО нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2, доколкото за да съществува нарушение на посочената разпоредба, въведеното изискване не само следва да ограничава участието на лица в обществената поръчка, но това ограничаване следва да бъде и необосновано, каквото според съда, поставеното от възложителя изискване не е.

Счита, че от страна на УО не се доказва наличието на основание за определяне на финансова корекция.

Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по него.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция.

Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и от формална страна съдържа изискуемите реквизити, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Относно нарушенията на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП:

Административният орган приема, че съгласно одобрения проект в Основните дейности под Дейност 13 Демонтаж на съществуващите уреди , се предвижда демонтираните отоплителни уреди, да бъдат предавани за последващо третиране на лица, извършващи дейности с отпадъци от черни и цветни метали с битов характер за транспорт до площадката за съхранение и рециклиране и последващо третиране. УО приема, че предвид текста на дейностите по одобрения проект в предмета на процесната обществена поръчка, не се включват дейности по третирането на отпадъците. Обосновава подробни изводи, че предвид предмета и основните дейности на поръчката, в това число демонтаж, обезопасяване и превеждане в състояние за транспорт, пренасяне (изнасяне), натоварване и транспортиране, разтоварване, претегляне, идентификация на отпадъка или дейности по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗУО, не предполага участниците в процедурата за избор на изпълнител по процесната обществена поръчка да притежават разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 ЗУО.

Административният орган приема, че с поставеното изискване, възложителят е ограничил участието на икономическите оператори, които разполагат с регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци и имат сключен договор с лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 ЗУО, за дейности с ОЧЦМ, но самите те не притежават комплексно разрешително. Следвало е възложителят да предостави алтернативна възможност, както е уредено в специалния закон, защото несъобразявайки се с разпоредбите на чл. 39, ал. 3 т. 3 ЗУО, необосновано е ограничил потенциално заинтересованите лица.

Тези изводи са неправилни.

Безспорно е, че възложителят притежава оперативна самостоятелност при определяне изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Той най-добре познава нуждите си и начина за изпълнение на предмета на поръчката изцяло, в срок и качествено. Предвид чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП обаче поставените критерии за подбор трябва да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Възлагащият орган може да наложи изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има възможност да изпълни възлаганата поръчка.

На първо място е необходимо да се обърне внимание на факта, че неправилно от страна на административния орган е направен анализ и позоваване на дейностите, които са част от одобрения проект, за изпълнение на който е предоставена безвъзмездната помощ, а не на дейностите предвидени в процесната обществена поръчка.

Възложителят посочва в документацията по поръчката, че в предмета на същата попадат дейности и по разтоварване на демонтираните стари отоплителни устройства и прилежащите им елементи на площадката за третиране на отпадъците (посочено в т. 5), претегляне на кантар на доставените демонтирани отоплителни устройства и прилежащите им елементи, идентификация на отпадъка, издаване на Удостоверение за приемане на отоплителните устройства на площадка за третиране на отпадъка, ведно с кантарни бележки, съдържащи вида и количеството на приетия отпадък и издаване на документ за изкупната стойност на отпадъка към момента на приемане на отпадъка. Завеждане на отпадъка в отчетните книги с цел последващото му третиране за рециклиране (т. 6) и превеждане на изкупната стойност на формирания отпадък от старите отоплителни устройства по банкова сметка на възложителя (т. 7).

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 44 от Допълнителните разпоредби на ЗУО, "третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.

Видно от предмета на процесната обществена поръчка и включените в него дейности (по т. 5 и т. 6), за изпълнителя е предвидено задължение не само за събиране и транспортиране, но и за третиране на събраните отпадъци, а последното е дейност, чието осъществяване съгласно ЗУО, предвид което както правилно приема и първоинстанционният съд, следва да бъдат извършвани единствено от лица, разполагащи със съответно разрешение.

Именно дейностите попадащи в обхвата на процесната обществена поръчка и специалния нормативен ред, определящ лицата които имат право да извършват дейностите по третиране на отпадъци , налагат възложителя при поставяне на критериите за подбор към участниците, да не може да въведе по-облекчен режим от нормативно определения.

Противно на доводите на касатора, изискването към участниците за притежаване на разрешение или комплексно разрешително е продиктувано и от целесъобразността на проведената обществена поръчка, която следва да избере за изпълнител кандидат, който да може да изпълни всички дейности, предмет на бъдещия договор.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че с поставянето на процесното изискване не се ограничава необосновано кръгът на потенциални заинтересовани лица от участие в процедурата, тъй като без изискуемото, разрешение, издадено по реда на Глава пета, Раздел I ЗУО (или комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, раздел II ЗООС) за конкретните посочени кодове за отпадък и за дейности по оползотворяване, изпълнителят не би могъл да осъществи в цялост заложените в техническата спецификация дейности.

Хипотезата на чл. 39, ал. 3, т. 3 ЗУО, на която се позовава административният орган, допуска облекчен режим само по отношение предаването на отпадъци в случаите по чл. 39, ал. 2 ЗУО, но не и по отношение на тяхното последващо третиране, каквото се изисква от изпълнителя, а по отношение на третирането на отпадъците изискванията на закона са императивни и не е приложим по-облекчен режим.

Следователно както правилно приема и първоинстанционният съд не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Липсата на установено нарушение прави ненужна преценката дали същото е правилно квалифицирано от УО, като нередност по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Предвид гореизложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Община Пазарджик, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя в размер на 100, 00 (сто) лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Министерството на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение