Решение № 4002 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2015 г.

Решение № 4002 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по искане на Мария Величкова Венкова, Валентин Любомиров Георгиев и Димитър Любомиров Георгиев, тримата представени от адв. Людмила Костова, за отмяна на влязлото в сила решение № 9985/15.07.2014 г. по адм. д. № 1231/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. Твърди се наличие на ново обстоятелство - обявеното в началото на м. януари 2015 г. на сайта на ИА "Пътна инфраструктура" предложение за сключване на спогодба към собствениците с висящи дела, заведени срещу Решение № 811/2013 г. на МС на РБ. Според молителите цените на обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти по предложението за спогодба надвишавали многократно полученото от тях обезщетение, дори след увеличаването му с решението на ВАС, чиято отмяна искат. Твърдят, че сключването на спогодба с част от отчуждените собственици при по-благоприятни условия е в противоречие с принципите на ЕКЗПЧОС, КРБ, АПК и Закона за защита от дискриминация. Искат се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на друг състав с нарочни указания. Претендират деловодни разноски. Ответникът по искането за отмяна - Министерски съвет на Република България, чрез повереника си юрисконсулт Ангелов, изразява становище за неоснователност на искането. Заинтересованата страна Министъра на финансите, чрез процесуален представител, заявява позиция за неоснователност на искането. Не изразява становище по молбата за отмяна заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура", а възражението на Министъра на регионалното развитие не следва да се обсъжда, тъй като е направено от процесуален представител без представителна власт в производството по отмяна. Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение № 9985/15.07.2014 г. по адм. д. № 1231/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е изменено Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София в частта относно определеното парично обезщетение на наследниците на Величко Георгиев Тодоров - Мария Величкова Венкова, Валентин Любомиров Георгиев и Димитър Любомиров Георгиев за подлежащата на отчуждаване част от 4.016 дка от недвижим имот с идентификатор № 68134.1324.20, находящ се в землище "Требич", местност "Чучулигата", Столична община с обща площ от 24,994 дка, представляващ нива, като е увеличен размера на дължимото на Мария Величкова Венкова, Валентин Любомиров Георгиев, и Димитър Любомиров Георгиев, парично обезщетение от 3 524,00 лева на 3 540,10 лева. Искането за отмяна е неоснователно. Соченото от искателя обстоятелство не е с характер на ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Тази разпоредба визира правно или доказателствено релевантни факти от значение за решаване на материалноправния спор, т. е чието установяване би могло да доведе до различно решение. Приложените към искането и заверени по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК разпечатки от сайта на Агенция "Пътна инфраструктура", които включват образци на пълномощно за представителство по административно дело за сключване на споразумение по реда на чл. 178 от АПК при цена от 20.05 лева на квадратен метър за отчуждаване на недвижим имот, включен в списъка на отчуждаваните имоти, публикуван в ДВ бр. 2/7.01.2014 г. и на заявление за сключване на споразумение, както и указания за реда за сключване на споразумение във връзка с Решение на МС № 811/21.12.2013 г. Заявеното намерение от една от страните в производството, приключило с атакуваното решение, за постигане на споразумение при определени условия по неприключилите дела по оспорването на Решението на МС не е с характер на факт релевантен за решаването на спора по завършилото дело. По хипотеза /вж. чл. 178, ал. 1 и чл. 221, ал. 6 от АПК/ споразумение може да се сключи докато делото е висящо в редовните фази на съдебно оспорване. Затова, както съгласието за споразумение, така и условията, при които то може да се сключи или дори е сключено по друго дело не са от категорията на фактите по чл. 239, т. 1 от АПК. Освен, че не е правно релевантен за конкретния спор, фактът на обективираната от една от страните воля за постигане на споразумение е настъпил след приключването на устните състезания по делото, отмяната на чийто заключителен акт се иска. Затова и не може да влияе върху съдържанието на решението. Неотносими към производството за отмяна са доводите на молителите за нарушаване на правни принципи при предоставяне на по-голям размер на обезщетение на други отчуждени собственици. Тези съображения са от значение за решаване на материалноправния спор от редовните съдебни инстанции, но са ирелевантни за основанията за отмяна по реда на раздел I, гл. ХIV от АПК. Неоснователното искане за отмяна следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия