Решение № 7771 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2013 г.

Решение № 7771 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца (ОДМВР), против Решение № 24/17.10.2013 г., постановено по а. д. № 469/2013 г. по описа на Административен съд Враца (АСВр). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 2877/22.07.2013 г. на директора на ОДМВР, с която на Владимир Венциславов Янчев от гр. Враца, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от връчване на заповедта. Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му. С жалбата представя заверено ксерокопие от обяснение от Владимир Янчев, заведено в ОДМВР с рег. № 30755/09.07.2013 г. Ответната страна - Владимир Янчев, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То се оспорва от касатора единствено в частта за фактическия извод на АСВр, че от Янчев не са искани обяснения за деянията, дали основание на издателя на заповедта, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", дало основание за отмяна на заповедта. Твърдението за причините за непредставяне на посочените по-горе обяснения са за технически пропуск, а не за действително допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. При установената от АСВр фактическа обстановка, фактическите и правни изводи на съда при постановяване на съдебния му акт са правилни и законосъобразни. Безспорно е, че обяснение рег. № 30755/09.07.2013 г. от Владимир Янчев е представено след фазата за събиране на доказателства и изясняване на обстоятелствата от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Това е станало по вина на административния орган, за когото съществува задължението по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи съществуването на законовите изисквания при издаването на акта. Това не е направено от директора на ОДМВР. Вън от горното, съгласно чл. 220 АПК, за ВАС съществува забрана да установява нови факти, различни от установените от първоинстанционния съд. Именно въз основа на последните, той следва да прецени прилагането на материалния закон. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон, изграден върху представените с административната преписка писмени обяснения (писма) от лицата Симона Конова, Цветелина Царска и Даниела Филипова - единствени свидетели на поведението на Янчев в сградата на Окръжен следствен отдел, Враца (ОСлО). Да се установят нарушения по смисъла на т. 7 и т. 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), не е достатъчна квалификацията, дадена от въпросните лица за "арогантно и невъзпитано" поведение. В посочените сведения липсва конкретност за извършено укоримо поведение от Янчев. Категориите "арогантност" и "невъзпитание" са оценъчни такива. Те не могат да служат като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Необходимо е било да бъдат изяснени какви точно действия е извършил служителя. Ако същият е бил разпитван в качеството на свидетел, фактическото му задържане чрез заключване на входната врата на ОСлО и отказът да бъде пуснат той да си отиде е било неправомерно поведение от страна на служителите и Янчев е имал право да реагира на този факт. Сведенията за конкретни факти от поведението на Янчев са: от писмото на Ц. Царска - "...излизаше и влизаше в стаята... заявяваше, че не желае да отговаря на въпросите ... слезе по стълбите към входната врата и каза, че ще разбие същата за да излезе...отказа да подпише протокола за разпит", в сведението от Даниела Филипова - "... мъжът казваше, че записал всичко с телефона си, ...няма да отговаря на никакви въпроси и няма да подписва нищо... слезе по стълбите, като се заканваше, че само да излезе от тук ще видим какво ще се случи" и в писмо на Симона Конова - "... отговаряше на повикванията на телефона си, отказа да дава показания, отказа да бъде изпробван с "Дрегер", да даде кръвна проба, както и да бъде освидетелстван от медицинско лице и др.". Всички тези действия не могат да бъдат подведени под категориите, посочени в цитираните като нарушени т. 7 и т. 9 от ЕК. Като свидетел, в каквото качество се оказва, че е разпитван Янчев (вж. писмо на л. 50 на ЗАВ ОСлО Конова), той има процесуални права, вкл. такива да откаже да дава показания, да откаже подписването на протокола за разпит, да протестира против принудителното му държане в сградата на ОслО. В същото време, Наказателно процесуалният кодекс предвижда и начините на противодействие на даден свидетел за да се изясни обективната истина, ако изясняването й зависи единствено или преимуществено от неговите показания. В случая, тези начини не са използвани. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС