Решение № 4135 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2020 г.

Решение № 4135 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. против решение № 40/16.10.2020 г. по адм. дело № 376/2020 г. по описа на Административен съд- Русе с искане за отмяна на решението като неправилно. Твърди, че не са обсъдени всички доказателства, а са обсъдени твърдения, които не са наведени в жалбата пред АС, като хипотетична невъзможност за осигуряване на необходимите за лечението му лекарствени продукти по предвидения от страната ред, вместо разглеждане на спазване на задълженията на ответниците по делото съгласно Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрисконсулт Г., в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Ответникът И. С. - изпълнителен директор на УМБАЛ "К." АД за процесния период, чрез процесуален представител адв. П. И., в представен писмен отговор и становище оспорва касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът УМБАЛ "К." АД, чрез процесуален представител юрисконсулт А., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователнa по следните съображения: С обжалваният съдебен акт, Административен съд- Русе е отхвърлил жалбата на В. П. срещу решение № 319/10.06.2020 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), пети постоянен специализиран заседателен състав, с което е установено, че изпълнителният директор на УМБАЛ "К." АД, гр. Русе д-р И. С. за съответния период и УМБАЛ "К." АД, гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор И. И., не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 1, 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. по признак "увреждане", по отношение на жалбоподателя. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на форма и административнопроизводствени правила по чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр. и спазване на материалния закон. Жалбоподателят не е доказал в производството пред КЗДискр. и в съдебната фаза факти, от които да може да се направи безспорен и категоричен извод, че изпълнителният директор на УМБАЛ "К." АД, гр. Русе д-р И. С. и УМБАЛ "К." АД, гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор, са го третирали по начин, който да е по- неблагоприятен от останалите пациенти в лечебното заведение. Мотивирал се е със специалната норма на чл. 9 от ЗЗДискр. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Фактическият състав на дискриминацията или тормоза включва: 1) белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, 2) неблагоприятно третиране, респ. нежелано поведение и 3) причинна връзка между първото и второто - чл. 4, ал. 2 и 3 и чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не всяко неравно третиране представлява дискриминация или тормоз, а само това, което се основава на поне един от посочените признаци. Обосновано и съобразно установената фактическа обстановка съдът приема, че не са установени факти за пряка или непряка дискриминация или тормоз по признак "увреждане" при провеждане на химиотерапевтичното лечение в УМБАЛ-Русе в периода от 2016-2017 г. Няма доказателства, че УМБАЛ- гр. Русе не е изпълнила спрямо жалбоподателя основни задължения, произтичащи от Наредба 10/17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти и условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти по списъка по чл. 226, ал. 2 от ЗЛПХМ. Разпоредбите на чл. 4-6 от Наредбата регламентира начина на предписване на неразрешени за употреба лекарствени продукти като медикамента Прокарбазин. Същият е включен в лечението на жалбоподателя, назначено от друга болница, а не от УМБАЛ-Русе. Право да предприеме мерки за снабдяване с лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба в страната, както и за лекарствен продукт, който не се разпространява на българския пазар (от списъка на чл. 226а от ЗЛПХМ) има само лечебното заведение, което предписва съответното лечение. Заявяване на посочените лекарствени продукти става чрез предписването им с протокол- образец по Наредба 10/2011 г. Всички лекарства, включени в Протокол ВЕАСОРР за провеждане на лечението на П. са предписани от Комисия за оценка на диагностичното и терапевтично поведение при пациенти с [заболяване] на Клиника по хематология гр. Варна към Университетска болница "Света Марина". В. П. по собствено желание и лична преценка е избрал [лечение] по протокол ВЕАСОРР да се извършат в УМБАЛ "К." АД - гр. Русе, вместо в клиниката в гр. Варна, която е назначила лечението му. От данните по делото е видно, че като пациент П. е бил уведомен, че лечебното заведение в гр. Русе няма нормативна и обективна възможност за снабдяване с три от предписаните му медикаменти, но е изразил желание сам да ги осигурява като ги доставя от чужбина. Липсата на заседание на създадената от УМБАЛ- гр. Русе Комисия по чл. 4 от Наредба № 10/2011 г. за предписване и осигуряване на необходимите на жалбоподателя лекарствени средства не съставлява пряка или непряка дискриминация по признак "увреждане", тъй като не се установява по същото време и по отношение на други пациенти, които да са били в сравними, сходни обстоятелства, в които се е намирал жалбоподателя, болницата и изпълнителният директор да са проявили инициативност по Наредбата. Пациентът П. е избрал лечебното заведение в гр. Русе за провеждане на [лечение] с предварително назначена такава от компетентен Онкокомитет в друго лечебно заведение. Фактът, че по същото време е била назначена комисия по реда на чл. 4 от Наредба № 10/2011 г. и е заседавала по отношение на други пациенти не обуславя извод за осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя, тъй като Комисията е предписвала лекарствени продукти на пациенти без назначено лечение. Това от своя страна изключва наличие на сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), тъй като лечението на П. и предписаните му медикаменти са назначени от друго лечебно заведение. Освен това съдът е обсъдил и факта, че по същото време в лечебното заведение по идентичен начин е лекуван друг пациент, със същото заболяване на П. Редът за включване на лекарствен продукт в списъка по чл. 226а, ал. 2 от ЗЛПХМ представлява процедура, обвързана със срокове и дати, които е невъзможно да бъдат съкратени. По отношение на тези лекарствени продукти УМБАЛ "К." АД и изпълнителният директор могат само да поискат от министъра на здравеопазването провеждане на процедура. Инициатива е налице по отношение на лекарствения продукт Bleomycine, който е включен в "Списък на лекарствените продукти по чл. 226а, ал. 2 от ЗЛПХМ" в края на последната [лечение], проведена в УМБАЛ "К." АД на пациента В. П. Извън компетенциите на изпълнителния директор на лечебното заведение в гр. Русе е да преценява правилността на лечението, да променя, заменя предписаните лекарствени продукти и да следи пряко за наличие на предписани неразрешени за употреба в страната лекарствени продукти. Оплакванията на касатора за липса на назначени медикаменти са подадени едва след приключване на терапиите. В този смисъл направеният извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Изводът, че не е налице неравно третиране по признак "увреждане" и за липсата на тормоз е обоснован. От изложеното следва, че оспореното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми. При постановяването на решението си Административен съд - Русе не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са правни съображения по релевантните за правилното решаване на спора факти. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение