Решение № 6221 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12653/2009 г.

Решение № 6221 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12653/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район "Младост" - Община Варна против Решение № 1233 от 13.07.2009 г. по адм. д. 340/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, ХVI състав в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърдението в жалбата е за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. В качеството на страна в съдебното производство държавният орган, който е направил разноски следва да се ползва от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. Изплатеното възнаграждение на юрисконсулта в държавно учреждение представлява разход за органа, който следва да бъде възмезден. Ответниците Райко Иванов Панчелиев, Георги Райков Панчелиев и Никола Георгиев Сираков оспорват жалбата в писмено представено възражение. Съображенията им са за приложимост на разпоредба на ал. 4 на чл. 143 АПК, която според тях предвижда присъждане на разноски само в случай на ползван адвокат. Разноските за юрисконсулт не са предвидени от закона, поради което са и недължими. Ответницата Цонка Георгиева Иванова чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата поради неправилно приложение на закона, водещо до неравно третиране на страните в процеса. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение в обжалваната му част Административен съд - Варна отхвърля искането на Кмета на Район "Младост" - Община Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като се позовава на чл. 143, ал. 4 от АПК, уреждаща присъждане на разноски, направени за ползван адвокат, но не и за юрисконсулт. Първоинстанционният съд приема недопустимо субсидиарното приложение на нормите на ГПК предвид наличието на специалната уредба в чл. 143 от АПК. Касационният състав намира несъобразени със закона изводите в оспореното решение. Буквалното и сравнително тълкуване на разпоредбата на чл. 143 от АПК налагат извод за нейната неизчерпателно уреждане на възможните хипотези на направени от страните разноски. Нормата прогласява правилото за дължимост на разноски в зависимост от резултата при оспорването, като същевременно в ал. 4 признава правото на "другата страна" (т. е. на органа в първоинстанционното производство) на пълни разноски и въвежда ограничението за заплащането на такива за един адвокат в рамките на "всички направени разноски", и то на минималното възнаграждение, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Законът мълчи по отношение на разноските, направени за юрисконсулт, в случаите, когато той упражнява процесуалното представителство на основание чл. 17, ал. 3 от АПК вр. чл. 32, т. 3 от ГПК, за разлика от отменената разпоредба на чл. 64, ал. 5 от ГПК отм, приложим на основание чл. 49 от ЗВАС (отм.). Налице е празнота, която налага субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като преценката спрямо носителя на правото на разноски следва да се съобрази с наличието на административна правосубектност на органа за участието му като страна в съдебното производство, без да е необходимо качеството на юридическо лице. Неотносимо към въпроса за разноските е правното положение на юрисконсулта като служител по трудово или служебно правоотношение, който за положения си труд получава възнаграждение, предвидено в бюджета на органа, за разлика от хонорара на адвоката, който не е предвиден. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин административен орган. Поради това без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се дължи по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение, като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета. Отговорността за разноски е обективна и произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да бъде поставена в зависимост от качеството на страната в процеса - на жалбоподател или ответник. Тезата, че при всички обстоятелства, дори и при издаване на законосъобразни актове, разноските за процесуална защита при тяхното оспорване, извън хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК - защита от адвокат, са за сметка на административния орган, е в нарушение на принципа на равенство на страните в административния процес, прогласен в чл. 8, ал. 1 от АПК. За разлика от неравнопоставеността на страните в производството по издаване на административния акт с оглед характера на материалното административно правоотношение на власт и подчинение, в съдебния процес те имат равни процесуални права и съответно задължения, в т. ч. за разноски. Аргумент в подкрепа на изложеното е уредената в чл. 161, ал. 1, изр. трето от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс дължимост на юрисконсултско възнаграждение за администрацията в размер до минималното възнаграждение за един адвокат в производството по съдебно обжалване на ревизионните актове, в хипотезата на отхвърляне на оспорването. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора по адм. д. 340/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 от АПК в обжалваната част решението следва да бъде отменено, като настоящата инстанция се произнесе по същество и присъди разноски за Район "Младост" - Община Варна на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 17, ал. 3 АПК вр. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150.00 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,