Решение № 5158 от 16.5.2023 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение16.05.2023 г.докладчик Петя Желева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 470 от 30.11.2022 г., постановено по адм. дело 484/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата КИБО 16 ЕООД, с ЕИК: 204273201, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-207-0449883/ 01.07.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА КИБО 16 ЕООД, с ЕИК: 204273201, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Славянски 1, вх. Б, ет. 7, ап. 72, да заплати на Национална агенция по приходите гр. София разноски за две съдебните съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА/п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 470 от 30.11.2022 г., постановено по адм. дело 484/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-207-0449883/01.07.2022 г., и НАП е осъдена да заплати на КИБО 16 ЕООД разноски по делото в размер на 50,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретни фактически констатации, в т.ч. вида и характера на осъществяваната търговска дейност, отчетена е тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер от по 240,00 лева за всяка, както и за държавна такса. Ответникът - КИБО 16 ЕООД, с ЕИК: 204273201, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Славянски 1, вх. Б, ет. 7, ап. 72, чрез процесуалния му представител - адв. Яна Живкова Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за oснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Стара Загора е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-207-0449883/01.07.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която КИБО 16 ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ запечатване на търговски обект бистро Асмата, находящ се в гр. Стара Загора, бул. Славянски 1, стопанисван от КИБО 16 ЕООД, с ЕИК: 204273201, и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Стара Загора е отменил заповедта за налагане на ПАМ и е осъдил НАП да заплати на КИБО 16 ЕООД разноски по делото в размер на 50,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. На първо място АС Стара Загора е възпроизвел в мотивите си установените от административния орган обстоятелства, че на 21.06.2022 г., в 16:30 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бистро Асмата, находящ се в гр. Стара Загора, бул. Славянски 1, стопанисван от КИБО 16 ЕООД, с ЕИК: 204273201, във връзка с подаден в информационния център в ЦУ на НАП сигнал, регистриран с вх. М-94-Е-126/03.06.2022 г., е установено, че при извършена на 21.05.2022 г. в 12:01 ч. продажба на 2 бр. джин български, 2 бр. кола продукти, 1 бр. натурален сок Капи, 1 бр. пилешки хапки пане, 1 бр. кафе Спетема, 2 бр. водка българска, 1 бр. сода, 1 бр. пилешки дробчета с лук, 1 бр. сирене по шопски и 1 бр. соев сос, всичко на обща стойност в размер на 39,90 лева, заплатена в брой от лицето, подало сигнала Елена Панайотова Славова, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещото в обекта фискално устройство (ФУ) - DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT655085 и ИН на ФП 02845130 ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, а е отпечатан документ от нефискален принтер, съдържащ данни за търговеца и търговския обект, обслужващия сервитьор, вида, количеството и стойността на поръчката, както и дата и час на генерирания документ. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0449883 от 21.06.2022 г. Посочено е, че нарушението е установено от една страна - от обясненията на подателя на сигнала - Елена Панайотова Славова, а от друга - от обясненията на управителя на дружеството - Красимира Иванова Христова, която не отрича извършването му. Отделно от това в обекта на датата на проверката е разпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен носител) от ФУ за дата 21.05.2022 г., от която е видно, че за извършена покупка от клиент на обща стойност 39,90 лева, заплатена в брой, не е издадена ФКБ от ФУ. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, обаче, че мотивите на органа досежно продължителността на срока са бланкетни и общо формулирани, като според съда фактическите констатации, с които е обосновал срок на мярката от 14 дни като местонахождението на обекта и значителния човекопоток не са достатъчни да обосноват прилагане на ПАМ в съответствие с конкретиката на казуса и с целите, регламентирани в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Посочено е също така, че при определяне продължителността на срока не е извършено съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня, не са обсъдени в съвкупност с оглед преценката на тежестта на конкретното деяние останалите установени обстоятелства - че в деня на проверката при извършена контролна покупка е издаден фискален бон и че не е констатирана нерегистрирана касова наличност от ФУ в обекта, както и че не са налице данни за други незаконосъобразни практики в обекта. На следващо място според съда продължителността на мярката от 14 дни не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните обществени отношения, касаещи данъчното облагане, тъй като определеният срок ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел, поради което е приел, че е нарушен и принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 21.06.2022 г., в 16:30 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бистро Асмата, находящ се в гр. Стара Загора, бул. Славянски 1, стопанисван от КИБО 16 ЕООД, с ЕИК: 204273201, във връзка с подаден в информационния център в ЦУ на НАП сигнал, регистриран с вх. М-94-Е-126/03.06.2022 г., се установява, че за извършена на 21.05.2022 г. в 12:01 ч. продажба на 2 бр. джин български, 2 бр. кола продукти, 1 бр. натурален сок Капи, 1 бр. пилешки хапки пане, 1 бр. кафе Спетема, 2 бр. водка българска, 1 бр. сода, 1 бр. пилешки дробчета с лук, 1 бр. сирене по шопски и 1 бр. соев сос, всичко на обща стойност в размер на 39,90 лева, заплатена в брой от лицето, подало сигнала Елена Панайотова Славова, не е издадена ФКБ от наличното и работещото в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., а е отпечатан документ от нефискален принтер, съдържащ данни за търговеца и търговския обект, обслужващия сервитьор, вида, количеството и стойността на поръчката, както и дата и час на генерирания документ. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП сер. АА 0449883 от 21.06.2022 г., подписан без възражения от управителя на дружеството, като нарушението се установява от една страна от разпечатка на КЛЕН от ФУ за дата 21.05.2022 г., от която е видно, че за извършена на стойност 39,90 лева, не е издадена ФКБ от ФУ, а също и от обясненията, дадени от лицето, подало сигнала, както и от управителя. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Неправилно, обаче, административният съд е приел, че при определяне на срока на мярката са изложени бланкетни, общо формулирани мотиви, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект - на комуникативно място в гр. Стара Загора, наличие на интензивен човекопоток, площта и капацитета на обекта - около 150 кв. м. и 40 места за консумация, както и лятна градина с площ около 300 кв. м. и 80 места, продължително работно време от 10:00 ч до 23:00 ч., без почивен ден, възможност за реализиране на високи обороти предвид характера на дейността и разнообразния асортимент на предлаганите стоки в широк ценови диапазон. Съобразено е и установеното при справка в регистрите на НАП обстоятелство, че за продължителен период от време дружеството има неплатени публични задължения в особено големи размери, които към 01.07.2022 г. са в размер на 21 980,87 лева. Наред с това, в случая е установено, че на клиента е предоставен вместо фискален бон, документ с общата сума по сметката, наподобяваща по съдържание фискален бон/л.34 от първоинстанционното производство. Изложеното, в своята съвкупност, налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 39,90 лева. При така изложените факти правилно е определен срок на мярката от 14 дни при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен към средния размер удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение. В допълнение следва да се посочи, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на КИБО 16 ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-207-0449883/ 01.07.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции. Ответното по касация дружество - КИБО 16 ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на НАП гр. София разноски по делото в общ размер от 550,00 лева, от които 70,00 лева за държавна такса, и по 240,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, определено при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,