Решение № 11102 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2018 г.

Решение № 11102 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), наричана по-долу "Наредбата", чрез юрк. Темелкова и касационна жалба от А. Мишева, от [населено място], [адрес], чрез адв. Д. Драгиева, против решение № 4492 от 3.07.2018 г. постановено по адм. дело № 3480/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Постъпила е и частна жалба от А. Мишева, срещу определение № 240 от 10.01.2019 г. постановено по същото дело. В касационната жалба на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспореният административен акт. Касаторът - А. Мишева обжалва постановеното решение в частта за разноските, като неправилно. Иска се да бъде отменено и да бъдат присъдени претендираните разноски. С молба от 14.12.2018 г. от процесуалния и представител е направено уточнение, че следва подадената касационна жалба да се счита за молба по чл. 248 ГПК до АССГ. Относно подадената касационна жалба от административния орган, излага доводи за неоснователност на същата. С подадената частна жалба А. Мишева обжалва постановеното определение, като неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено и да бъдат присъдени претендираните разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационните и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срока и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменено решение по Протокол № 1/8.02.2018 г. на Комисията при район "Сердика" – Столична община по чл. 10 НРУУРОЖТСО по жалба от 26.03.2018 г. на А. Мишева, и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне по заявление с вх. № РСР17-ГР94-2131/07.11.2017 г., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено, че с процесното решение, Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО, е включила в картотеката на нуждаещите се от жилище в район "Сердика" А. Мишева, като е посочено правно основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата и на лицето е определена пета група, без да се изложени мотиви за определената категория. Решението е оспорено по административен ред и е потвърдено с решение № РСР18 ГР94-422/1/02.03.2018 г. на кмета на район "Сердика". При така установените факти съдът е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че в настоящия случай Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО не е изложила мотиви, от които да се установи, защо е приела, че жалбоподателката следва да е картотекирана в пета група. Приел е още, че от приложенията към заявлението се установява единствено, че жалбоподателката отговаря на изискванията по чл. 5 от Наредбата, но не са събрани доказателства, както и липсват мотиви за включването й в една от групите по чл. 8 от Наредбата. Съдът е направил извод, че в нарушение на чл. 35 АПК, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. По изложените доводи съдът е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил процесният акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 8 от Наредбата семействата (домакинствата), които отговарят на условията по чл. 15 за настаняване под наем в общински жилища, се подреждат в зависимост от степента на жилищната им нужда в групи. В случая по подаденото от Мишева заявление и е определена пета група. В пета или последна група са лицата, които заемат недостатъчна жилищна площ. Както правилно е приел първоинстанционния съд видно от подаденото заявление до административния орган - не се твърди, заемане на недостатъчна жилищна площ, като основание за картотекирането, а са посочени различни причини. Същевременно в решението без да са изложени каквито и да е мотиви е посочена, като основание за картотекиране разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 НРУУРОЖТСО (ползващи не по-малко от година за жилища нежилищни помещения, като бараки, изби, непригодни тавански помещения и други). При така установеното първоинстанционният съд правилно е приел, че решението на административния орган е противоречиво, като обосновка и правен резултат, постановено при липса на мотиви и в нарушение на чл. 35 АПК. Волята на компетентния орган трябва да е ясно и недвусмислено заявена, а не предполагаема и подлежаща на тълкуване. Липсата на посочени фактически и правни основания за издаване на акта препятства възможността за извършване на съдебен контрол. Изложените в тази връзка съображения на административния съд се споделят напълно от тази инстанция, поради което не се налага същите да бъдат повтаряни отново в настоящото решение. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на постановеното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба - А. Мишева следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.03.2019 г. е заплатено на адв. Драгиева от Сдружение "Български Хелзинкски Комитет" (БХК), като подлежи на възстановяване по сметка на сдружението, след присъждането му по делото. По частната жалба на А. Мишева Настоящият състав счита, частната жалба срещу определение № 240 от 10.01.2019 г. постановено по адм. дело № 3480/2018 г. по описа на Административен съд София – град за основателна. За да постанови процесното определение съдът е приел, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие от който да е видно, каква е договорената сума между жалбоподателката и процесуалния й представител адв. Драгиева. Видно от материалите по делото (л. 78) е представен договор между адв. Драгиева и Сдружение "БХК", в който е договорено на адв. Драгиева да бъде заплатена сумата от 500 (петстотин) лева за осъществената правна защита и съдействие на А. Мишева. На л. 80 от делото е представено и преводно нареждане за заплатената сума. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора пред първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени претендираните разноски, като своевременно направени и доказани. Решението на административния орган е отменено и преписката му е върната за ново произнасяне, поради това подателят на жалбата против административния акт има право на разноски направените по делото, които включват заплатените такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Доводът, че разноски не се дължат, тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено от трето неучаствало по делото лице – БХК, което фактически не е представлявало страната в процеса, а не на адвоката, осъществил процесуално представителство по делото, е неоснователен. Отговорността за разноски зависи от изхода на делото и възниква в тежест на страната, която неоснователно е предизвикала съдебния спор и чието право е отречено със съдебния акт. В случая право на разноски има жалбподателката и такива следва да и бъдат присъдени, съобразно установените действителни разходи по водене на делото. С оглед изложеното постановеното определение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъда постановено друго, с което да бъде изменено решение № 4492 от 3.07.2018 г. постановено по адм. дело № 3480/2018 г. по описа на Административен съд София – град в частта за разноските, като на жалбоподателката се присъдят претендираните разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение