Решение № 4978 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 509/2009 г.

Решение № 4978 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 509/2009 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Разград против Решение № 94/3.12.2008 г., постановено по адм. д. № 133/2008 г. на Административен съд гр. Разград, с което е отменено Решение № 61/25.07.08 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него Разпореждане № 77/19.06.08 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" гр. Разград. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 52а и чл. 53 от КСО, тъй като лицата, на които ответният по касация изпълнител на медицинска помощ, е изплащал обезщетения за отглеждане на малко дете през релевантните периоди, не са били "осигурени лица" по смисъла на приложимите материални норми, преценени ведно с разпоредбата на чл. 10 КСО и са нямали право на тях, поради което процесните месечни парични обезщетения по чл. 52а КСО, са били неоснователно изплатени и следователно, законосъобразно са издадени отменените административни актове за тяхното възстановяване в бюджета на ДОО. Това именно обосновавало извода, че изплатените обезщетения от ответната лекарска практика, регистрирана и като ЕТ, представляват причинена щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 110, ал. I, т. 1 КСО. Като е изградил обратни на тези изводи, касаторът счита, че АС гр. Разград е постановил неправилно решение. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба на ЕТ "Д-р Георги Караасенов-АПМП-ИП" с. Владимировци, Област гр. Разград. Ответникът по касация - ЕТ "Д-р Георги Караасенов-АПМП-ИП" с. Владимировци, Разградска област, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество неоснователна. За да отмени оспорения административен акт в производство по АПК, във вр. с чл. 118 КСО, Административният съд гр. Разград е приел, че по силата на императивните разпоредби на чл. 335, ал. I КТ, във връзка с чл. 68, ал. V и чл. 69, ал. I КТ, преценени в светлината на нормата на чл. 10 КСО, обуславящите процесните осигурителни правоотношения, трудови такива с двете служителки-майки не са били прекратявани през релевантните периоди, от което е извел извод, че и съответните им осигурителни права по чл. 52а и чл. 53 КСО, не са били прекъсвани или прекратявани. Този резултат е правилен, като съответен на установените факти по делото и закона. Обратен е по съдържание на решаващите изводи на органа по осигуряването, поради което е мотивирал отмяната на оспорените административни актове, според които първоначалният жалбоподател бил разходвал неправомерно суми за изплащане на обезщетения за отглеждане на малко дете за Нилгюл Неждет Азис за периода: 04.03.06 г.-15.12.07 г. в размер на 3621.82 лева и лихва от 1084.53 лева, както и за Селиха Мехмед Кязимова за периода: 31.12.04 г. - 16.05.06 г. в размер на 2086.19 лева и лихва от 1289.16 лева, поради липса на валиден трудов договор между осигурителя и двете служителки (медицински сестри), получили обезщетението. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в производство пред Административния съд гр. Разград е оспореното от ЕТ "Д-р Георги Караасенов-АПМП-ИП" с адрес на управление: с. Владимировци, ул. "Н. Петков" № 7, област гр. Разград, Решение № 61/25.07.08 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Разград, с което е оставена без уважение жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 77/19.06.08 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет вх. № 1/03.06.08 г. в общ размер на 8081.70 лева, от които 5708.01 лева главница, представляваща изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение за лицата Нилгюн Неждет Азис и Селиха Межмед Кязимова за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и 2373.69 лева - лихва. Правилно първоинстанционният съд е установил правнозначимите за спора факти. Ответният по касационната жалба изпълнител на медицинска помощ, като работодател, респ. осигурител по смисъла на чл. 5, ал. I КСО, е сключил ТД № 4/01.01.2005 г. с Нилгюл Неждет със срок на действие до 01.01.2006 г. включително. По време на така учреденото валидно трудово правоотношение (ТПО) е настъпил осигурения риск "майчинство", в етапа му "бременност и раждане" (към 01.11.05 г.) и като осигурено лице, за което са били изпълнени двете кумулативни предпоставки на нормата на чл. 48а КСО (в приложимата му редакция от изм. ДВ, бр. 69/04 г.) е разрешено ползването на отпуск по чл. 163, ал. I КТ и изплащано обезщетение по чл. 49 КСО. По време на този отпуск и поради изтичане на срока на трудовия договор, в последния му уговорен ден - 01.01.06 г., при хипотезата на чл. 119 КТ, страните са подписали допълнително споразумение към него, по силата на което са се съгласили той да продължи действието си при условията на чл. 67, ал. I, т. 1 КТ, т. е. като безсрочен такъв. На 15.12.2005 г. осигурената Нилгюл Неждет е родила живо дете (л. 101) и след изтичане на срока на разрешения й отпуск за бременност и раждане, който е и в законоустановен размер от 135 дни към относимия период, на 14.03.2006 г. й е бил разрешен допълнителния отпуск по чл. 164, ал. I КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. По силата на изричната норма на чл. 46, ал. I от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), ползването на този отпуск се разрешава от деня, посочен в заявлението на служителката-майка и няма законова възможност да й бъде отказан. При наличието на условията на чл. 53 КСО й е начислявано и теглено от бюджета на ДОО парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 15.12.07 г., което именно е преценено от административния орган като незаконосъобразно и е разпоредено възстановяването му от осигурителя. Селиха Мехмед Адем, която видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л. 48) се легитимира и с фамилно име Кязимова, е сключила срочен трудов договор с ответника в настоящото производство, на 01.01.2003 г., чиито срок е изтичал на 31.12.2003 г. От приложените по делото, включително и в административната преписка, ведомости за заплати за м. 01.2004 г., се установява, че служителката е продължила да работи след изтичането на срока му повече от пет работни дни, тъй като е получила пълно трудово възнаграждение за целия месец януари на 2004 година. Работодателят не е възразил писмено и по силата на законовата фикция в чл. 69, ал. I КТ, срочният трудов договор се е превърнал в такъв за неопределено време, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Ето защо ирелевантен за спора се явява сключеният нов срочен трудов договор на 01.01.2004 г., щом като предходния такъв не е прекратен писмено (чл. 335 ал. I КТ), а напротив, при хипотезата на чл. 69, ал. I КТ се е преобразувал в безсрочен. По силата на това фактическо и правно състояние на трудовоправната връзка между Селиха Кязимова и ответника, е продължено битието и на осигурителното правоотношение. Социалният риск "майчинство" по отношение на нея е настъпил на 29.03.2004 г., което се установява от първия издаден болничен лист за бременност и раждане, касаещ периода: 29.03.04 г.-13.05.04 г. На 16.05.2004 г. тя е родила живо дете (л. 94). След изтичане на срока по чл. 50, ал. 1 КСО за обезщетението по чл. 49 КСО и по време на разрешен й отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, е начислявано и изплащано обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. Тези разходи от ДОО, досежно периода: 12.08.2004 г. - 16.05.2006 г. са преценени от органите по социалното осигуряване като неоснователно направени от осигурителя, тъй като са счели, че след 01.01.2004 г. служителката е била с прекратени осигурителни права, поради липсата на валидно ТПО. По така установените от съда факти не се спори между страните. От тях обаче се градят различни изводи, като административният орган - касационен жалбоподател счита, че с прекратяването на трудовите договори, както следва: със Селиха Кязимова по силата на Заповед от 01.01.06 г. (л. 93) и с фактическото изтичане на срока по договора с Нилгюл Неждет на 31.12.2005 г., независимо от представените последващи ТД и допълнителни споразумения, е настъпило прекъсване на трудовото и съответното на него осигурително правоотношение с двете служителки, поради което начислените им обезщетения по чл. 53 КСО за първата - след 12.08.2004 г., а за втората - след 14.03.2006 г., се явяват неправомерно изплатени и съставляват щета на ДОО, подлежаща на възстановяване от ответника по касация. Този формален подход от страна на органите по общественото осигуряване, е довел до механичното прилагане на правни норми и не намира оправдание във фактите и действителните правоотношения между страните по трудовите договори. Първоинстанционният съд правилно е приел, че трудовоправната връзка с двете служителки-майки не е била прекъсвана през релевантните периоди и законосъобразно ответникът им е разрешил ползването на допълнителния отпуск по чл. 164 КТ и изплащал съответното обезщетение по чл. 53 КСО. Извършеното тълкуване на нормата на чл. 68, ал. III КТ (в приложимата редакция към 01.01.04 г.), както и на ограничителната разпоредба на чл. 68, ал. IV КТ, в тяхната систематична връзка с ал. V на чл. 68 КТ, е законосъобразно и е обосновало правилния извод на АС гр. Разград за безсрочния характер на ТПО между ответника и Селиха Кязимова след 31.12.2003 г. и на това самостоятелно основание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АС гр. Разград, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение